В това китайско име фамилията (Джоу) стои пред личното име.
Джоу Енлай () е първият министър-председател на Китайската народна република, служил от октомври 1949 г. до смъртта си през януари 1976 г. Той служи заедно с председателя на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун и спомага за издигането на власт на Китайската комунистическа партия, консолидирането на контрола ѝ, образуването на външната политика и развиването на китайската икономика.
В качеството си на умел и способен дипломат Джоу служи като външен министър на Китайската народна република от 1949 до 1958 г. Той подкрепя идеята за мирно съвместно съществуване със Запада, след застоя в Корейската война. Участва в Женевската конференция през 1954 г. и в Бандунгската конференция през 1955 г. и помага за организирането на визитата на Ричард Никсън в Китай през 1972 г. Спомага за изработването на политики относно тежките спорове със САЩ, Тайван, СССР, Индия и Виетнам.
Джоу оцелява след чистките на високопоставени държавни служители по време на Културната революция. Докато Мао посвещава повечето от късните си години на политическа борба и идеологическа работа, Джоу е основната движеща сила зад държавните дела по време на Културната революция. Опитите му да се намалят щетите нанасяни от Червеногвардейците и усилията му да защитава другите от гнева им го правят много популярен в късните етапи на Културната революция.
Когато здравето на Мао се влошава през 1971 и 1972 г. и след смъртта на Лин Бяо, Джоу е избран за първи заместник-председател на комунистическата партия от 10-ия Централен комитет през 1973 г. и е назначен за наследник на Мао, но все още се бори срещу Бандата на четиримата за контрол над Китай. Здравето на Джоу обаче се влошава и той умира осем месеца преди Мао, на 8 януари 1976 г. Масивната скръб на обществото в Пекин се превръща в гняв към Бандата на четиримата, което води до Тиенанмънския инцидент. Въпреки че Джоу е наследен от Хуа Гуофенг, съюзникът на Джоу, Дън Сяопин успява да надхитри Бандата на четиримата политически.
Биография Ранен живот Джоу Енлай е роден на 5 март 1898 г. в градски окръг Хуайан, провинция Дзянсу. Баща му, Джоу Инен принадлежи на древен феодален род, но не успява да се справя сам със занаята си и към момента на раждане на Енлай кланът Джоу търпи упадък. Баща му е принуден да работи на различни места из Китай за да свързва двата края. Енлай бива лишен от родителите си в ранна възраст и се възпитава от близки роднини в различни райони на Китай. Когато Джоу Енлай няма навършена и половин година, той е осиновен от Джоу Иген, бездетен и тежко болен от туберкулоза брат на баща му, който също живее в градски окръг Хуайан. Приемният баща скоро умира и Енлай остава под попечителството на вдовицата на чичо му, която му става приемна майка.
След като навършва 4 години, под грижите на приемната си майка Енлай започва да учи йероглифи и да чете класическите стихотворения на поетите от епохата Тан (618 – 907). На 5-годишна възраст тръгва на частно училище, учи наизуст дидактически съчинения за деца (сборници с афоризми). На 8 години Джоу Енлай е записан в частното училище на Гун Инсун (чичо му по майчина линия), който е привърженик на революционните възгледи. Чичото пробужда у младежа интерес към политическите събития. През пролетта на 1907 г. умира родната му майка, а след година умира и приемната му майка от туберкулоза.
През пролетта на 1910 г., когато Енлай е на 12 години, другият му чичо Джоу Иген го взема при себе си и го записва в училище. През октомври 1911 г., при първите известия за началото на Синхайската революция, Джоу Енлай си остригва косата, давайки пример на своите другари в знак на протест против династията Цин. През пролетта на 1913 г. 15-годишният Енлай е изпратен в Тиендзин, в семейството на леля си, където в средата на август успешно издържа изпитите за влизане в Нанкайското средно училище, в което се провеждали съвременни европейски и американски методи на обучение. В него той чете книгите на западноевропейските просветители: „Общественият договор“ на Жан-Жак Русо, „Духът на законите“ на Монтескьо и „Еволюция и етика“ на Томас Хъксли.
През 1917 г. Джоу Енлай с поддръжката на учители и приятели събира пари за обучение в Япония. Посвещава около половин година за изучаване на японски език, но не успява да постигне желаните резултати, за да мине успешно изпитите за 1-во токийско висше училище. Налага му се да продължи с подготовката си. В Япония научава за революционните събития в Русия и се запознава за пръв път със социалистическите идеи, сред които марксизма. Получавайки писмо от приятел, съобщаващо за предстоящото откриване на Нанкайския университет на базата на Нанкайското средно училище, Енлай решава да напусне Япония и да продължи образованието си в роден Китай и в края на април 1919 г. се връща в Тиендзин.
В Тиендзин Джоу Енлай веднага се включва в патриотическите представления на младежите, разгръщащи се след получаването на сведения за събитията от 4 май. През юни става редактор на „Вестник на Обединения съюз на учещите се в Тиендзин“. Първата му статия относно Движението от 4 май е препечатана от водещи вестници в града. Първоначално вестникът се издава веднъж на три дни, но скоро става ежедневник с тираж от 20 хиляди екземпляра. На 16 септември 1919 г. Джоу Енлай взема участие в създаването на „Общество за пробуждане на съзнанието“, където получава псевдонима „У Хао“ („Номер пети“), който впоследствие ползва неведнъж в революционната си публицистика. Манифестът на Обществото е написан от самия Джоу Енлай. В него се говори за необходимостта Китай да приключи с милитаризма, бюрокрацията, неравенството на половете, консервативното мислене и стария морал. На 21 септември по предложение на Енлай пред членовете на Обществото е поканен да излезе знаменития професор от Пекинския университет Ли Дачжао. През октомври, след масови арести по време на празненствата по случай годишнина от Синхайската революция, Обществото организира масови протести в Тиендзин, които принуждават полицията да пусне арестуваните на свобода. На 15 ноември на спешно заседание на Обществото, проведено под председателството на Джоу Енлай, е решено кръжокът да се превърне в бойна организация на младите хора. През декември 1919 г. Енлай, по това време избран за ръководител на Обединения съюз на учещите се в Тиендзин, при участие в други обществени организации в града организира общоградски бойкот на японските товари. През януари 1920 г. групата, оглавявана от Енлай, опитвайки се да предаде антияпонска петиция на губернатори на провинция Хъбей, е арестувана.
В затвора Джоу Енлай поддържа дисциплината сред своите другари, организира политически инициативи и дискусии по актуални обществени и политически въпроси. Публичните изслушвания по делото на Джоу Енлай от юли 1920 г. пораждат голям интерес в града и на 17 юли съдът съобщава, че освобождава Джоу Енлай и другарите му, поради изтичане на срока на заключване. Поради престоя си в затвора, Енлай е изключен от Нанкайския университет и по-късно решава да продължи образованието си във Франция в рамките на частично субсидирана от правителството програма. Бидейки известен журналист и редактор в Тиендзин, Енлай успява да получи съгласието на местния влиятелен вестник „Ишибао“ да го представя в Европа, разчитайки, че полученият от вестника хонорар може да му помогне материално на първо време.
Живот в Европа На 13 ноември 1920 г. Енлай пристига в Марсилия, откъдето с влак тръгва към Париж, където се настанява в евтин хотел в Латинския квартал. Успява да се уреди на работа в автомобилен завод на Рено, след което няколко месеца работи във въглищна мина в Лил и в металургически завод в Сен Шамон близо до Лион. През пролетта на 1921 г. Джоу Енлай е приет за член на парижката комунистическа група – една от осем комунистически клетки, впоследствие обединени в Китайската комунистическа партия. Докато е в Европа, Енлай посещава Франция, Германия и Англия и постоянно пише репортажи за вестник „Ишибао“, като така информира китайските читатели за актуалните събития по света. Китайската комунистическа клетка получава покана да изпрати делегати на Първия национален конгрес на Китайската комунистическа партия (юли 1921 г.), но поради технически причини тя не успява да присъства.
През март 1922 г. Джоу Енлай отива в Берлин, където скоро основава германска клетка на Китайската комунистическа партия. През май предлага проект на устав на новата организация, предлагащ названието „Комунистическа партия на китайската младеж, живееща в Европа“, която е учредена година по-късно. През октомври 1922 г. в Берлин Енлай се запознава с известния генерал Чжу Де и му дава препоръка да встъпи в КПК. След решението на КПК да сътрудничи с Гоминдан, на 25 ноември 1923 г. в Лион учредителното събрание на Европейското отделение на Гоминдан избира Джоу Енлай за свой ръководител. Заедно с тях той създава европейската организация на КПК и европейско отделение на младежката комунистическа организация на китайците, има пряко участие в създаването на печатните органи на тези организации – списанията „Шаонян“ и „Чигуан“ и ги публикува в тях множество статии в периода 1922 – 1924 г.
В Европа тежките условия на живот учат Джоу на скромен живот. Въпреки това, той е ерудиран и образован човек, владее английски, френски и немски език. През лятото на 1924 г. по настояване на ЦК на КПК той се прибира обратно в Китай.
В съюз с Гоминдан В началото на октомври Джоу Енлай става временен глава на партийния комитет в провинция Гуандун, както и ръководител на военния отдел и пропагандния отдел. Той съставя дружини за работна и селска самоотбрана, излиза на митинги и събрания за подкрепа на революционното правителство на Сун Ятсен и мобилизация на сили за съпротивление срещу контрареволюцията. Скоро е изпратен в Академията Вампу, подготвяща кадри за армията на революционното правителство на Южен Китай, а през ноември става началник на политическия отдел на Академията. По време на първия и втория Източни походи Енлай е на преден пост с курсанти от Академията и участва в бойните действия. В същото време взема участие в работата на редовните конгреси на КПК и Гоминдан. Там той се запознава с друг виден китайски революционер, Мао Дзъдун, който по това време е член на ЦК на КПК.
През 1925 г. Джоу е произведен в чин генерал-майор, поради прякото му участие в боевете с войските на местния милитарист Чен Цзюмин, ръководството на политическите отдели на военните части и съединената национално-революционна армия.
След военния преврат от 20 март 1926 г., Чан Кайшъ разпорежда уволнението на всички комунисти от офицерския корпус на национално-революционната армия. След това Джоу Енлай става началник на специални курсове по политическа подготовка – болшинството от завършилите тези курсове бива изпратени от Енлай в отделен полк под командването на Е Тин. През декември 1926 г. по разпореждане на КПК Енлай е командирован в Шанхай и постъпва на работа като завеждащ организационния отдел на ЦК на КПК и член на военния комитет на ЦК на КПК. На 21 март 1927 г. на въстаналия пролетариат се отдава възможността да превземе властта в Шанхай и в продължение на три седмици да удържи града в свои ръце до пристигането на частите на национално-революционната армия. Влизайки с войските си в града на 12 април, Чан Кайшъ започва клане над въстаниците. Енлай успява да се спаси, а за главата му е обявено голямо възнаграждение.
Като ръководител на военния отдел на ЦК на КПК Джоу Енлай заедно с Е Тин, Чжу Де и Хе Лун оглавява Нанчанското въстание от 1 август 1927 г. с частите, запазили верността си към революцията. Обаче, въстанието е провал. Част от въстаниците, сред които е и Енлай, се оттегля на юг, в провинция Гуандун, където се намира революционна база, а друг отряд начело с Чжу Де се оттегля в провинция Хунан, където се присъединява към групата на Мао Дзъдун. Въпреки провала на бунта, през ноември 1927 г. на извънредно заседание на ЦК на КПК Джоу Енлай е избран за член на Политбюро на ЦК на ККП.