Полски Сеновец е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
География
Местоположение
Полски Сеновец се намира в средната част на Дунавска равнина, на 12 km югозападно от гр. Полски Тръмбеш, на 32 km северно от гр. Велико Търново, на 4,4 km от село Стефан Стамболово, на 4,4 km от село Петко Каравелово и 3 km от село Иванча.
Релеф Като цяло релефът в землището на селото е равнинен.
За землището на селото са характерни скалните маси от тип долна креда и болични отложения – песъчлив льос, глинест льос.
На север се намира хълмът Челеби бъдро, а на юг – Бърчината. Най-високата точка в землището на Полски Сеновец е 115 m.
Води
язовир Полски Сеновец минерални извори Братаневец и Чалъкца река Гаргалъка (приток към река Янтра), известна още като Сеновското дере
Почви В Полски Сеновец 80% от почвите в землището са черноземни: алувиално-ливадни, ливадно-черноземни. В хълмистата част от селото малка част от почвите са горски.
Климат Климатът в Полски Сеновец е умерен. Най-ниските температури през месец януари достигат до –26 °C. Най-високите температури са достигани през месец август – до 39 °C. Най-високата влажност на въздуха е през месец януари – 85%, а през месец юли е най-малка – 65%.
Флора и фауна
В землището на селото най-разпространени дървесни видове са тези на широколистните (85%) и иглолистни (14%). Най-разпространени са дървесните видове: липата, зимния дъб, габъра, тополата. Типични представители на храстите са чемширът, акацията и дрянът.
Животинския свят е типичен за Дунавската равнина. Могат да се срещнат животински видове: зайци, лалугери, мишки, лисици, чакали. Представители на птиците в землището на селото са диви патици, гъски, фазани, яребици, диви гълъби и гургулици, бели щъркели.
История Възникване
Като селище е известно от римско време. Местните жители са били популярни като добри скотовъдци, грижещи се за конете на римляните, пребиваващи в известния за времето си Никополис ад Иструм (6 km на юг от Полски Сеновец). Смята се, че от това са се възползвали и прабългарите векове по-късно. В землището на населеното място са открити няколко могили.
Османско владичество Първите сведения за създаването на Полски Сеновец като българско селище са от XV век. Името на селото се среща в архивните документи като Осяновец, Сеновяц. В Табак махала са намерени останки от християнски гробища и артефакти от българския бит. В землището на селото и околните населени места е известно, че през средата на този век по тези земи са съществували български махали. За поминъка на първите сеновчани може да се каже, че е бил в областите на грънчарството, земеделието и животновъдството.
В района около землището на Полски Сеновец са съществували няколко малки селца: Сърница, Глогата, Дунавлий и Суванджикьой. Тези села са били сравнително малки, приблизително по 100 – 200 души от всяко село. Когато са започнали османските набези, жителите на тези села са били нападани и ограбвани. Българите от селата се обединили и се заселили в село Сяновец. По-късно се дава името Полски Сеновец. Предполага се, че другите села са били във или около землището на Полски Сеновец. Така село Сяновец приема жителите на тези села и се създава едно по-голямо село в долината на Табак махала. Предполага се, че на хълма Бърчината са създадени и наблюдателници.
Българите, които живеели в селото, били подчинени на османската власт, но пазели ревностно своята история, култура и духовност. По първи сведения през XVI век населението на селото е било приблизително 800 – 900 души. Предполага се, че в Табак махала е построена и първата православна църква. Турците в селото живеели в Долната махала, където построили и своя джамия. Сеновчани живеели в мир с тях, дори и след изселването им в село Одаите (дн. Петко Каравелово). Смята се, че местните са се грижили за добитъка на местните големци в замяна на ненамеса в делата на жителите му. Османските турци се изселват от Полски Сеновец към средата на XIX век. Въпреки трудните времена на османско владичество, сеновчани запазват корените си и взимат участие в организационни дейности, свързани с борбата за освобождение на България.
Възраждане До Освобождението беят на селото е имал няколко чифлика и обработвал най-плодородните земи из селото. 12 храбри българи от Полски Сеновец са подготвени и изпратени в Бяла Черква, за участие в Априлското въстание. Въстаниците пристигат във въстаническото село, когато четата вече е заминала. Сеновчаните като Цани Гечков работят в Румъния и други страни като строители, градинари и земеделци. Освен средствата, които носят в хазната, българите снабдяват борците за свобода в селото с пушки, пистолети и барут. След Освобождението селската община се помещава в механата (дюкянът) на турския бей, изселил се от селото. През месец юни 1877 г. тържествено е посрещната част от освободителната руска войска. В новоосвободена България стотици сеновчани взимат участие в Българо-сръбската война и борбите за обединение на България. Сеновец дава много герои, но и много жертви през Първата и Втората световни войни. Съществувал е проект за издигане на паметник за загиналите войници в центъра на селото. Към средата на XIX век в селото се създава „Земеделска дружба“. В нея през първите години членуват средни и малки земеделски производители. След настъплението на освободителните руски войски, Мустън бей предлага на свещеник Петър Маринов Дачев да придобие безвъзмездно чифлика и имотите му. Свещеникът отказва поради националистическите и моралните си подбуди.
Княжество България
Първият кмет на Полски Сеновец е Ташо Делимаринов (Банков), консерватор избран след 1877. Същата година е създадена и Селско Общинско управление. Старата сграда на кметството се е намирала в близост до Православния храм. Политическото разпределение в селото е било основно към либералната, народната и консервативната партия. Вторият кмет на селото Иван Ганев е представител на либералната партия. В начало на двадесети век в селото се развива занаятчийството. В края на XIX век в населеното място и край него се създават първите мелници и работилници. Във всяка от махалите е имало поне една кръчма, където освен за забавления, хората са обсъждали всички теми, които ги интересуват. Първият шивач в Полски Сеновец е Георги Плаковски, който се преселва от Балкана. През следващите години се създават две шивачници в Горна и Долна махала. Първият обущар в селото е Стефан Павлов, който е роден в Горна Оряховица. Различни работилници са отворени през следващите години от жители на селото и преселници от Горна Оряховица и Велико Търново. Марин Янков от БЗНС Полски Сеновец е представител в Петото велико народно събрание.
Царство България
През 1912 година в Полски Сеновец се открива полицейски участък. През 20-те години стотици сеновчени започват да работят сезонно в България и чужбина като градинари, строители, майстори. Десетки жители на Полски Сеновец работят като железничари и имат осигурен транспорт от железопътна спирка Полски Сеновец до населеното място. Марин Черкилиев заминава от родното си село в началото на века за САЩ, където сменя различни професии, работи в няколко щата и е пример за един достоен и трудолюбив жител на селото. През 1924 г. Черкилиев закупува и доставя в Полски Сеновец първия трактор „Булдог“ заедно с вършачка.
След трите силни земетресения с магнитуд над 7-а степен по Рихтер между 1908 – 1913 г., които почти напълно разрушават селото, се създава каменоломна. Тя се е намирала на хълма Бърчината. Качественият камък е закупуван от жители на други населени места за строеж.
В трудовете си известните български етнографи Анастас Иширков и Стоян Романски отбелязват специфичния оттенък на сините очи и издължените тесни лица на жителите на Полски Сеновец, нехарактерни за славяните, което предполага тракийски корен.
1911 г. остава в историята на Полски Сеновец с това, че е създадена първата пощенска станция и селото има връзка чрез телефон и телеграф. Станцията се помещава в старата сграда на кметството. От 1902 до 1926 в селото се намира централата на Българска земеделска банка, след което се премества в Полски Тръмбеш. След 1926 започва изграждането на площадът в селото. През 1919 г. в Полски Сеновец е създадена Потребителската кооперация „Съгласие“.Полски Сеновец – страница в Търновград – столица на три Българии, посетен на 09 април 2025 Нейни основатели са Марин Янков и Стефан Стефанов. През 1922 в нея влизат 87 души. След две години е преименувана на Кредитна кооперация „Съгласие“. Председател на кооперацията през 30-те години е Ангел Събев.
Тя подпомага жителите на селото от средната и ниската класа в обществото. Кооперацията снабдява със стоки магазинът на Съби Атанасов. Освен това при нужда съдейства за подпомагане на различни благородни инициативи. В селото е снабдявала голяма част от хората с различни стоки. През 1944 броят на съдружниците е 327 души. Жителите на Полски Сеновец осъждат фашистката агресия водена от правителството през годините. Според изявления на местните власти България може да обедини своите територии без създаване на излишни конфликти и провокации. Сградата на кметството в селото е построен през 1930 година. Кметството става община през 1934 и към нея влиза село Градина(Стефан Стамболово) до 1945. Към общинския съвет се създава доброволчески отряд. В селото се открива родилен дом.
Народна република България През 1945 в Полски Сеновец е прокаран първият електропровод с висока мощност и за около година селото е изцяло електрифицирано. Българската комунистическа партия и земеделската партия стават основните политически сили в селото. Сборът на селото е преместен на 23 октомври. В Сеновец се създава Туристическо дружество „Христо Ботев“. От 1959 Полски Сеновец става общински център и към него влизат селата Петко Каравелово, Куцина и Стефан Стамболово. Кооперациите в селата се обединяват в Потребителска кооперация „Съединение“. В селото се създава и пчеларско дружество „Пчела“.
Първият търговски комплекс от магазини за различни стоки и ресторант е построен през 1969. През седемдесетте години налице е обновеният площад на селото и в самия център са изградени пейки, фонтан и парк. В селото се построява детска градина „Осми март“. Създава се авто-мото клуб и здравна служба. Кооперациите от съставните села на Сеновската община се обединяват в Потребителска кооперация „Съединение“.
Същата година се създава и промишлен комбинат с различни направления – пренавиване на електродвигатели, ремонтни дейности върху радио и телевизионна апаратура и металообработване. Създават се и две шивашки ателиета.
През 1971 г. в Полски Сеновец е издигнат паметник на Георги Димитров. Първата дама, която става кмет на населеното място, е Марийка Влахова-Лазарова, избрана за първи мандат през 1972 година. Влахова е била учителка в Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“. Тя е и най-дълго управляваща селото кмет. През 1977 година в селото започва да се издава местен вестник „Кооперативно дело“. Главен редактор на вестника е била Славка Илиева. Същата година пред читалището се поставят паметни плочи на загиналите във войните от Полски Сеновец.
Република България