Депортацията на кримските татари (на кримскотатарски Qırımtatar sürgünligi; ; ) е етническо прочистване на 191 044 кримски татари от Крим през май 1944 г.

Изпълнява се по заповед на Лаврентий Берия, началник на НКВД, действащ от името на Йосиф Сталин. В рамките на три дни, НКВД използва вагони за добитък, за да депортира жени, деца, възрастни, комунисти и членове на червената армия към Узбекската ССР, която се намира на няколко хиляди километри от там. Татарите са един от 10-те етноса, които са обхванати от политиката на Сталин за преместване на население в СССР.

Депортацията се приема за колективно наказание заради наличието на някои сътрудници-татари от Крим на Нацистка Германия, макар че на нея също се гледа и като извършена заради съветския план за достъп до Дарданелите и за получаване на територия в Турция, където татарите имат етнически роднини. Съветските източници ги обявяват за предатели, мнението, което съществува и до днес, а татарските националисти го отричат. Макар в началото нацистите да гледат отрицателно на кримските татари, политиката им се променя при наличието на определена съветска съпротива.

Много от съветските военнопленници са взети от Вермахта в поддържащи части. Междувременно между 15 000 и 20 000 кримски татари са набрани, за да формират батальони за самозащита, за да защитават кримскотатарските села от съветските партизани, както и да ги преследват, въпреки това тези части застават на страната на този, който е по-силния в района. Освен това са създадени мюсюлмански комитети, които получават ограничено право на самоуправление. Това увеличава подозрението, въпреки че подобен брой кримски татари се присъединяват също към червената армия, а хиляди все още служат в армията при атаката на Берлин и редица кримски татари са партизани. Мнозинството хивита (от немски език: доброволен помагач) и техните семейства заедно с тези, които са свързани с мюсюлманските комитети по-късно са евакуирани, като съветските власти се съгласяват с това. Обаче изискването за наказването им става все по-силно.

Близо 8000 кримски татари умират по време на депортацията, а десетки хиляди загиват в следващите години в резултат на суровите условия в изгнание. Татарската депортация води до изоставянето на 80 000 домакинства и 360 000 акра земя. Сталин се опитва да заличи всяка следа от кримските татари и в следващите години при преброяванията на населението забранява да се споменава каквото и да било за тази етническа група. През 1956 г. новият съветски лидер Никита Хрушчов осъжда политиките на Сталин, включително и тази за депортацията на различни етноси, но не премахва директивата, забраняваща на кримските татари да се завърнат. Така те са принудени да останат в Централна Азия за няколко десетилетия до Перестройката в края на 1980-те, когато на 260 000 татари им е позволено да се завърнат в Крим. Тяхното изгнаничество трае 45 години. Забраната за тяхното завръщане е официално обявена за нищожна, а Върховният съвет на Крим обявява на 14 ноември 1989 г., че депортацията е криминално деяние.

До 2004 г. голям брой татари се завръщат в Крим и вече съставят 12 процента от населението на полуострова. Местните власти не подпомагат завръщането, нито ги компенсират за земята, която са загубили. Държавата не осигурява обезщетения, не компенсира за изгубена собственост и не стартира съдебни дела спрямо извършителите на насилственото депортиране. Депортацията е решаващо събитие в историята на кримските татари и на нея се гледа като на символ на тежкото положение и потискането на по-малките етнически групи от Съветския съюз.

История

Кримските татари управляват Кримското ханство от 1441 г. до 1783 г., когато Крим е присъединен към Руската империя като цел на руския експанзионизъм. Тюркско говорещото население на Крим в по-голямата си част приема исляма през 14 век, след приемането му от страна на Узбек хан от Златната орда. Това е най-дълго оцелялата държава-наследник на Златната орда. Те често влизат в конфликт с Москва— от 1468 до 17 век кримските татари правят почти ежегодни нахлувания в славянските земи, пленявайки много хора, които продават в робство— и са изключително против новото руско управление. Така татарите започват да напускат Крим на няколко вълни. Между 1784 и 1790 г. от население 1 милион около 300 000 кримски татари напускат в посока Османската империя.

Кримската война отключва нова масова емиграция на татари от Крим. Между 1855 и 1866 г. поне 500 000 до 900 000 мюсюлмани напускат Руската империя и емигрират в Османската империя. От това число поне една трета са от Крим, а останалите са от Кавказ. Тези емигранти съставляват 15 – 23% от общото население на Крим. Руската империя използва, за да русифицира Новорусия. Накрая кримските татари става малцинство в Крим. През 1783 г. те съставляват 98% от населението, а през 1897 г. този процент пада до 34,1%. Докато кримските татари емигрират, руското правителство окуражава русификацията на полуострова, като го заселва с руснаци, украинци и други славянски етнически групи. Тази русификация продължава и по време на съветската управление.Vardys (1971), p. 101

+ Брой на татарите в Крим Година Брой Процент 1783 500 000 98% 1897 186 212 34,1% 1939 218 879 19,4% 1959 – — 1979 5422 0,3% 1989 38 365 1,6%

След Октомврийската революция от 1917 г. на 18 октомври 1921 г. на Крим е даден автономен статус в рамките на СССР, но колективизацията през 20-те години води до сериозен глад от който умират над 100 000 души от Крим, когато тяхната реколта е транспортирана до „по-важни“ райони на Съветския съюз. Според една оценка три четвърти от жертвите на глад са били кримски татари. Техният статут още повече се влошава след като Йосиф Сталин става лидер на СССР и започва да прилага различни репресии, които водят до смъртта на поне 5,2 милиона съветски жители между 1927 и 1938 г.

Втора световна война През 1940 г. Кримската съветска социалистическа република наброява приблизително 1 126 800 души, от които 218 000 или около 19,4% от населението са татари. През 1941 г. Нацистка Германия напада СССР, превземайки повечето от западната част от страната. Използваното извинение за колективно наказание е, че татарите са сътрудничили на германците по време на Втората световна война.Banerji, 23 October 2012 Съветските Съветските репортажи от края на 40-те години наричат татарите етнос на предатели, неоставяйки съмнение за причината за депортацията им. Това мнение е широко разпространено през съветския период и все още съществува до днес. Тези твърдения са отречени от кримскотатарските националисти.Williams (2001), p. 374 – 375

Добруджанските татарски националисти Мустекип Фазил Улкусал и Едиге Киримал помагат в освобождаването на кримските татари от немски военнопленнически лагери и ги включват в независим подкрепящ Вермахта легион. Този легион впоследствие достига състав от 8 батальона и численост от 20 000 души според татарски, немски и съветски оценки. Германците поначало са приемани от татарите като освободители от сталинизма и които са позитивно възприемани от германците по време на Първата световна война.Williams (2015), p. 92

Според съветски източници над 20 000 кримски татари са включени в борбата срещу нацистите по време на немската атака над Съветския съюз. Много от пленените кримски татари, служещи в Червената армия са изпратени в лагери за военнопленниците след като румънци и германци окупират голяма част от Кримския полуостров. Макар че нацистите отначало настоява за убийство на всички по-нисши хора от азиатски произход, тази политика е преразгледана предвид опасността от съпротивата на червената армия. Германците започват да набират съветски пленници през 1942 г. По този начин немската армия създава няколко отделни подкрепящи армии, съставени от съветски военнопленници.Williams (2001), p. 376 От ноември 1941 г. немските власти им позволяват да създадат мюсюлмански комитети в различни градове като символно признание на местна власт, макар че тези съвети реално не притежават политическа власт.

Някои от кримските татари са организирани също в полицейски батальони и бригади за самозащита, чиято цел е да защитават кримско-татарските села от нападенията на партизани, както и да проследяват движението на съветските партизани. Тези части често застават на страната на този, който е най-силен в района. Партизаните също така нападат някои села, защото приемат, че те сътрудничат на германците.Williams (2001), p. 379 Според немските и татарските свидетелства германците убеждават между 15 000 и 20 000 кримски татари да се включват в бригадите за самозащита.

Мнозинството от хивитата (помагачите), техните семейства и всички, които са свързани с мюсюлманските комитети са евакуирани в Германия и Унгария, или в Добруджа от Вермахта и румънската армия, където се присъединяват към източната тюркска дивизия. Много съветски служители също така признават това и отхвърлят твърденията, че са предали Съветския съюз „масово“. Въпреки това, с германското отстъпление, гласовете, изискващи наказание на татарите, стават все по-силни. Освен това наличието на мюсюлмански комитети организирани от Берлин от Киримал и други членове на турската и добруджанска диаспора изглежда особено изобличаващо в очите на съветското правителство. Връзката на татарите с Турция също повишава това подозрение.

Към края на немското управление СС започва да привлича всеки мюсюлманин в обсега си. През лятото на 1944 г. 800 бивши войници от татарски части са евакуирани от Крим в Румъния, където са включени в Татарската планинска бригада на Вафен-СС или Tatarische Waffen-Gebirgs-Brigade der SS. Тя се сражава в Унгария преди да бъде включено в легионите на Харун ал-Рашид.

Не всички хора от тази етническа група става сътрудници на германците. Кримският татарин Ахмет Йозенбашлъ, например, се противопоставя силно на окупацията и поддържа тайни контакти със съветското съпротивително движение, като им дава ценна стратегическа и политическа информация. Много кримски татари също така се сражават на страната на партизаните като движението Тарханов, съставено от 250 татари, които се сражават от 1942 г. до тяхното унищожаване. Подозрението към кримските татари расте въпреки хилядите, които служат в червената армия при атаката на Берлин.Williams (2001), p. 384 Също така се смята, че депортацията действително се изпълнява поради плана на Сталин да поеме пълен контрол над Крим. Съветският план да се получи достъп до Дарданелите и да се контролира територия в Турция, където кримските татари имат етнически роднини, също води до това на тях да се гледа като потенциален нелоялен народ.

Над 130 000 души умират по време на окупацията на Крим от страна на силите на Оста. Нацистите налагат брутални репресии, унищожавайки повече от 70 села, които приютяват 25% от кримскотатарското население. Хиляди кримски татари са принудително прехвърлени на работа като Остарбайтери в немските фабрики под надзора на Гестапо в това, което се нарича „големи работилници за роби“ и което води до загубата на подкрепата на кримските татари.Williams (2001), p. 381 Нацистите възприемат кримските татари и други етноси като „хора от по-нисша раса.“ През април-май 1944 г. червената армия успява да отблъсне силите на оста от полуострова в Битката за Крим.

Депортация Казаха ни, че сме изгонени и имаме 15 минути да напуснем. Натоварихме коли – имаше 60 души във всяка и никой не знаеше къде ще бъдем отведени. Да бъдем застреляни? Обесени? Сълзи и паника превзеха всичко.Colborne, 19 May 2016 – Салид, който е депортиран със семейството си от Евпатория, когато е на 10 години Поради привидно сътрудничество със силите на Оста по време на Втората световна война съветското правителство приписва колективна вина и е обявено наказание на 10 етноса, като сред тях са кримските татари. Много от тези етноси са наказани с депортация до отдалечени региони на Централна Азия и Сибир.