Хвостохранилищата в България са съоръжения, използвани за съхраняване на странични продукти от минни операции след отделянето на рудата от скалата.
Те са проектирани за постоянно съхранение, което означава „да останат там завинаги“. Общият брой хвостохранилища в България е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация (запълване) и частично рекултивирани.
Действащи хвостохранилища Име Координати „Бенковски 2“, „Елаците Мед“„Бенковски 2“ в Wikimapia „Ветово“, „Каолин“„Ветово“ в Wikimapia „Ерма река“, „Минстрой Холдинг“„Ерма река“ в Wikimapia „Калкас“, „ТЕЦ Перник“ „Калето“„Калето“ в Wikimapia „Каолиново“, „Каолин“ АД„Каолиново“ в Wikimapia „Кърджали 2“, „Горубсо Кърджали“„Кърджали 2“ в Wikimapia „Лъки 2“, „Елаците Мед“„Лъки 2“ в Wikimapia „Люляковица“, „Асарел Медет“„Люляковица“ в Wikimapia „Одърци“, „Евроманган“„Одърци“ в Wikimapia „Пирдоп“, „Арубис България“„Пирдоп“ в Wikimapia „Рудозем 2“, „Горубсо РОФ“„Рудозем 2“ в Wikimapia „Сеново“, „Каолин“ АД„Сеново“ в Wikimapia „Хемус М“ „Челопеч“, „Челопеч Майнинг“, собственост на „Дънди Прешъс Металс“„Челопеч“ в Wikimapia
Нерекултивирани хвостохранилища Име Координати „Бенковски 1“, „Елаците Мед“„Бенковски 1“ в Wikimapia „Бухово“, старо ураново хвостохранилище„Бухово“ в Wikimapia „Гюешево 1“„Гюешево 1“ в Wikimapia „Гюешево 2“„Гюешево 2“ в Wikimapia „Гюешево 3“ Депо за металургична шлака „Кремиковци“„Кремиковци“ в Wikimapia „Лъки 1“, „Елаците Мед“ „Медет“, „МБС“, най-голямото хвостохранилище на Балканите„„Медет“, „МБС“ в Wikimapia „Осогово“, „МОК Осогово“„Осогово“ в Wikimapia
Рекултивирани хвостохранилища Име Координати „Елешница“„Елешница“ в Wikimapia
Други хвостохранилища Към ТЕЦ-овете и някои от кариерите за добив на инертни материали също са направени хвостохранилища.
Инциденти На 1 май 1966 г. в 11.25 ч. над 500 хил. куб. метра маса от вода, кал, камъни и дървета, смесена с отровни утайки от тежки метали и цианиди скъсва дигата на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“„Мир“ в Wikimapia и заливат близкото село Згориград, минават през прохода Вратцата, заливат югозападните квартали и центъра на Враца. Това е сред най-зловещите трагедии в най-новата история на страната. Официално са обявени 107 жертви, но според неофициални оценки те са над 500 души.Спомени от народната република: Трагедията във Враца през 1966 г., „offnews“Първомайската трагедия във Враца през 1966 г.Скъсана стена на хвостохранилище погребва над 500 души във Враца и Згориград
Източници
Категория:Добивна промишленост в България *България