Суперга

Супèрга () е един от най‑високите хълмове на Торино, Пиемонт, Северна Италия, включен в градската агломерация и разположен на около 10 km североизточно от центъра на града. С височина 672 m над морското равнище Суперга е третият по височина хълм от веригата на Хълмовете на По и от Природния парк „Хълм на Торино“, след Коле дела Мадалена (715 m) и Брик дела Кроче (712 m).

Суперга е известен с базиликата „Суперга“ и нейната кралска крипта, която е традиционното гробно място на редица членове на Савойската династия, с железопътната линия, която го свързва с торинското предградие „Саси“, както и със самолетната катастрофа от 1949 г., при която загива целият футболен отбор на Торино, известен като „Великият Торино“. Хълмът се използва в колоездачната надпревара „Милано–Торино“, а от изданието през 2012 г. финалът е преместен на върха на Суперга.

Територия Суперга, която административно принадлежи към община Торино, граничи на запад с полухълмистия квартал Мадона дел Пилоне, на северозапад – с Боргата Роза–Саси, на изток – с Балдисеро Торинезе, а на юг – с Пино Торинезе.

Богат на панорамни и горски маршрути, хълмът се разклонява от малкото си селищно ядро към север в зоните Боргата Кроче, Монканино, Тети Коджола и Тети Ронки, на изток – към горите на Тети Петратората, на запад – към склоновете на местността Монгренo, а на юг – към Тети Роко и обширната защитена територия на Природния парк „Хълмът на Суперга“, разположен в подножието на близкия връх Аман (595 m), под юрисдикцията на община Пино Торинезе.

Топоним Една от първите топонимични хипотези свързва името „Суперга“ с Sarrabergia или Sarropergia, от германското Sarra‑berg, тоест „хълм на възвишението“ или „хълм сред хълмовете“. Други теории обвързват произхода на името с наличието на статуя на Дева Мария, поставена в края на Средновековието под растителна аркада, откъдето Santa Maria sub pérgula. Именно пред тази статуя херцог Виктор Амадей II Савойски дава обета за построяването на едноименната базилика през 1706 г. (днес статуята се съхранява в Параклиса на обета в самата базилика).

Още от XV век на мястото съществуват малки оброчни параклиси, посветени на Дева Мария, но също и на Свети Антоний Падуански и Свети Грат от Аоста. Поради стратегическото си положение като наблюдателна точка към Торино, около XIII век започва да се оформя и малко селищно ядро.

Когато Жан-Жак Русо посещава хълма за първи път през 1728 г., възхитен от гледката, възкликва: „Пред мен е най‑прекрасното зрелище, което може да порази човешкото око.“ По‑късно Едмондо де Амичис пише: „Панорамата от хълма Суперга е по‑величествена и по‑красива от славата, която ѝ се приписва“, а папа Пий XII я определя като „…най‑красивата панорама в Европа“.Padre Benedetto Marengo, La Basilica di Superga. Cenni storici del più grande monumento juvarriano, Tipografia Scarafaglio, Torino, 1997

Базилика „Суперга“

Базиликата „Суперга“ е издигната на хълма, за да изпълни обета, който Виктор Амадей II дава пред статуята на Богородица на благодатите в труден момент за Савойското херцогство. През 1706 г. Торино е обсаден от френските войски. Френският крал Луи XIV, воден от големите си амбиции, цели да превърне Пиемонт във френска провинция, но среща твърдата съпротива на херцог Виктор Амадей II.

Според преданието на 2 септември 1706 г. херцогът, заедно с принц Евгений Савойски-Каринян, се изкачва на хълма Суперга, за да огледа бойното поле от височина. След това двамата влизат в малката църква, която служи за енория на малцината жители на Суперга. Пред статуята на Богородица херцогът дава обет: ако постигне победа над французите, ще издигне на това място голям храм в нейна чест. Слизайки от хълма, двамата военачалници пристъпват към изпълнение на своя боен план. На 7 септември сутринта, в 10 часа, започват сраженията. Битката е ожесточена и кървава, но пиемонтската армия надделява и френските войски са окончателно разгромени. Торино е освободен, а Пиемонт запазва своята независимост.

Херцог Виктор Амадей II, след като приема короната на Сицилия, а по‑късно и на Сардиния, полага първия камък на величествения обетен храм през 1717 г. в чест на „Майката на Спасителя – Спасителката на Торино“. За целта е било необходимо хълмът да бъде понижен с около четиридесет метра, след разрушаването на предишната църква, предоставена на владетеля от община Торино. Проектът на базиликата и прилежащия дворец е поверен на месинския архитект абат Филипо Ювара, който създава истински шедьовър. Храмът е завършен и отворен за обществеността след четиринадесет години работа – на 1 ноември 1731 г.

Трамвайна линия „Саси-Суперга“

През 1884 г., по повод Италианската изложение, за да се улесни достъпът на туристите до върха на хълма, е изградена железопътна линия с дължина около 3 km, свързваща Боргата Саси с базиликата. Линията е изпълнена по зъбчата система (популярно наричана „дентиера“) и първоначално използва въжена тяга. През 1934 г. остарялата въжена система е премахната и линията продължава да функционира с електрическа тяга поне до 70‑те години на XX век. След около десет години неизползване тя е възстановена през 80‑те и 90‑те години, като двете малки гари са обогатени с музейни експонати от епохата.

Освен трамвайната линия хълмът Суперга е свързан с Торино и чрез път, който започва от квартал „Саси“.

Събития На 4 май 1949 г. в 17:03 ч. районът зад базиликата „Суперга“ става място на тежка самолетна катастрофа, причинена от лоша видимост. В инцидента загиват футболистите от „Великия Торино“ и целият екипаж на борда – общо 31 жертви. Отборът се завръща от приятелски мач, изигран в Лисабон срещу „Бенфика“.

През 1958 г. Суперга е финална точка на 4‑ия етап от колоездачната обиколка на Италия, с дължина 132 km. Етапът е спечелен от испанеца Федерико Бахамонтес, а носител на розовата фланелка е Алдо Мозер.

В първите десетилетия на XX век, и до края на Втората световна война, общинският път от Саси до Суперга е използван за автомобилни и мотоциклетни състезания.

От началото на XXI век по същия път ежегодно се провежда и лекоатлетическо бягане.

Източници

Категория:Хълмове в Италия Категория:Торино