Битката за Окинава (; ), с кодово име Операция Айсберг, е голяма битка от Тихоокеанската война, проведена на остров Окинава между армиите на САЩ и Япония. Първоначалното нахлуване на Окинава на 1 април 1945 г. е най-големият морски десант в Тихоокеанския театър на военните действия във Втората световна война. Битката продължава 82 дни от 1 април до 22 юни 1945 г. След дълга кампания на завземане на острови, Съюзниците планират да използват Окинава, голям остров на 550 km от основната суша на Япония, като база за въздушни операции за планираното нахлуване на Японските острови.

САЩ създават 10-а армия, кръстосана сила, съставена от 7-а, 27-а, 77-а и 96-а пехотни дивизии на американската армия, които заедно с 1-ва, 2-ра и 6-а дивизии на морската пехота, да се сражават на острова. 10-а е уникална в това, че има собствени тактични въздушни сили и е подкрепяна от комбинирани военноморски и морско-десантни войски. Япония разполага с 32-ра армия, образувана от 24-та, 28-а и 62-ра пехотни дивизии плюс няколко смесени бригади и един танков полк. Въпросната армия бива унищожена в хода на бойните действия.

Битката често се нарича „Стоманен тайфун“ в англоезичната литература и „Дъжд от стомана“ или „Стоманен вятър“ в японската.At 60th anniversary, Battle of Okinawa survivors recall 'Typhoon of Steel' – News – Stripes, Allen, David; Stars and Stripes; 1 април 2005. Тези прякори са във връзка със свирепостта на сраженията, интензивността на японските камикадзе нападения и броят на съюзническите кораби, които нападат острова. Битката е една от най-кървавите в Тихия океан, като жертвите достигат около 150 000 общо. В битката участват и вербувани местни окинавци на страната на японците. В хода на военните действия загива значителна част от населението на острова.

Във военноморските действия при битката и двете страни губят значителен брой кораби и самолети, сред които и японския линеен кораб „Ямато“. След битката, Окинава предоставя място за закотвяне на флота, място за събиране на войски и летища близо до Япония в подготовката за планираното нахлуване.

Последователност на военните действия Съюзници

Отряд със специално предназначение 56 (Task Force 56) е най-големият и е съставен от членове на 10-а армия. Армията има два корпуса под командването си: 3-ти десантен корпус, съставен от 1-ва и 6-а морски дивизии и 24-ти корпус, съставен от 7-а и 96-а пехотни дивизии. Втора морска дивизия е плаваща резерва, а 10-а армия също контролира 27-а пехотна дивизия, заделена като гарнизонна, и 77-а пехотна дивизия.

Общо, армията разполага с над 102 000 войници, над 88 000 морски пехотинци и 18 000 души военноморски персонал (основно от строителния батальон). В началото на битката, 10-а армия има 182 821 души персонал под командването си. Планът е генерал Бъкнър да докладва на Търнър докато десантната фаза е завършена, след което да докладва директно на Спрюънс.

Въпреки че съюзническите сухопътни войски са изцяло съставени от американски единици, Британският тихоокеански флот (познат в САЩ под името Отряд със специално предназначение 57) предоставя около ¼ от съюзническата военноморска въздушна сила (450 самолета). Той съставлява сила, включваща 50 бойни кораба, 17 от които са самолетоносачи. Докато британските бронирани бронирани полетни палуби означават по-малко пренасяни самолети на самолетоносачите, те са по-устойчиви на удари от камикадзета.

Въпреки че всички самолетоносачи са предоставени от Великобритания, самолетоносачната група включва персонал и кораби от Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия. Тяхната мисия е да неутрализират японските летища в архипелага Сакишима и да предоставят въздушно подкрепление срещу японските камикадзета. Повечето от изтребителите въздух-въздух, малките пикиращи бомбардировачи и щурмови самолети са на американския флот.

Япония Японската сухопътна кампания (основно отбранителна) е проведена от 67-хилядната (77-хилядна, според някои източници) редовна 32-ра армия и около 9000 души персонал на императорския флот при военноморска база Ороку (само малка част от тях са обучени и екипирани за наземен бой), подкрепяни от 39-хилядна армия от вербувани местни рюкю (включително 24 хиляди набързо привикани тилни милиционери и 15 хиляди неуниформени работници). Японците използват тактиката на камикадзе от битката в залива Лейте, но за пръв път те стават голяма част от отбраната. Между американския десант на 1 април и 25 май се състоят седем големи камикадзе атаки, включващи над 1500 самолета.

32-ра армия първоначално е съставена от 9-а, 24-та и 62-ра дивизии и 44-та независима смесена бригада. Девета дивизия е преместена на Тайван преди нападението, което води до промяна в японските отбранителни планове. Основната съпротива е планирана да се води на юг от генерал-лейтенант Мицуру Ушиджима, неговия началник-щаб, генерал-лейтенант Исаму Чо и полковник Хиромичи Яхара. Яхара подкрепя отбранителната стратегия, докато Чо подкрепя нападателната.

На север командва полковник Такехидо Удо. Войските на императорския флот са предвождани от контраадмирал Минору Ота. Те очакват американците да спуснат 6 – 10 дивизии срещу японския гарнизон от 2 и половина дивизии. Щабът изчислява, че по-доброто качество и по-големият брой на оръжията дават на всяка американска дивизия 5 или 6 пъти по-голяма огнева мощ от тази на японците. Към това се добавят изобилната военноморска и въздушна мощ на американците.

Използване на деца от армията На остров Окинава, момчетата от средните училища са организирани във фронтова служба Текецу Кинотай, докато момичетата са организирани в медицински елемент.Huber, Thomas M., Command and General Staff College

Японската императорска армия мобилизира 1780 момчета от средните училища, на възраст между 14 и 17 години, за служба на фронта. Тази мобилизация е проведена по заповед на Министерството на армията.

Заповедта мобилизира учениците като доброволци, но реално военните власти нареждат на училищата да принудят почти всичките си ученици да „доброволстват“ като войници. Понякога фалшифицират нужните документи. Около половината Текецу Кинотай са убити, включително в самоубийствени бомбени атаки срещу танкове и в партизански операции.

Морска битка

Отрядът със специално предназначение 58 (Task Force 58) на американския флот, разгърнат в източната част на Окинава с група от 6 – 8 разрушителя, държи 13 самолетоносача на служба от 23 март до 27 април и по-малко след това. До 27 април, поне 14 ескортиращи самолетоносача в района по всяко време. До 20 април, британският отряд със специално предназначение 57, с 10 ескортиращи самолетоносача, остава близо до островите Сакашима, за да защитава южния фланг.

Продължителността на кампанията под напрегнати условия карат адмирал Нимиц да вземе безпрецедентен ход за облекчаване на главните военноморски командири, които да почиват и да се възстановяват. Следвайки практиката на променяне на предназначението на флота с промяната на командирите, флота на САЩ започва кампанията с 5-и военноморски флот при адмирал Спрюънс, но завършва с 3-те военноморски флот при адмирал Уилям Холси.

Японската въздушна съпротива е относително лека през първите няколко дни след десантите. Обаче, на 6 април, очакваният въздушен отговор започва с нападение от 400 самолета от Кюшу. Периодичните тежки въздушни атаки продължават през април. От 26 март до 30 април двадесет американски кораба са потопени, а 157 са повредени от вражеските действия. От своя страна, към 30 април японците са загубили над 1100 самолета.

Между 6 април и 22 юни японците впускат 1465 самолета камикадзета в едромащабни нападения от Кюшу и Тайван. Докато американското разузнаване оценява, че има 89 самолета на Тайван, японците всъщност имат около 700, разглобени или добре камуфлажирани и разпръснати из села и градове. Американският пети въздушен отряд не вярва на флотските твърдения, че камикадзета идва от Тайван.Baldwin, Hanson W. Sea Fights and Shipwrecks Hanover House 1956 с. 309

Загубените кораби са малки съдове, в частност разрушители с радари, както и ескортни миноносци. Докато Съюзниците на губят големи бойни кораби, няколко самолетоносача са сериозно повредени. Моторни лодки Шиньо също се използват в самоубийствени атаки от японците, въпреки че Ушиджима разпуска по-голямата част от батальоните с лодки самоубийци преди битката, поради очаквана нискоефективност срещу по-силен враг. Екипажите на лодките са преобразувани в три допълнителни пехотни батальона.Christopher Chant, „The Encyclopedia of Codenames of World War II (Routledge Revivals)“, с. 87

Операция „Тен-Го“

Операция „Тен-Го“ е нападение на отряд от 10 японски плавателни съда, предвождани от линейния кораб „Ямато“ и командвани от адмирал Сеиичи Ито. На тази малка група е наредено да пробие път през вражеските военноморски сили, след което „Ямато“ да се закотви и да се бие от брега, използвайки артилерията на кораба като брегова артилерия, а екипажа ѝ – като морска пехота. „Тен-Го“ е прихваната от подводници малко след като напуска японските домашни води и е пресрещната от самолетоносачи.

Подложен на атаки от над 300 самолета в продължение на над 2 часа, най-големият боен кораб на света потъва на 7 април 1945 г. след едностранна битка, много преди да успее да достигне Окинава. Американските торпедоносци са инструктирани да се прицелват само в едната страна на кораба, за да се спре ефективно противонаводняване от екипажа на кораба, и да се прицелват към носа или кърмата, където се смята, че бронята е най-тънка.

Без защитната сила на „Ямато“, лекият крайцер „Яхаги“ и 4 от разрушителите също са потопени. Императорските ВМС на Япония губят около 3700 моряци, сред които адмирал Ито, срещу 10 американски самолета и 12 пилота.

Британски тихоокеански флот

Британският тихоокеански флот, участващ под наименованието Отряд със специално предназначение 57, е натоварен със задачата да неутрализира японските летища в архипелага Сакишима, което изпълнява успешно от 26 март до 10 април.

На 10 април вниманието му е привлечено към летищата в северен Тайван. Отрядът се оттегля към залива Сан Педро на Филипините на 23 април.

На 1 май Британският тихоокеански флот се завръща, подчинявайки летищата, както преди, този път чрез морско бомбардиране в допълнение към въздушните удари. Няколко камикадзе нападения му причиняват значителни поражения, но тъй като британците имат бронирани полетни палуби на самолетоносачите си, те претърпяват само кратко прекъсване на действията на отряда си.

Сражения на сушата

Битката на сушата продължава 81 дни и започва на 1 април 1945 г. Първите десантирали американци са войниците на 77-а пехотна дивизия, които слизат на островите Керама, на 24 km западно от Окинава на 26 март. Следват допълнителни помощни десанти и архипелагът е превзет през следващите пет дни. В тези подготвителни операции, 77-а дивизия претърпява 27 жертви и 81 ранени, докато японските жертви и военнопленници общо са около 650. Този ход предоставя защитено място за закотвяне на флота и елиминира заплахата от лодки-самоубийци.

На 31 март морски пехотинци от батальона за десантно разузнаване слизат без съпротива на Кейсе Шима, четири островчета на едва 13 km западно от столицата на Окинава, Наха. Група от артилерийски установки 155-mm оръдие M1/M2/M59 са доставени на бреговете на островите, с цел да подкрепят действията на Окинава.

Северен Окинава

Основният десант е направен на 1 април 1945 г. (тогава датата се пада на Великден) от 24-ти корпус и 3-ти десантен корпус на плажовете Хагуши на западния бряг на Окинава. Втора морска дивизия провежда военна демонстрация на плажовете Минатога на югоизточния бряг, за да се заблудят японците и да се забави движението на резерви.