Антон Вилдганс ( е австрийски поет, белетрист и драматург.
Биография Антон Вилдганс следва „Юриспруденция“ във Виенския университет. Завършва през 1908 г.
Работи 2 години като съдия-следовател, след което става писател на свободна практика. През 1913 г. Вилдганс е приет в масонската ложа „Шилер“ в Пресбург (днес: Братислава).
На 2 пъти – през сезоните 1921/1922 и 1930/1931 – е директор на виенския „Бургтеатър“. Става известен преди всичко със социалнокритичните си творби.
Вилдганс се застъпва енергично за австрийската държавна автономия, когато след Първата световна война мнозина се съмняват в жизнеспособността на нововъзникналите малки държави. Това отношение намира ясен израз в неговото „Слово за Австрия“ от 1930 г.
Антон Вилдганс умира от сърдечен удар в Мьодлинг на 51-годишна възраст. Погребан е в Централните виенски гробища.
Библиография (подбор) Драма In Ewigkeit Amen, 1913 Armut, 1914 Liebe, 1916 Dies Irae, 1918 Kain, Ein mythisches Gedicht, 1920
Проза Ave Maria Beichte eines Mitleidigen Der Fall Zeidler Der letzte Besuch Save our Souls Schwestern Vom dunklne Heraklith Vom Tode Frühlingssonate – Beethove Op. 24 Folgerungen aus Weimar Erlebnis in Australien Erste Autofahrt
Поезия Akkord Aufblick Blick von oben Das Lächeln Dienstboten Dieses Haus wird demoliert Einem jungen Richter zur Beeidigung Freunde Glück des Alleinseins Ich bin ein Kind der Stadt Im Anschaun meines Kindes Kammermusik Letzte Erkenntnis Lied des Schmarotzers Sankt Othmar Sonette an Ead, 1913 Stimme im Traume des Künstlers Tiefer Blick Triptychon der Liebe Vom kleinen Alltag Wiedersehen mit Gott Zueignung an die geliebte Landschaft
Друго Kirbisch oder der Gendarm, die Schande und das Glück, Humoristisches Epos, 1927 Musik der Kindheit. Ein Heimatbuch aus Wien, Erinnerungenq 1928 Sämtliche Werke, Historisch-kritische Ausgabe in 8 Bänden unter Mitwirkung von Otto Rommel, hrsg. v. Lilly Wildgans, 1948
Награди и отличия Volkstheater-Preis für Armut, 1916 Kaiser-Franz-Joseph-Orden, 1918 Ferdinand-Raimund-Preis, 1919 Ehrenmitglied des Beirats für Musik, Literatur und dramatische Kunst, 1920 Ernennung zum Officier d l'Instruction Publique, Frankreich, 1922 Ernennung zum Hofrat, 1923 Mitglied der Akademie für Kunst und Wissenschaft in Göteborg, 1931 Johann-Wolfgang-Goethe-Medaille, 1932
Признание През 1962 г. Съюзът на австрийските индустриалци учредява в чест на писателя литературната награда „Антон Вилдганс“. Сред отличените личат имената на Томас Бернхард (1967), Илзе Айхингер (1968), Ингеборг Бахман (1971), Фридерике Майрьокер (1981) и Петер Хандке (1984)
Бележки
Външни препратки
Антон Вилдганс в Projekt Gutenberg-DE Антон Вилдганс в Zeno Биографични данни за Антон Вилдганс в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Антон Вилдганс в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Антон Вилдганс в Немската дигитална библиотека Антон Вилдганс в Австрия-Форум Антон Вилдганс в WHO'S WHO Антон Вилдганс в Die LYRIKwelt Антон Вилдганс – Уебсайт Антон Вилдганс в Personensuche
Категория:Австрийски автори на разкази Категория:Австрийски автобиографи Категория:Австрийски драматурзи Категория:Австрийски поети Категория:Починали във Виена Категория:Починали от инфаркт на миокарда