Тейде () е вулкан на остров Тенерифе, Канарски острови, Испания. Висок е 3718 метра над морското равнище, което го прави най-високата точка в Испания и най-високата точка в Атлантическия океан.
Измерен от океанското дъно, той е висок 7500 m, което го прави най-високият вулкан в света от основата до върха след извън Хаваите. Описван е от ЮНЕСКО и НАСА като третото най-високо вулканично образувание на Земята. Надморската височина на Тейде прави Тенерифе десетият най-висок остров в света. Вулканът е активен – последното му изригване е през 1909 г. чрез северозападната пукнатина Сантяго. Комитетът на ООН за смекчаване на бедствията посочва Тейде като декаден вулкан, заради историята му на унищожителни изригвания и близостта му до няколко големи градове, сред които най-близки са Гарачико, Икод де лос Винос и Пуерто де ла Крус. Тейде, Пико Виехо и Монтаня Бланка образуват Централния вулканичен комплекс на Тенерифе.
Вулканът и околните местности обхващат националния парк Тейде, който има площ от 18 900 хектара и е обозначен като обект на световното наследство от ЮНЕСКО на 29 юни 2007 г. Тейде е най-посещаваният природен обект в Испания, най-посещаваният национален парк в Испания и Европа, а към 2015 г. и осмият най-посещаван в света с около 3 милиона туристи годишно.En las entrañas del volcán През 2016 г. е посетен от 4 079 823 души, достигайки исторически рекорд.El Teide bate récord de visitantes y supera los cuatro millones Голяма международна астрономическа обсерватория се намира върху склона на планината.
Име Преди испанската колонизация на Тенерифе през 1496 г., местните гуанчи наричат вулкана Ешейде, което в техните легенди се отнася за могъща фигура, напускаща вулкана, който може да се превърне в ад. Съвременното испанско име на вулкана е Ел пико дел Тейде.
Легенди
Тейде е свещена планина за туземните гуанчи, така че се счита за митологична планина, както е бил Олимп за древните гърци. Според легендата, Гуайота (дяволът) отвлича Махек (бога на светлината и Слънцето) и го заключва във вътрешността на вулкана, вкарвайки света в тъмнина. Гуанчите поискват милост от върховния си бог Ачаман, така че Ачаман се сбива с Гуайота, освобождава Махек от планината и запушва кратера с Гуайота. Твърде се, че оттогава насам, Гуайота остава заключен в Тейде. Когато ходят до Тейде по време на изригване, гуанчите по традиция запалват големи огньове, за да уплашат Гуайота.
Гуанчите, също така, вярват, че Тейде поддържа небето. Много скривалища из планината съдържат остатъците от каменни сечива и керамика. Тези се интерпретират като ритуални депозити, за да се противопостави на влиянието на злите духове, като тези създавани от берберските кабили. Гуначите вярват, че планината е мястото, съхраняващо силите на злото и на най-злата фигура, Гуайота.Sheehan, William & Baum, Richard, Observation and inference: Johann Hieronymous Schroeter, 1745 – 1816, JBAA 105 (1995), 171
Образуване
Стратовулканите Тейде и Пико Виехо са най-скорошните центрове на активност на вулканичния остров Тенерифе, който е най-големият и най-високият остров на Канарските острови. Има сложна вулканична история. Образуването на острова и развитието на сегашния вулкан Тейде се случват на пет етапа, показвани на диаграмата отстрани.
Първи етап Като останалите Канарски острови и вулканичните океански острови по принцип, Тенерифе е образуван от струпването на три големи щитовидни вулкана, които се развиват в относително кратък период.Guillou, H., Carracedo, J. C., Paris R. and Pérez Torrado, F.J., 2004a. K/Ar ages and magnetic stratigraphy of the Miocene-Pliocene shield volcanoes of Tenerife, Canary Islands: Implications for the early evolution of Tenerife and the Canarian Hotspot age progression. Earth & Planet. Sci. Letts., 222, 599 – 614. Този ранен щитовиден етап образува тялото на издадената част на Тенерифе. Щитовидните вулкани датират от миоцен и ранен плиоценFúster, J.M., Araña, V., Brandle, J.L., Navarro, J.M., Alonso, U., Aparicio, A., 1968. Geology and volcanology of the Canary Islands: Tenerife. Instituto Lucas Mallada, CSIC, Madrid, 218 pp и са запазени в три изолирани и дълбоко ерозирани масива: Анага (на североизток), Тено (на северозапад) и Роке дел Конде (на юг).Carracedo, Juan Carlos; Day, Simon (2002). Canary Islands (Classic Geology in Europe 4). Terra Publishing, 208 pp. ISBN 1-903544-07-6 Всеки щит е образуван за по-малко от три милиона години, а целият остров – за около осем милиона години.Carracedo, J. C., Rodríguez Badioloa, E., Guillou, H., Paterne, M., Scaillet, S., Pérez Torrado, F. J., Paris, R., Fra-Paleo, U., Hansen, A., 2007. „Eruptive and structural history of Teide Volcano and rift zones of Tenerife, Canary Islands.“ Bulletin of the Geological Society of America, 119(9 – 10). 1027 – 1051
Втори и трети етап Първоначалният етап е последван от период от 2 – 3 милиона години на покой и ерозия. Това прекъсване на активността е типично за Канарските острови. Например, Гомера е на този етап.Paris, R, Guillou, H., Carracedo, JC and Perez Torrado, F.J., Volcanic and morphological evolution of La Gomera (Canary Islands), based on new K-Ar ages and magnetic stratigraphy:implications for oceanic island evolution, Journal of the Geological Society, May 2005, v.162; no.3; p.501 – 512 След този период на покой, вулканичната активност се концентрира в две големи постройки: централния вулкан Канядас и масива Анага. Вулканът Канядас се развива през миоцен и е възможно да е достигал 40 km в диаметър и 4500 m височина.Carracedo, J.C., Pérez Torrado, F.J., Ancochea, E., Meco, J., Hernán, F., Cubas, C.R., Casillas, R., Rodríguez Badiola, E. and Ahijado, A., 2002. In: Cenozoic Volcanism II: the Canary Islands. The Geology of Spain (W. Gibbons and T. Moreno, eds), pp. 439 – 472. Geological Society, London
Четвърти етап Преди около 160 – 220 хиляди години върхът на Канядас I се срутва, създавайки калдерата Канядас.Carracedo, J. C., Rodríguez Badioloa, E., Guillou, H., Paterne, M., Scaillet, S., Pérez Torrado, F. J., Paris, R., Fra-Paleo, U., Hansen, A., 2007. „Eruptive and structural history of Teide Volcano and rift zones of Tenerife, Canary Islands.“ Bulletin of the Geological Society of America, 119(9 – 10). 1027 – 1051 По-късно се образува нов стратовулкан, Канядас II, в местността на Гуахара и след това катастрофално рухва. Друг вулкан, Канядас III, се образува в сектора Диего Ернандес на калдерата. Всичките Канядас вулкани достигат максимална височина, подобна на тази на Тейде (който понякога се нарича Канядас IV).
Съществуват две теории за образуването на калдерата с размери 16 km × 9 km. Според първата, депресията е резултат от вертикален колапс на вулкана, задействан от изпразването на плитки магмени камери на нивото на морското равнище под вулкана Канядас след едромащабно експлозивни изригвания.Martí, J., Mitjavila, J., Araña, V., 1994. Stratigraphy, structure, and geochronology of the Las Cañadas Caldera (Tenerife, Canary Islands). Geol. Mag. 131: 715 – 727Martí. J. and Gudmudsson, A., 2000. The Las Cañadas caldera (Tenerife, Canary Islands): an overlapping collapse caldera generated by magma-chamber migration. J. Volcanol. Geotherm. Res. 103: 167 – 173 Втората теория е, че калдерата е образувана от ред странични гравитационни срутвания, подобни на тези на Хаваите.Moore, J. G., 1964. Giant submarine landslides on the Hawaiian Ridge. U.S. Geol. Surv. Prof. Pap., 501-D, D95-D98 Доказателства за последната теория са намерени както при наблюдения на сушата, така и в морето.Carracedo, J.C., 1994. The Canary Islands: an example of structural control on the growth of large oceanic island volcanoes. J. Volcanol. Geotherm. Res. 60: 225 – 242Guillou, H., Carracedo, J.C., Pérez Torrado, F. and Rodríguez Badiola, E., 1996. K-Ar ages and magnetic stratigraphy of a hotspot-induced, fast grown oceanic island: El Hierro, Canary Islands. J. Volcanol. Geotherm. Res. 73: 141 – 155Stillman, C.J., 1999. Giant Miocene Landslides and the evolution of Fuerteventura, Canary Islands J. Volcanol. Geotherm. Res. 94, pp. 89 – 104Masson, D.G., Watts, A.B., Gee, M.J.R., Urgelés, R., Mitchell, N.C., Le Bas, T.P., Canals, M., 2002. Slope failures on the flanks of the western Canaested in the embayment itself.
Пети етап От около 160 хиляди години насам стратовулканите Тейде и Пико Виехо се образуват в калдерата Канядас.
Изригвания Тейде последно изригва през 1909 г. от отвора Чинйеро. Историческата вулканична активност на острова се свързва с отворите на северозападната пукнатина (Сантяго). Изригването от 1706 г. на Монтаняс Неграс разрушава града и основното пристанище на Гарачико, както и няколко по-малки села.
Историческата активност, свързвана с Тейде и Пико Виехо, възниква през 1798 г. от западната страна на Пико Виехо. Материал от Пико ВИехо, Монтаня Тейде и Монтаня Бланка частично запълва калдерата Канядас.Carracedo, Juan Carlos; Day, Simon (2002). Canary Islands (Classic Geology in Europe 4). Terra Publishing, 208 pp. ISBN 1-903544-07-6 Последното експлозивно изригване, включващо централния вулканичен център е от Монтаня Бланка преди около 2000 години.
Христофор Колумб докладва, че вижда голям огън в долината на Оротава, докато отплава от Tенерифе по пътя си към Новия свят през 1492 г. Това се интерпретира като наблюдение на изригване там. Радиометрично датиране на възможна лава от това време, сочи, че през 1492 г. не е имало изригване в долината на Оротава, но такова е имало в отвора Бока Кангрехо.
Последното изригване от върха на Тейде е от 850 г., като това изригване произвежда черната лава, която покрива голяма част от страните на вулкана.
Преди около 150 000 години се случва доста по-голямо експлозивно изригване, вероятно от ВЕИ 5. То създава калдерата Канядас на около 2000 m над морското равнище и с размери 16 × 9 km. Върхът на самия Тейде, както и съседния стратовулкан Пико Виехо, се намират от северната страна на калдерата и са образувани от по-късни изригвания.
Бъдещи изригвания могат да включват пирокластични потоци, подобни на тези при Мон Пеле, Мерапи, Везувий, Етна и други вулкани. През 2003 г. има повишена сеизмична активност в района на вулкана и се отваря пролука от североизточната му страна. Подобна активност може да е показател, че магмата се издига, но не е задължително да предвестява изригване.
Тейде се счита за структурно нестабилен и северната му страна има издатина. Върхът на вулкана има малки активни фумароли, изпускащи серен диоксид и друг газове, включително малки количества сероводород.
Изследване от 2009 г. сочи, че Тейде вероятно ще изригне бурно в бъдещето и че структурата му е подобна на тази на Везувий и Етна.Un estudio prevé que el Teide sufriría erupciones violentas
Флора и фауна
Потоците лава по склоновете на Тейде представляват много тънка, но богата на минерали и хранителни вещества почва, която поддържа разнообразие от растително видове. Васкуларната флора е представена от 168 растителни видове, 33 от които са ендемични за Тенерифе.Dupont, Yoko L., Dennis M., Olesen, Jens M., Structure of a plant-flower-visitor network in the high altitude sub-alpine desert of Tenerife, Canary Islands, Ecography. 26(3), 2003, pp. 301 – 310.