Златната Амвросианска република (, Ауреа Република Амброзиана), често наричана само Амвросианска република (Repubblica Amrbosiana), е името, с което се нарича Комуна Милано – републиканско правителство, създадено в Милано през 1447 г. от група благородници и юристи от университета в Павия след вакуума на властта след смъртта на херцог Филипо Мария Висконти, и на което е сложен край през 1450 г. Правителството е съставено от 24 членове на градското благородничество, наричани „капитани и защитници на свободата на прославения и превъзходен град Милано“.
За да се защити от опитите да бъде завладяна от съседните държави, особено от Венеция, републиката прибягва до услугите на кондотиера Франческо Сфорца, господар на Кремона. Той подема двусмислена политика, като първо подкрепя миланците срещу венецианците, след това започва враждебни действия срещу Милано, като също така насърчава претенцията за херцогската титла. Републиката се предава на Сфорца след тежка обсада през 1450 г.
История на републиката Раждане на републиката
Агонията и последвалата смърт на 13 август 1447 г. без завещателни разпореждания на херцог Филипо Мария Висконти оставят отворен въпросът за наследяването на Миланското херцогство. Той няма наследник по мъжка кръвна линия. Милано е хвърлен в хаос от неочакваната му смърт и от скоростта, с която действат претендентите за титлата му.
Завещанието на херцог Джан Галеацо Висконти установява, че при липса на мъжки наследник линията на наследяване трябва да бъде тази на дъщеря му Валентина. Французите, подкрепени от този факт, претендират за херцогството за Шарл Орлеански. Кралят на Арагон, Сицилия и Неапол Алфонсо V Арагонски обаче твърди, че покойният Филипо Мария е написал завещание ден преди смъртта си в негова полза в замяна на помощ срещу венецианците.. Други претенденти са братовчедите на Филипо – Алберт и Сигизмунд Хабсбурги, правнуци на Бернабо Висконти, както и Фридрих III – император на Свещената Римска империя, който декларира, че херцогството се връща към Свещената Римска империя след изчезването на неговите наследници от мъжки пол. Сред италианците, освен Франческо Сфорца, който е съпруг на извънбрачната дъщеря на Филипо Мария – Бианка Мария, за титлата претендира и Лудвиг Савойски – брат на херцогиня Мария Савойска, докато талантливи юристи, включително Пиколомини, твърдят, че титлата трябва да се върне към императора. Двамата най-известни кандидати, подкрепяни от миланското население, обаче са Алфонсо V Арагонски и Франческо Сфорца.
Семейство Брачески, привърженици на краля на Арагон, превземат Замъка на Сфорците в нощта на 13 август, почти преди Филипо Мария да умре, принуждавайки капитаните да се закълнат във вярност на Алфонсо. Въпреки общата подкрепа за Алфонсо или Сфорца други влиятелни граждани вярват, че старата република може да бъде възстановена. Органите на учени като Правният колеж в Павия обрисуват дните на старата република като златен век. Търговците, виждайки просперитета на Венецианската република, подкрепят тази идея. Сутринта на 14 август републиканците подтикват населението да се надигне срещу Брачески под ръководството на Иноченцо Кота, Антонио Тривулцио, Теодоро Боси, Джорджо Лампуняно, Виталиано Боромео, Мариано Витали и Джовани да Осона, които провъзгласяват републиката. Капитаните изоставят клетвите си пред Алфонсо V, а Брачески са прогонени от Милано.Новата република е наречена Златна Амвросианска република по името на св. Амвросий,Flag Recorded in: A. Ziggioto, "Della bandiera crociata", 1997 – "La provincia di Milano e i suoi Comuni. Gli stemmi e la storia, 2003" епископ на Милано от 374 до 397 г., който е приет за покровител на републиката. Те вземат старата конституция и я преразглеждат същия ден, за да отговори на техните нужди, като избират 24 капитани и защитници на свободата (по-късно намалени на 12), за да съставят закони., entry for 18 August 1447 Управлението на републиката е в ръцете на съвет, състоящ се от тези капитани и от т. нар. Генерален съвет на 900-те – това са 150 представители, избрани в енорийските събрания за всеки от шестте градски порти. Първоначално правителството на капитаните, за да се избегне поемането на властта или преобладаването на фракции, се сменя на всеки два месеца, което на практика създава голяма нестабилност и оставя властта за вземане на решения на конвулсивния Съвет на 900-те.
Раждането на републиката, която има гибелински тенденции и е враждебна към Венеция, не се радва на присъединяването на други градове на херцогството: Павия и Парма заявяват своята независимост, Лоди и Пиаченца се присъединяват към Венецианската република.
Начални години на републиката и Франческо Сфорца Идеята за радикално обновяване на свободите в градовете не подхожда на силите в Северна Италия, които са обединени в лига срещу териториалните завоевания на Висконти в продължилата десетилетия поредица от войни, прекъснати от примирия, последното от които е Кремонският мир от 20 ноември 1441 г. Венеция вече е във война с Милано и на републиката е нанесен тежък удар, тъй като предишните градове на Миланското херцогство, включително Павия, Лоди и Пиаченца, дезертират или обявяват своята независимост. Освен загубата на подкрепа и отбранителни места спадът в приходите предизвиква и кратка финансова криза, разрешена с налагането на нови данъци. Венеция, която сега окупира Лоди и Пиаченца, отказва да чуе молбите на Милано за мир.
На 3 септември 1447 г., в желанието си да избегне разделянето на херцогството, републиката призовава гражданите си на оръжие и моли за помощ Франческо Сфорца – най-великият кондотиер на времето, като му предлага длъжността генерал-капитан и град Бреша. Въпреки че иска (и наистина планира) да наследи тъста си като херцог, той решава да приеме позицията и обещаната награда. На 13 септември в Милано е обявена мобилизация. В редиците на Франческо е представител на рода Гондзага – Карло, господар на Сабионета и брат на Лудовико III – маркиз на Мантуа.
Сфорца бързо завладява независимия град Павия на 17 септември 1447 г., когато свекърва му убеждава управляващия града кондотиер да му я преотстъпи и републиката неохотно му позволява да я запази с титлата „граф“, страхувайки се, че при отказ павийците и техният голям арсенал могат вместо това да се предложат сами на Венеция. Сфорца обещава на павийците да няма нови данъци, да спазва старите закони, да заплати на задържаните от него служители и да ремонтира градските мостове и стени. Той изпълнява тези си обещания и така печели народа на Павия, установявайки своето управление. Преди това Павия е почти втора столица на Миланското херцогство и дава на Сфорца собствено седалище на властта. Градът също така се намира на стратегическа позиция по река По, където могат да се блокират венецианците да дойдат по вода в помощ на обсадения град Пиаченца.Франческо Сфорца, връщайки се на обсадата на Пиаченца и откривайки, че градът няма вероятност да се падне от глад, решава да го щурмува. Той го превзема на 16 ноември 1447 г. след дълга обсада. Градът е подложен на грабежи в продължение на петдесет дни, а хиляди негови жители са избити. Новината за завземането му е посрещната от тридневно веселие в Милано. Междувременно миланският капитан Бартоломео Колеони завзема Тортона, който преди това е провъзгласил Франческо Сфорца за свой господар, като го открадва от станалия опасно властен Сфорца. Това предизвика още по-голяма радост, тъй като миланците се страхуват от Сфорца.
През януари 1448 г. мандатите на предишните капитани и защитници на Милано изтичат. По повод подновяването на Съвета на капитаните през март 1448 г. са избрани гвелфи и представители на народа. Бидейки особено враждебни към Сфорца, те влизат в мирни преговори с Венеция, която също е заплашена от нарастващата сила на Сфорца и е готова да се споразумее, макар че желае именно тя да диктува условията. Двама от гибелините обаче, които помагат за основаването на Републиката – Джорджо Лампуняно и Теодоро Боси, вдигат народа срещу гвелфите в масова демонстрация пред двора на Аренго.
На 19 април 1448 г. Съветът на 900-те не успява да вземе решение за мир с Венеция и е принуден да се откаже от плановете си за мир. Това дава зелена светлина на Франческо Сфорца за следващата му кампания за превземане на река Ада. Въпреки това плановете му са отхвърлени от републиката в полза на по-традиционна тактика, а именно директната обсада на град Лоди. Докато това се случва, венецианският флот под командването на Андреа Квирини напада моста на Кремона. Съпругата на Сфорца Бианка Мария Висконти обаче е там и ръководи защитата, докато съпругът ѝ не освободи града. Венецианският флот се оттегля и се окопава, докато чака пристигането на венецианската армия. През май Сфорца завладява Вайлате, Тревильо и Касано д'Ада. През юли той успява да хване флота в капан зад отбраната му и с неортодоксалното си използване на артилерия напълно унищожава или залавя всеки от 70-те кораба на венецианците по река По при Казалмаджоре.
Тази победа се отпразнува в Милано, но лидерите на републиката все още се страхуват от Сфорца и го изпращат да се заеме с района на Гиара д'Ада, докато Лоди и Караваджо са обсадени, надявайки се, че падането им ще сложи край на войната. В крайна сметка и миланските сили на Сфорца и венецианската армия под командването на Микелето Атендоло се срещат при Караваджо. Обсадата остава непроменена през целия юли и до 15 септември, когато Атендоло предприема бърза изненадваща атака срещу Сфорца. Това, което може да бъде разгром, за Сфорца обаче се превръща във велика победа, тъй като той дава пример на войските си на фронтовата линия и напълно побеждава венецианската армия, като залавя трима нейни генерали., entry for 15 September 1448 Караваджо пада, а Сфорца разграбва вражеския лагер и натрупва огромна плячка.
Въпреки радостта в Милано правителството изказва малка благодарност на „архитекта“ на победата и републиката и го изпраща в Лоди, решен да сложи край на войната. Именно там, когато задоволителният край на войната изглежда неизбежен, миланците предприемат фатална погрешна стъпка.
Дезертиране на Сфорца и вражда между гвелфите и гибелините В Милано враговете на Сфорца работят непрекъснато срещу него. Братята Пичинино – синове на известния кондотиер Николò Пичинино и бивши генерал-капитани, преди да бъдат заменени като върховни военни командири от Сфорца, убеждават подозрителната република да действа тайно срещу него. Сред войските са разпространени слухове, че няма да получат заплащане в края на войната, ако останат със Сфорца. На самия Сфорца е заповядано да се върне от обсадата на Бреша и градът му е обещан, докато обаче на гражданите тайно е казано да издържат, докато не се подпише мирен договор, по който вече се работи. Сфорца научава за това предателство и минава на страната на венецианците за 13 000 дуката. На 18 октомври 1448 г. той подписва договор с Венеция в Риволтела (днес част от Дезенцано дел Гарда), според който венецианците му предоставят командването на войската за завладяване на териториите между реките Тичино и Сезия, оставяйки региона между реките Тичино и Ада на Амвросианската република., entry for 18 October 1448
Това събитие предизвика вълнения в Милано. Карло Гондзага напуска Сфорца, за да отиде на помощ на Амвросианската република и на 14 ноември е назначен за капитан на народа. Междувременно Сфорца завладява Пицигетоне и след това, между ноември и декември, с подкрепата на маркиза на Монферат Джовани IV, превзема Бинаско, Розате, Абиатеграсо, Варезе, Леняно и Бусто Гаролфо. На 27 декември 1448 г. Амвросианската република предлага награда от 10 000 дуката за залавянето на Сфорца. Той завършва кампанията си западно от Милано с превземането на Новара. С последователните завоевания на Алесандрия, Тортона и Виджевано Милано се оказва напълно обкръжен. С такъв могъщ човек на венецианска страна се поставя началото на края на Златната Амвросианска република.