Умберто II Савойски, роден Умберто Никола Томазо Джовани Мария Савойски (; * 15 септември 1904, Кралски замък Ракониджи, Кралство Италия; † 18 март 1983, Женева, Швейцария) е принц на Пиемонт (1904 – 1946), генерален наместник на Кралство Италия (5 юни 1944 – 9 май 1946) и последен крал на Италия (9 май – 18 юни 1946 г.), брат на българската царица Йоанна. Поради много кратката продължителност на управлението си, малко повече от месец, той е наричан „Майски крал“ ().Umberto II Re d'Italia, in Dizionario di storia, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011
В опит да възстанови доверието в монархията след падането на режима на Бенито Мусолини баща му Виктор Емануил III прехвърля правомощията си на Умберто през 1944 г., като запазва титлата на крал. Тъй като се подготвя референдум за премахването на монархията през 1946 г., Виктор Емануил III абдикира в полза на Умберто с надеждата, че може да укрепи монархията. След резултата от институционалния референдум от 2 юни 1946 г., с който е Италия става република, на 13 юни Министерският съвет прехвърля с акт, определен от краля като „революционен“, спомагателните функции на временен държавен глава на министър-председателя Алчиде Де Гаспери. На същия ден Умберто заминава на доброволно изгнание в Португалия, като никога повече не се завръща в Италия.
Умберто II е най-титулуваният персонаж в света.Следван е на голямо разстояние от испанската херцогиня на Алба Каетана Фитц-Джеймс Стюарт с 45 благороднически титли, кралица Елизабет II на Обединеното кралство с 41 титли, три големи неаполитански семейства с 36 титли и Рение III от Монако с 24 титли Той също е наследствен принц на Етиопия, на Албания, крал на Сардиния, на Кипър, Йерусалим и Армения, херцог на Савоя, принц на Кариняно, на Онеля, на Пойрино, на Трино, принц и вечен викарий на Свещената Римска империя, принц на Карманьола, на Монмелиан с Арбан и Франсан, бали на Херцогство Аоста, принц на Киери, на Дронеро, на Крешентино, на Рива ди Киери и на Бана, на Буска, на Бене, на Бра, херцог на Генуа, на Монферат, на Аоста, на Шабле, на Женева, на Бреша, на Пиаченца, на Каринян Ивой, маркиз на Ивреа, на Салуцо, на Суза, на Чева, на Маро, на Ористано, на Чезана, на Савона, на Тарантез, на Боргоманеро и Куреджо, на Казеле, на Риволи, на Пианеца, на Говоне, на Салусола, на Ракониджи с Тегероне, Милябруна и Мотуроне, на Кавалермаджоре, на Марене, на Модан и на Ланлебур, на Ливорно Ферарис, на Сантия, на Алие, на Бардже, на Чентало и Демонте, на Дезана, на Геме, на Вигоне, на Вилафранка, граф на Мориен, на Женева, на Ница, на Танд, на Ромон, на Асти, на Алесандрия, на Гочеано, на Новара, на Тортона, на Бобио, на Сар, на Соасон, на Френската империя, на Сант Антиоко, на Поленцо, на Рокабруна, на Тричеро, на Байро, на Одзеня, на Апертоле, барон на Во и на Фосини, висш господар на Монако и на Мантон, господар на Верчели, на Пинероло, на Ломелина и Вале Сезия, благородник и венециански патриций, патриций на Ферара, пазител на Светата плащеница.
Произход
Умберто е третото дете и единствен син на краля на Италия Виктор Емануил III (* 1869, † 1947), от Савойската династия, и на черногорската принцеса Елена Петрович-Негош (* 1873, † 1952). Като такъв той става престолонаследник при раждането си, тъй като италианският трон е ограничен само до потомците от мъжки пол (Салически закон). Получава титлата „Принц на Пиемонт“, като е формализиран с Кралски указ на 29 септември 1904 г. Негови дядо и баба по бащина линия са кралят на Италия Умберто I и Маргарита Савойска, а по майчина – черногорският княз, а по-късно крал Никола I Петрович-Негош и княгиня Милена Вукотич. Той е първи братовчед на югославския крал Александър I Караджорджевич. Има четири сестри: Йоланда Маргарита (* 1901, † 1986), графиня на Берголо (1924 – 1977) като съпруга на Джорджо Карло Калви ди Берголо, принцеса на Италия и принцеса на Албания Мафалда Мария (* 1902, † 1944), титулярна ландграфиня на Хесен-Касел като съпруга на Филип фон Хесен-Касел, загинала в концлагера Бухенвалд, принцеса на Савоя, принцеса на Етиопия, принцеса на Албания Джована Елисавета, царица Йоанна (* 1907; † 2000), царица на българите (1930 – 1943) като съпруга на цар Борис III, принцеса на Италия, принцеса на Албания, принцеса на Етиопия Мария Франческа (* 1914, † 2001), принцеса на Парма, Пиаченца и Гуастала като съпруга на принц Луи-Шарл Бурбон-Пармски, принцеса на Италия, принцеса на Етиопия, принцеса на Албания.
Биография Детство
Умберто II се ражда в Кралския замък в Ракониджи в 23:15 часа на 15 септември 1904 г.. Баща му крал Виктор Емануил III незабавно телеграфира по поръчка до Ловния павилион „Ступиниджи“, където е майка му Маргарита Савойска: „Мамо, имаме син. Ще го наречем Умберто“, на кмета на Рим и на министър-председателя Джовани Джолити, обявявайки, че ще дари един милион лири на Националната каса за социална сигурност за инвалидността и старостта на работниците. Същия ден Камарата на труда в Милано приема предложението за обща стачка, първата в Италия, която продължава и в следващите пет дни. За удобство е обявен за 15 септември и оттогава остава по всички документи като рождена дата 15 септември. Поради тази стачка раждането на престолонаследника става обществено достояние дискретно, тъй като на 16 септември само в. „Кориере дела Сера“ успява да излезе в печат: в Милано стачкуващите принуждават кмета Джовани Батиста Баринети да свали знамето от балкона на кметството., а на Джовани Джолити, ангажиран в Рим с правителството с вземането на мерки, насочени към възстановяване на социалния и на политически мир, му са нужни няколко дни, за да пристигне като нотариус на короната в Ракониджи, за да изготви акта за раждане. Детето, кръстено на 16 вечерта с имената Умберто Никола Томазо Джовани МарияУмберто е дядо му по бащина линия, Никола Петрович Негош е дядо му помайчина линия, Томазо е братовчед на баща му и херцог на Генуа., най-накрая е надлежно регистрирано на 20 септември с акт, подписан от Министър-председателя, преподписан от Джузепе Сарако – председател на Сената, като секретар, и от Виктор Емануил III, и със свидетели Костантино Нигра и Джузепе Бианкери – председател на Камарата на депутатите.
На 29 септември традиционната благородническа титла „принц на Пиемонт“ е дадена на престолонаследника с Кралски указ (публикуван на 18 октомври), макар че кралят е по-склонен да му даде титлата „принц на Рим“. Кралицата майка Маргарита обаче го убеждава да избягва този жест, т. к. той би бил приет като враждебен от Ватикана. От Ватикана именно е нужно да се иска разрешение за предстоящето официално кръщение на детето, докато върху Савойците все още тежи отлъчването от Църквата, наложено след Пробива на Порта Пия (20 септември 1870 г.). Всъщност, според традицията, за принцовете, за да се изпълнят очевидните протоколни изисквания, кръщението с вода и ръкополагане е правено веднага след раждането им, а едва по-късно, след като е организирана церемония с пристигането на членове на други управляващи домове, се продължава с екзорцизми, сол, олио, свещи и белоснежна роба. Официалното кръщение се състои три месеца по-късно, на 4 декември 1904 г., в Павлинския параклис на Двореца Квиринал, чиито олтари са неосветени от 1870 г. по волята на Пий IX, и е отпразнувано със специалното разрешение на монсеньор Джузепе Бекария: нито един член на висшето духовенство не го чества, но предоставянето на Квиринал за първи път за церемония на Савойския дом все още се смята за жест на деескалация от страна на папа Пий X. Кръстници са Вилхелм II от Германия, представляван от брат му Хайнрих Пруски, и Едуард VII от Обединеното кралство, представляван от брат му херцогът на Конат и Стратърн Артър Сакскобургски. Присъстват представители на всички европейски кралски домове, като се започне от тези, които са най-тясно свързани чрез семейни връзки, като Никола I Петрович Негош със съпругата си Милена Вукотич, Наполеон Виктор Бонапарт, син на Мария Клотилда Савойска, Афонсу Браганса, херцог на Порто и син на кралицата на Португалия Мария Пия Савойска, и др.
Раждането на Умберто освобождава родителите му от страха, че династията ще изчезне, оставяйки трона на съпътстващия клон Савоя-Аоста: ако Умберто I има само един син (Виктор Емануил III), то брат му Амадей I има цели четири, от които най-големият син, дотогава предполагаем наследник на трона – Емануил Филиберт Савойски-Аоста вече е баща на две деца и е разделен от суверенния си братовчед от неприкрито съперничество. В зората на цивилизацията на масовата комуникация Виктор Емануил III, висок малко над метър и петдесет, нито красив, нито „очарователен“ и отдаден на срамежлив и „буржоазен“ живот (както мнозина го упрекват), е обективно омаловажаван в сравнение неговите братовчеди Савоя-Аоста – всичките високи, красиви, мускулести поради активния живот на открито, който водят,Лудвиг Амадей, херцог на Абруци, е вече известен като изследовател, а Виктор Емануил Савойски-СавойсВислктор Емануил, граф на Торино, се утвърждава успешно в състезания по езда. и с бляскав социален живот.Елена, херцогиня на Аоста, съпруга на херцог Емануил Филиберт, дъщеря на претендента за френския трон Луи Филип Албер Орлеански, нарича кралица Елена моята братовчедка пастирка, иронизирайки езика на семействотой по произход, Петрович-Негош.
Квириналът използва образа на малкия престолонаследник. Негови снимки на тригодишна възраст, облечен в моряшки костюм, като малък кирасир, в историческата униформа на Военната школа „Нунциатела“ и в униформата на скаутите на Националния корпус на младите италиански изследователи, заедно със сестрите му в парка на вилата в Сан Росоре са публикувани в списание „Илустрационе италиана“ или като пощенски картички. Това прави Умберто новия символ на Савойската династия..
Семейството на Умберто живее в Двореца на секретаря на шифъра, известен още като Дворец „Фуга“ – част от Двореца „Квиринал“, в края на т. нар. „Дълъг ръкав“: кралицата и нейните деца на първия етаж, кралят на втория. През лятото те първо остават в имението в Сан Росоре до Пиза и след това, след лятното затваряне на Камарата и на Сената, в Кралския замък в Ракониджи – място, с което Умберто остава завинаги свързан, както заради относителната свобода, на която се радва, така и заради експедициите и бяганията в парка и откритията на таваните, където са се пазят стари дрехи и реликви.Думи на Мария Бетариче Савойска в .
През първите години от живота му образованието му е оставено в ръцете на майка му – жена с изключително семпли и домашни вкусове, мила и чувствителна, към която той развива дълбока връзка и трайна обич., което компенсира отчуждеността от баща му. Кралица Елена е грижовна и закриляща майка, която се опитва да смекчи, доколкото е възможно, суровостта на протокола и на дворцовия живот.. Виктор Емануил III е културен човек, но по характер сух, сдържан, недоверчив, който в интроспекцията си крие плетеница от разочарования поради физическата си непълноценност и тежестта на едно твърде сурово образование.. Проблемите, произтичащи от скромния му ръст, военното образование, дадено му от полковник Еджидио Озио, негов гувернант в ранната му младост, правят краля изключително труден в близостта му с другите, включително с децата му и преди всичко с Умберто, в когото той вижда преди всичко престолонаследник, който трябва да бъде възпитан като такъв: в отношенията на бащата със сина „авторитет, етикет, строгост, съществена отчужденост, в която се смесват естествената емоционална студенина на суверена и волята да се наложи кралски модел на поведение“..