Аоба () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък). на Императорските ВМС на Япония, главен кораб на типа „Аоба“.

Има активно участие в бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в периода 1941 – 1944 г. Потопен е от американската авиация на 28 юли 1945 г. в Куре.

Строителство

Построяването на корабите от този тип е свързана с реализацията на „Новата корабостроителна програма по замяна на корабите според условията на Вашингтонския договор от 1923 г.“. През 1922 г. е прието решението да се построят шест нови тежки крайцера. Четири от тях са класически пример за крайцерите „вашингтонски тип“ с водоизместимост 10 000 тона и 10 200-мм оръдия (бъдещият тип Миоко). Два трябва да имат характеристики, близки до вече строящите се два крайцера от типа Фурутака, в перспектива да съставят с тях съединение от четири еднородни кораба. Крайцерите получават условното название „крайцери от среден тип“. Бъдещият Аоба се счита за втори по време на залагане в серията, за това и в документите се числи като „крайцер среден тип №2“ или „крайцер клас А №4“. Поръчката за строителство е дадена през юни 1923 г., а самият кораб е заложен в корабостроителницата на „Мицубиши“ в Нагазаки на 18 септември 1923 г. Корабът по традиция получава название по името на планината Аобасан в префектура Мияги. Името се използва в японския флот за първи път. Оценената стойност на крайцера е 15 милиона йени.

Първоначално крайцерът трябва да бъде поредният кораб от типа Фурутака, но на етапа на проектирането, по инициатива на Морския генерален щаб, в него са внесени съществени изменения, довели до това, че новата двойка тежки крайцери се води отделен тип. Най-сериозни са измененията във въоръжението: вместо еднооръдейни кули на главния калибър са поставени двуоръдейни, поставени са и по-мощни зенитни оръдия. Изменени са размерите на комините и надстройките, предвидено е поставянето на катапулт. В резултат при новите кораби са значително надвишени всички нормални предели на претоварване, а пълната водоизместимост превишава 9800 тона. Увеличава се газенето и съответно се намалява височината на надводния борд, намалява се скоростта и далечината на плаване. Значително се влошава и устойчивостта на корабаАлександров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо,2016. С. 29 – 30.

Въоръжение Артилерийско въоръжение Главният калибър се състои от шест 200-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра тип 3, поместени в три двуоръдейни кули модел „С“. Оръдейните установки, приети на въоръжение през 1926 г., имат ъгъл на възвишение 40°, което осигурява далечина на стрелба от 26 километра. Поставянето на масивните двуоръдейни кули вместо еднооръдейните „полукули“ модел „А“ позволява да се увеличи далечината на стрелба, повишава скорострелността, намалява умората на прислугата, особено работещата за подаването на боезапаса, прави самото подаване по-надеждно и защитено. Но в същото време това води до значително увеличение на теглото почти със 126 тона. Освен това двуоръдейните кули се оказват прекалено големи за тези крайцери – след изпитателните стрелби корпусът и палубата около кърмовата кула трябва да се укрепват.

Замяната на артилерията на главния калибър е една от главните задачи на модернизациите в периода 1938 – 40 г. На Аоба са поставени нови 203,2-мм оръдия тип 2 №1 с максимален ъгъл на възвишение от 40 градуса и далечина на стрелбата почти 29 километра. Вече крайцерът може да използва и по-тежките и ефективни „гмуркащи се“ снаряди от тип 91Сулига С. В. Японские тяжёлые крейсера. Том 1. История создания, описание конструкции, предвоенные модернизации. АОЗТ „ПФ“ 1996.. През октомври 1942 г. една от кулите е напълно разрушена в боя при нос Есперанс, а тъй като няма с какво да се замени, то тя е временно демонтирана, а отворът в палубата е покрит с 25-мм стоманена плоча. В крайна сметка към февруари 1943 г. броят на оръдията на главния калибър се съкращава до четири. Кулата е ремонтирана и върната на нейното място по време на следващия ремонт на крайцера, през есента на 1943 гСулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 61,70.

Зенитно въоръжение Средният калибър, основната задача на който е ПВО на кораба, се състои от четири 120-мм артилерийски оръдия „тип 10“ с дължина на ствола 45 калибра, във флота едва от 1926 г. Те са поставени в еднооръдейни установки модел „В“ без щитове с ръчно обслужване. През 1930 г. установките модел „В“ са заменени с установки с щит и електрохидравлично задвижване модел „В“, за които са направени неголеми спонсони. В хода на модернизацията 1938 – 40 г. не успяват да поставят по-съвършените сдвоени 127-мм установки поради прекомерно голямото им тегло и габарити. За това на Аоба са оставени 120-мм оръдия и заменят само системата за управление на артилерийския огън.

За близка защита от самолети на мостика има две 7,7-мм картечници Люис, които се внасят от Англия и са приети на въоръжение през 1925 г. Тези картечници са прекалено тежки и ненадеждни. Като цяло зенитното въоръжение на кораба е явно недостатъчно, което е характерно за всички японски военни кораби, построени през 1920-те г. През 1932 г. отстрани на носовата надстройка са изградени спонсони за две четирицевни установки за 13,2-мм картечници Хочкис на подставки с ръчно обслужване, които в Япония се наричат 13-мм картечници тип 93.

В хода на модернизацията 1938 – 40 г. около втория комин са поставени четири сдвоени 25-мм автоматични оръдия тип 96, а вместо четирицевните установки за 13-мм картечници са поставени сдвоени. По време на ремонта на кораба, в края на 1942 и началото на 1943 г., са поставени две трицевни 25-мм установки (една вместо кулата от ГК №3, втора вместо 13-мм картечници. В крайна сметка общият брой на 25-мм оръдия достига 14 единици.

Когато Аоба е повреден за пореден път, по време на ремонта в Куре, кулата на ГК е върната на мястото ѝ и трицевната установка с 25-мм оръдия е демонтирана. За да се компенсира отслабването на зенитната артилерия в района на гротмачтата са поставени две сдвоени установки от същия калибър. Но най-радикалното усилване на зенитното въоръжение е направено през юни 1944 г., когато по време на ремонта в Сингапур корабът получава две трицевни 25-мм установки: на носовата надстройка и на кърмата. Към този момент японското командване активно насища всички кораби с тези автомати, за това по целия кораб са сложени още 15 единични установки. Те не получават каквито и да е системи за управление на огъня, за това и тяхната бойна ценност е ниска, но номинално в средата на 1944 г. броят на тези оръдия достига 36 единици. Намирайки се в Куре в края на войната, корабът фактически се използва като плаваща батарея за ПВО, за това на него са допълнително поставени още четири сдвоени 25-мм оръдияСулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 87 – 106.

Торпедно въоръжение Макар първоначално опасното торпедно въоръжение за крайцерите от тип „А“ да не се предвижда, то все пак е поставено. Морският генерален щаб планира, че нощните битки с масирано използване на торпедно оръжие ще станат един от основните видове бой. За това въоръжаването на крайцерите с торпеда става задължително условие. На Аоба са поставени направо шест двутръбни неподвижни торпедни апарата Тип 12. Общият брой на торпедата достига 24 единици от Тип 8 г. №2 с калибър 610-мм.

По време на модернизацията 1938 – 40 г. торпедните апарати Тип 12 са заменени с два четиритръбни подвижни апарата с щитове на горната палуба отстрани на катапулта. От 1940 г. тези крайцери носят по 16 торпеда Тип 93: 8 се намират в ТА, а останалите по 4 побордно – в затворени стелажи пред апаратите на колелца, което позволява бързо да се извършва презареждането.

Авиационно въоръжение

Тъй като крайцерите от типа „А“ са предназначени най-вече за разузнавателни цели, то, по искане на МГЩ, поставянето на авиационен катапулт е напълно логично. Първоначално корабът влиза в строй без него, но още през 1929 г. получава катапулт тип Куре №1, работещ със сгъстен въздух. През 1929 г. и двата крайцера получават хидросамолети Йокосука K1Y, които остават до края на 1931 г. След година крайцерите получават хидросамолети Накаджима E2N.

По време на модернизацията е поставен нов барутен катапулт тип Куре №2 модел 5. Авиацията на крайцера е представена от два разузнавателни хидросамолета Каваниши E7К и Накаджима Е8N: един на катапулта, другият – на платформа зад триногата гротмачта, която получава и по-мощен кран. От ноември 1940 г. до септември 1941 г. корабите временно носят по един самолет от тези типове.

В течение на лятото и есента на 1942 г. хидросамолетите Каваниши E7К на Аоба са сменени с разузнавачите Аичи Е13А1. След ремонта през февруари 1943 г. крайцерът вместо един от двата Е13А, получава един коректировчик Мицубиши F1M2. Тези самолети той носи до април 1943 г., когато отново е повреден. След ремонта, от ноември 1943 г. и до декември 1944 г., когато е разоръжен в Куре, той носи 1 – 2 коректировчика F1M. От декември крайцерът няма самолетиАлександров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо, 2016. С. 30 – 31.

История на службата Довоенен период

След влизането си в строй Аоба е приписан към морския окръг Йокосука, но още през 1932 г. е преведен в окръг Куре, към който са приписани до изключването им от списъците на флота. Крайцерът, заедно с еднотипния „Кинугаса“ действат в състава на 5-та дивизия крайцериТерминът „дивизия“ най-често се споменава като превод на японската дума „сентай“ в този контекст.. В течение на 1932 г. корабът се намира в резерв. През май 1933 г. крайцерът е преведен в състава на 6-та дивизия крайцери, ставайки неин флагмански кораб (през 1936 г. временно се числи в състава на 7-а дивизия крайцери). От 1 декември 1936 г. Аоба е отново въведен в резерв, в който трябва да се намира до началото на модернизацията през лятото на 1937 г. Но разрастващият се конфликт с Китай отлага началото на модернизацията и крайцерът е използван за превозване на войски в района на бойните действия. На 1 септември 1937 г. корабът отново изваден в резерва. Първоначално модернизация на тежките крайцери тип Фурутака и Аоба не се предвижда, тъй като съгласно новата 10-годишна корабостроителна програма за 1937 – 45 г. е предвидено изваждането им от състава на флота при достигане на пределната 20-годишна възраст и построяването вместо тях на шест нови кораба. Но поради претовареността на корабостроителниците, през 1936 г. все пак е решено да се проведе тяхната модернизацияСулига С. В. Японские тяжёлые крейсера. Том 1. История создания, описание конструкции, предвоенные модернизации. АОЗТ „ПФ“ 1996..

Модернизацията включва в себе си преди всичко стандартизация и подобряване на въоръженията (основното, зенитното, торпедното и авиационното), поставянето на по-съвършена система за управление. Заменени са са с работещи на нефт котлите със смесено отопление, което позволява да се увеличи далечината на хода (8000 км при скорост 12 възела). При модернизацията водоизместимостта на кораба се увеличава, но благодарение на поставянето на нови були с по-голям размер, устойчивостта на кораба е подобрена.

С края на модернизацията, на 15 ноември 1940 г., крайцерът Аоба влиза в състава на 6-та дивизия като флагмански кораб. Заедно с крайцера „Како“ той съставя 1-ви отряд на дивизията. До края на октомври 1941 г. крайцерът участва в тренировки във водите на метрополията. На 30 ноември 1941 г. 6-та дивизия се насочва за островите Бонин. Аоба е флагмански кораб на контраадмирал Аритомо Гото.

Начало на войната в Тихия океан