Петър Константинов Ковачев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир рота и временен командир на дружина от 25-и пехотен драгомански полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Петър Ковачев е роден на 14 октомври 1884 г. в Радомир, Княжество България. През 1908 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911 е произведен в чин поручик, а по-късно взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан.

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Ковачев е командир на рота от 25-и пехотен драгомански полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 13. По-късно е временен командир на дружина от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“, IV степен с военно отличиеДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 89. Съгласно заповед № 355 от 1921 г. за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 класф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 219 – 220 През 1918 г. е произведен в чин майор. През войната служи и в 81-ви пехотен полк, в чийто състав влиза една дружина от 25-и пехотен драгомански полк.

По време на военната си служба служи в 1-ви пограничен участък, 7-и пограничен участък. През 1922 г. е назначен на служба във 2-ро софийско бюро, на 3 май 1923 е произведен в чин подполковник и същата година е назначен за командир на 4-то депо. От 23 август 1924 г. до 17 февруари 1928 г. е командир на 25-а пехотна драгоманска дружина (реорганизираният съгласно Ньойския договор от 1919 г. – 25-ти драгомански пехотен полк). На 26 март 1928 е произведен в чин полковник и същата година е назначен за комендант на София.

От 1931 г. полковник Ковачев служи като началник на 1-ви пограничен сектор, след което от 1934 г. е в Главното интендантство, същата година е назначен на служба в пограничната стража, през 1935 г. е на служба в 7-а пехотна рилска дивизия, същата година на 16 октомври 1935 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

Генерал-майор Петър Ковачев умира през 1953 г. и е погребан в Централните софийски гробища.София помни – карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 29

Военни звания Подпоручик (17 февруари 1908) Поручик (19 февруари 1911) Капитан (18 май 1914) Майор (1918) Подполковник (3 май 1923) Полковник (26 март 1928) Генерал-майор (16 октомври 1935)

Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917) Народен орден „За военна заслуга“, IV степен с военно отличие (1918) Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1921)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1908)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Радомир Категория:Коменданти на София Категория:Погребани в Централните софийски гробища