„Портланд“ () са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Портланд“ () и „Индианаполис“ (). Развитие на крайцерите от типа „Нортхамптън“.

История на създаването Когато през 1932 г. е утвърдено строителството, това е просто „Нортхамптън“ с удължен корпус и без бълбов нос. Предполага се, че това ще увеличи максималната скорост на крайцера. Тогава става ясно, че „Нортхамптън“ е недонатоварен и може да се използва големия резерв от тегло за усилване на защитата. Поставя се допълнителна броня като втори слой срещу МО и по-дебело брониране на погребите.

Конструкция

Тежките крайцери от типа „Портланд“ имат максимална дължина 610 фута и 3 дюйма (186,00 м), 592 фута (180,44 м) по водолинията, ширина от 64 фута и 6 дюйма (19,66 м) на мидъла, проектно газене от 21 фута (6,40 м) и газене 24 фута (7,32 м) при пълно натоварване.

Тези кораби в определен смисъл са хибрид, съчетаващ елементите на защитата на типовете „Нортхемптън“ и „Ню Орлеанс“. Погребите им са разположени над водолинията – това е начин да се обезопасят от подводни взривове. Защитата на погребите е съвършено неуязвима за стрелба на 155/50 оръдия. От 203/50 оръдия зоната на неуязвимост съставлява за кърмовия погреб 60 – 102 кабелта и за носовия 60 – 115 кабелта.

На изпитанията „Индианаполис“ развива скорост от 32,86 възела при водоизместимост 11 144 тона и мощност на машините от 108 317 к.с..

Тяхната проектна водоизместимост съставя 10 096 дълги тона (10 000 – официално). Най-накрая тяхната реална стандартна водоизместимост попълват целия вашингтонски лимит и то съставя 10 076 д. тона (при заявено 9800 д. тона за „Портланд“, 9950 д. тона за „Индианаполис“). През 1944 г. стандартната водоизместимост на „Портланд“ съставя 11 180 д. тона.

Енергетична установка В състава на силоват установка влизат осем водотръбни котли конструкция „Яроу“ заменили котлите „White-Forster“ стоящи на предходните типове. Схемата на разположение на установката е ешелонна. Замяната на котлите позволява да се увеличи практическата далечина на плаване до 8640 морски мили на ход от 15 възела, проектната далечина не се изменя и си остава 10 000 мили.

История на службата „USS Portland (CA-33)“ е заложен на 17 февруари 1930 г., спуснат на вода на 21 май 1932 г., влиза в строй на 23 февруари 1933 г. В битката за Гуадалканал „Портланд“ получава попадение на японско торпедо от типа 93 „Дългото копие“. В резултат на повредите корабът остава на вода и оцелява в битката, като дори при това нанася повреди на японския линеен крайцер „Хией“. Изваден е от състава на флота през 1946 г. През 1959 г. е предаден за разкомплектоване. „USS Indianapolis (CA-35)“ е заложен на 31 март 1930 г., спуснат на вода на 7 ноември 1931 г., влиза в строй на 15 ноември 1932 г. Корабът е известен с това, че превозва от САЩ детайлите на атомните бомби, хвърлени впоследствие над Хирошима и Нагазаки, а няколко дни по-късно е потопен от японската подводница I-58. От 1196 души на борда оцеляват само 316.

Оценка проекта Тези крайцери със своята служба за пореден път доказват, че решаващ фактор е системата за управление на огъня и опитният екипаж, а не броят на оръдията.

Коментари

Източници

Литература

Външни препратки PORTLAND heavy cruisers (1932 – 1933) uboat.net// Portland class cruisers Global Security.org – Portland-class cruiser Dictionary of American Naval Fighting Ships (DANFS) Тяжёлые крейсера типа Portland