Урс Видмер () е швейцарски белетрист, драматург, есеист и автор на радиопиеси.

Биография Роден е на 21 май 1938 г. в Базел в семейството на баща преводач и литературен критик и майка – гимназиален учител. Поради професията на баща си Видмер още като дете влиза в досег с литературата и литературното поприще. Чест гост в дома им е немският писател Хайнрих Бьол, носител на Нобелова награда.

Видмер следва германистика, романистика и история в Базелския университет, университета на Монпелие и Парижкия университет. Завършва през 1966 г. с дипломна работа 1945 година или „Новият език“. Изследване върху прозата на „младото поколение“.

След дипломирането си Видмер работи като издателски редактор в Олтен, а посли и в издателство „Зуркамп“ във Франкфурт на Майн. От 1967 до 1987 г. живее в този град като писател на свободна практика. Пише литературна критика за в-к „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и преподава във Франкфуртския университет като доцент по нова немска литература.

През 1968 г. Видмер дебютира като писател с новелата „Алоис“. Става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, на Немската академия за изобразително изкуство в Бенсхайм, на Академията на изкуствата в Берлин-Бранденбург и на Форум Щатпарк в Грац (вж. Грацка група).

Умира на 2 април 2014 г.Schweizer Schriftsteller Urs Widmer ist tot, Spiegel Online, 2014-04-03 след тежко боледуване. Погребан е в Цюрих, където живее до смъртта си.

Творчество Обемистото писателско дело на Урс Видмер обхваща романи, новели и разкази, есета, драми и радиопиеси. Смятан е за един от разностранните швейцарски писатели от по-ново време. Силата на творбите му произтича от фантастични и иронични разработки на тривиални сюжетни схеми от класическите приключенски истории и пътеописания, стигащи до пародия и сюрреалност.

Видмер желае да създава фикция, но при това „по възможност да направи доловима социалната действителност“.

След 2000 г. много от произведенията на Урс Видмер носят автобиографични черти. Към най-големите му публични успехи спада неговата (псевдо)автобиографична трилогия за майка му „Любовникът на мама“ (Der Geliebte der Mutter) 2000, за баща му „Книгата на татко“ (Das Buch des Vaters) 2004 и за себе си „Един живот като джудже“ (Ein Leben als Zwerg) 2006.

Най-успешната пиеса на Урс Видмер е Top Dogs (1996) – остра социална сатира.

Подобно на своя баща Урс Видмер се изявява и като преводач. Пресъздава на немски многобройни творби от френскоезични и англоезични автори.

Библиография Проза Alois. Erzählung, 1968 Die Amsel im Regen im Garten. Erzählung, 1971 Die Forschungsreise. Abenteuerroman, 1974 Schweizer Geschichten, 1975 Die gelben Männer. Roman, 1976 Vom Fenster meines Hauses aus. Prosa, 1977 Hand und Fuss. Ein Buch, 1978 Shakespeares Geschichten. Band 2. Stücke von Shakespeare nacherzählt, 1978 Fotos, 1980 Das Urs-Widmer-Lesebuch, 1980 Das enge Land. Roman, 1981 Liebesnacht. Erzählung, 1982 Die gestohlene Schöpfung. Ein Märchen, 1984 Indianersommer. Erzählung, 1985 Das Verschwinden der Chinesen im neuen Jahr, 1987 Auf, auf, ihr Hirten! Die Kuh haut ab! Kolumnen, 1988 Der Kongreß der Paläolepidopterologen. Roman, 1989 Das Paradies des Vergessens. Erzählung, 1990 Der blaue Siphon. Erzählung, 1992 Liebesbrief für Mary. Erzählung, 1993 Im Kongo. Roman, 1996 Vor uns die Sintflut. Geschichten, 1998 Das Buch der Albträume (Mit Zeichnungen von Hannes Binder), 2000 Der Geliebte der Mutter. Roman, 2000 Любовникът на мама, изд.: Жар – Жанет Аргирова, София (2002), прев. Ваня Пенева Das Buch des Vaters. Roman, 2004 Ein Leben als Zwerg, 2006 Valentin Lustigs Pilgerreise. Bericht eines Spaziergangs durch 33 seiner Gemälde, 2008 Herr Adamson. Roman, 2009 Stille Post. Kleine Prosa, 2011 Reise an den Rand des Universums. Autobiografie, 2013

Есеистика 1945 oder die „Neue Sprache“. Studien zur Prosa der „Jungen Generation“, 1966 In uns und um uns und um uns herum, 1970 Das Normale und die Sehnsucht. Essays und Geschichten, 1972 Die sechste Puppe im Bauch der fünften Puppe im Bauch der vierten und andere Überlegungen zur Literatur, 1991 Das Geld, die Arbeit, die Angst, das Glück, 2002 Vom Leben, vom Tod und vom Übrigen auch dies und das. Frankfurter Poetikvorlesungen, 2007 Beim Wiederlesen von „Alois“, 2007 Der Traum vom herrschaftsfreien Arbeiten. 1968 – vom Suhrkamp Verlag zum Verlag der Autoren, 2011

Драма Die lange Nacht der Detektive. Kriminalstück in drei Akten, 1973 Дългата нощ на детективите. Криминална пиеса в три действия, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров Nepal. Stück in der Basler Umgangssprache, 1976 Stan und Ollie in Deutschland, 1979 Züst oder Die Aufschneider, 1979 Dr neu Noah, 1984 Alles klar. Stan und Ollie in Deutschland, 1988 Jeanmaire. Ein Stück Schweiz, 1992 Der Sprung in der Schüssel. Frölicher – ein Fest, 1992 Sommernachtswut, 1993 Top Dogs, 1996 Top dogs, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров Die schwarze Spinne. Sommernachtswut, 1998 König der Bücher. Bankgeheimnisse, 2001 Münchhausens Enkel, 2012 Das Ende vom Geld, 2012

Радиодрама Wer nicht sehen kann, muss hören, 1969 Henry Chicago, 1970 Operette, 1971 Aua 231, 1971 Anna von hinten wie von vorne, 1971 Tod und Sehnsucht, 1972 Die Katze des Doktor Watson, 1972 Das Überleben der unsterblichen Mimi, 1973 Die schreckliche Verwirrung des Giuseppe Verdi, 1974 Der Bergsteiger, 1974 Fernsehabend, 1976 Die Ballade von den Hoffnungen der Väter, 1976 Die Zwerge in der Stadt, 1978 Das Blasquartett oder 80 Fragen nach dem Glück, 1979 Die Zehen der Elfen, 1981 Indianersommer, 1984 Dr neu Noah, 1984 An die Freunde, 1986 Der Besucher aus Kassel, 1986 Der tolle Tonmeister, 1988 Der Gott und das Mädchen, 1988 Der Afrikaforscher, 1990 Bottoms Traum, 1990 Das gelöschte Band, 1992 Die Frauen des Sultans, 1993 Helmuts Brief, 1994 Das Machthorn, 2005 Das Ende vom Geld, 2012 Vom Fenster meines Hauses aus, 2013

Награди и отличия 1974: Karl-Sczuka-Preis 1975: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба 1976: Hörspielpreis der Kriegsblinden 1983: „Награда „манускрипте“ 1985: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за цялостно творчество 1989: „Литературна награда на Базел“ 1992: „Награда на Югозападното радио“ 1996: Literaturpreis der Stadt Zürich 1997: Kunstpreis der Gemeinde Zollikon 1997: 3sat-Innovationspreis 1997: „Мюлхаймска награда за драматургия“ 1998: „Награда Хаймито фон Додерер“ 2001: „Награда Бертолт Брехт“ на град Аугсбург 2001: „Награда Франц Набл“ 2002: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ 2003: Mainzer Stadtschreiber 2004: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за цялостно творчество 2007: Stiftungsgastdozentur Poetik an der Universität Frankfurt am MainStiftungsgastdozentur Poetik der Johann Wolfgang Goethe-Universität Frankfurt 2007: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ 2007: Prix littéraire Lipp (Genf) 2014: „Награда Якоб Васерман“ на град ФюртWassermann-Literaturpreis für Urs Widmer 2014: „Швейцарски литературни награди“

Бележки

Външни препратки Биографични данни за Урс Видмер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Урс Видмер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Урс Видмер в Немската дигитална библиотека Урс Видмер в Швейцарската национална библиотнека Урс Видмер в Die LYRIKwelt Урс Видмер в Personensuche

Категория:Швейцарски писатели Категория:Швейцарски романисти Категория:Швейцарски драматурзи Категория:Швейцарски есеисти Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ Категория:Носители на наградата „Фридрих Хьолдерлин“ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на награда „Франц Набъл“ Категория:Носители на награда „манускрипте“ Категория:Носители на литературни награди на Швейцария Категория:Носители на награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ Категория:Възпитаници на Университета на Монпелие Категория:Родени в Базел Категория:Починали в Цюрих