Катори (, Katori-gata renshū-jun'yōkan) са серия учебни крайцери (леки крайцери) на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война.
Тези кораби са проектирани за замяна на използващите се то момента като такива броненосни крайцери. През 1938 г. в рамките на 3-та програма за попълнение на флота са дадени поръчките за първите две единици („Кашима“ и „Катори“), през 1939 по 4-та програма – на третата („Кашии“). Поръчките са изпълнени от корабостроителницата на „Мицубиши“ в Йокохама в периода 1938 – 1941 г. Четвъртият кораб е поръчан в рамките на допълнителната програма от 1941 г., но построяването му е отменена едва два месеца след залагането, и той дори не успява да получи официално име.
Влезлите в строй през 1940 г. „Катори“ и „Кашима“ влизат в състава на учебния отряд на ЯИФ, успяват да извършат няколко похода в качеството на учебни кораби. С началото на войната всичките три единици стават флагмански кораби на флотове. След 1942 г. те започват да се използват в състава на ескортните сили, така и за първоначалното им предназначение – като учебни. „Катори“ и „Кашии“ загиват в края на войната, последният – „Кашима“ – след капитулацията се използва като репатриационен съд и е разкомплектован за метал в периода 1946 – 1947 г.
Разработка на проекта В началото на 1930-е години японския морски генерален щаб (МГШ) планира да замени трите остарели броненосни крайцера, използващи се за учебни цели („Асама“, „Ивате“, „Якумо“) с три леки от типа „Кума“ („Кума“, „Тама“, „Китаками“) след тяхното преустройство. Последните трябва да бъдат разоръжени според условията на Първия Лондонски договор след влизането в строй на „Судзуя“ и „Кумано“ от типа „Могами“. Но поради финансови проблеми набелязаното за декември 1933 г. начало на конверсията на „Кумите“ е отложено. След излизането на Япония от договорите по ограничаването на морските въоръжения, през декември 1934 г., тези планове са напълно отменени в ползата на преустройството на тези единици на торпедни крайцери.
През октомври 1935 г. „Асама“ е сериозно повреден при засядане на плитчина, останалите „Ивате“ и „Якумо“ вече не са достатъчни на фона на очакваното разширяване на флота. Съответно, през 1937 г., МГЩ взема решение за построяване на кораби, предназначени специално и изключително за преминаване в хода на океански походи на практиката на курсанти. Морския технически департамент (МТД) получава от МГЩ следните изисквания към тези единици: Стандартна водоизместимост 5800 тона; Максимална скорост 18 възела; Помещения на борда за 375 курсанта или кадета, в т.ч. 200 със свързани с въоръжението специалности и щурмани, 100 – за инженерни, 50 – финансови и 25 – медицински.
В съответствието с принципите на ЯИФ от онова време, учебните кораби трябва преди всичко да имат жилищни помещения, аудитории за занятия и учебно оборудване. Въоръжението и приборите за управлението на огъня се поставят така, че да се използват в хода на обучението, а не за обезпечаване на бойната мощ. Каютите за екипажа, курсантите и членовете на щаба трябва да са просторни и комфортни по мерките на японския флот, и в хода на чуждестранните посещения да са не по-лоши, отколкото тези на чуждестранните им аналози. Във военно време учебните кораби, поради просторните им помещения, трябва да изпълняват ролята на флагмани на новосформираните флоти.
Проектирането на учебните кораби се води под ръководството на капитан 3-ти ранг Дайсуке Одзоно и под наблюдението на главата на Четвърта секция на МТД контраадмирал Кейджи Фукуда. Резултат става подготвения през 1938 г. базов проект J-16. Номерът, според вътрешното обозначение на проектите на МТД, съответства на съдовете със специално предназначение (плаваща работилница, флотски танкери, Плаваща база и т.н.), а не на крайцер. Сам по себе си класът на учебните крайцери е породен от Първия Лондонски договор и в официалната класификация на ЯИФ е въведен от 1 юни 1931 г. Така трябва да бъдат класифицирани „Кума“, „Тама“ и „Китаками“ след конверсията им, по-късно в този клас са зачислени и 5800-тонните учебни кораби, независимо от това, че Япония към това време вече е излязла от договора. Обаче такова обозначение заедно с недостатъчната информация води до това, че в западните страни до началото на войната типа „Катори“ се считат за истински крайцери, със съответстващото им въоръжение, бронева защита и скорост (например, справочникът на ONI ги отнася към леките крайцери с обозначения CL-18, CL-19 и CL-20).
Конструкция Корпус и компоновка Обводите на корпуса и в частност – палубната линия при типа „Катори“ значително се различава от всички останали японски крайцери. Правият, с дъга от нивото на средната палуба, форщевен по конструкция повтаря аналогичните на типа „Агано“ и „Ойодо“, но без бълб – вместо него има просто удебеление. Палубната линия се отличава с дълъг 54,25-метров полубак при малка негова седловатост. Благодарение на полубака височината на надводния борд съставлява 8,0 m при форщевена и 7,5 m – в района на комина, където завършва. След това величината ѝ съставлява 4,75 m, а благодарение на подема на горната палуба близо към кърмата нараства при ахтерхщевена до 5,75 m. Поради това, че учебните кораби не са проектирани за достигане на високи скорости, те имат къси корпуси, съотношението на дължината към ширината при тях съставлява едва 8,15. За сравнение, аналогичен показател има при бронепалубния крайцер „Тоне“ построен през 1910 г., а за всички съвременни на тях крайцери той надвишава 10. Също корпусите на типа „Катори“ има малка килеватост, поради големия коефициент на пълнота при мидъл шпангоута. Сумарната маса на корпуса съставлява 2825 тона, или 44,5% от водоизместимостта на изпитанията. Основен конструкционен материал за трюмната палуба и обшивката на двойното дъно са листове стомана тип „D“ с дебелина 9 и 10 mm. Носещите конструкции в машинните и котелните отделения са от стомана марки 250J (между трюмната и долната палуба), 200J (над долната палуба в машинните отделения) и 150J (над долната палуба в котелните отделения).
Масивната носова надстройка на крайцерите се извисява на 17 m над водата и на 22,75 m – над кила. Първото отдолу ниво има дължина 26 m, и по-голямата му част се заема от кубрик № 1. На второто ниво, с дължина 17,5 m, се намира рулевата рубка, стаите за отдих на командира на кораба и адмирала, радиотелефонен пост № 1. На третото (с дължина по 10 m) и четвъртото нива се намират специално проектираният за подготовка на щурмани компасен мостик с хранилище за карти. Масивната носова надстройка с леко наклонената фокмачта, тънък комин, масивен катапулт и висока гротмачта с товарна стрела дават на типа „Катори“ уникален сред всички кораби на ЯИФ силует. Големите размери на надстройките и високия надводен борд означават и голямо високо тегло, за това, за подобряване на устойчивостта крайцерите щатно имат на борда си 717 тона баласт (в т.ч. 140 тона гориво и вода). Метацентричната височина на изпитанията на „Катори“ от 6 април 1940 г. съставя 1,28 m при нормална водоизместимост (6352 t), 1,35 m при пълна (6753 t), 0,63 m празен (5166 t), 0,86 m празен с баласт (5400 t).
В сила от своето учебно предназначение корабите от типа „Катори“ носят относително голям брой плавателни средства. На горната палуба около катапулта се съхраняват две 12 m гребни лодки, три 12 m моторни баркаса и една 6 m работна лодка. Отстрани на носовата надстройка има два 9 m гребни спасителни катера).
Въоръжение Главният калибър на крайцерите се състои от четири 140 mm оръдия тип 3. Тази артсистема е разработена преди Първата световна война, на въоръжение във ВМФ на Япония е приета на 24 април 1914 г. Оръдията са в две сдвоени закрити установки модел A2, с дължина 5,5 m, ширина 3,4 m и височина 2,46 m, разположени по краищата. Максималните ъгли на обстрел са 150° (за носовата) или 130° (за кърмовата), максималният ъгъл на възвишение е 35°, което съответства на далечина на стрелбата от 20 574 m. Аналогични установки носи също хидросамолетоносача „Нишин“, от по-ранния модел – лекият крайцер „Юбари“, минния заградител „Окиношима“ и плавбазите за подводници „Дзингей“ и „Тьогей“. Зенитното въоръжение се състои от една сдвоена установка 127 mm/40 Тип 89 модел A1 (без щит, разположена зад гротмачтата на кърмовата надстройка) и 25 mm сдвоени автомати тип 96 (на „Катори“ и „Кашиме“ първоначално два – на зенитната палуба, на „Кашии“ към момента на влизането в строй – четири). Допълнително има четири 5-cm салютни оръдия „Ямаучи“ в предната част на зенитната палуба (на „Кашии“ – само две и в предната част на носовата надстройка). Торпедното въоръжение се състои от два стари сдвоени 533 mm торпедни апарата (с боекомплект – само четири торпеда тип 6, без резервни такива), разположени зад комина.
Системата за управление на огъня е предназначена, преди всичко, за подготовка на курсантите. Тя включва визор за централно насочване тип 94 с 4,5-метров далекомер (за управление на 140 mm оръдия, изначално разработен за крайцерите от типа „Агано“), СУАЗО тип 91 с 2 m далекомер (за управление на 127 mm установка, намира се на кърмовата надстройка ниво по-горе), две визьорни колонки тип 95 (за управление на 25 mm автомати, намират се на носовата надстройка), 1,5-метров навигационен далекомер, два 110-cm прожектора тип 96 и два 60-cm сигнални прожектора.
Също за учебни цели на крайцерите има масивен катапулт тип Куре № 2, модел 5, заемаща пространството между гротмачтата и комина (ъгли на завъртане: 55° напред; 40° назад). За подем на самолетите на гротмачтата има поставен 5,5-тонна товарна стрела, зад нея, на кърмовата надстройка, се намира постът за управление на излитането. Планът е да се използва един триместен разузнавач тип 0 (E13A1), превозван на стрелата на катапулта, но във връзка с дефицита им към момента на влизане в строй крайцерите носят по един стар триместен разузнавач тип 94, № 2, модел 1 (E7K2).
Енергетична установка На типа „Катори“ се използва комбинирана дизел-паротурбинна установка с проектна мощност от 8000 к.с., достатъчна за достигане на 18 възела скорост на хода. Също нейна особеност е съчетанието на икономичност и достатъчно висока мощност при ниски скорости, важни за далечните походи. По аналогични причини тази схема се използва и на немските леки крайцери от типа „К“ и „Лайпциг“, а в Япония – на хидросамолетоносачите от типа „Читосе“.
В предните машинни отделения, разделени от надлъжна преграда, има два турбозъбчати агрегата (ТЗА) с проектна мощност 2200 к.с. (ефективна – 2000 к.с. при 280 rpm). Всеки агрегат включва в себе си турбина високо налягане (ТВН) и турбина ниско налягане (ТНН), съединени с двуступенен редуктор с четиризъбна предавка. Двете турбини са двукорпусни и са поставени паралелно (ТВН вътрешна и ТНН външна). Отделната турбина за заден ход (ТЗХ) е поставена при предния край на ТНН. Всяка ТЗА върти (вал, съединен с хидравлична предавка от типа „Вулкан“ в едно от задните машинни отделения. Идентични с използваните на „Катори“ турбозъбчати агрегати са поставяни и на канонерски лодки „Хашидате“ и „Уджи“, построени по същата тази 3-та програма.
Парата за ТЗА се изработва в два водотръбни котела тип „Кампон Хо Го“, намиращи се две котелни отделения (разположени са пред машинните), разделени от надлъжна преграда. Работно налягане на прегрятата пара е при температура 280°C. Третият котел се намира отпред от другите по десния борд, неговото отделение е отсечено от задните с напречна преграда. Той има за предназначение за дава на кораба пара по време на престой в порт, и при необходимости за достигане на пълния ход. Трибарабанните водотръбни котли от типа „Хо Го“ са разработени от МТД през 1937 г. специално за използване на малки бойни кораби, за първи път те се използват, през същата година, на ловеца на подводни лодки № 53.