Архитектурата на сградите на католическите храмове и на другите католически институции по българските земи е под влиянието на еволюцията на църковното и гражданското строителство в Европа и въздействието на строителството на източноправославни храмове.
Архитектурата на католическите катедрални храмове в България включва ярко изразени стилове. Високите арки, сводове, кули и други елементи, характери за неоготически стил, са добре установени в катедрата на Никополската епархия в Русе. Пропорционално широката фасада на катедрата на Софийско-пловдивската епархия в Пловдив, интензивно украсена с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти, са характерни за стила барок. Катедралата на католиците от византийско-славянски обред в София е с осмоъгълна камбанария и има подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Сградата на катедралата на католиците от латинския обред в София, изградена в началото на XXI в. се характеризира със сблъскване на различни стилове и изобилие на пространство, характерни за постмодернизма в църковното строителство.
Енорийските католически църкви в България са проектирани по-скромно с изключение на някои от църквите построени след Чирпанското земетресение и в началото на XXI в. при които елементи на стиловете барок, неоготика и постмодерн придават автентична религиозна украса.
История на строителството на католически храмове по българските земи
През 1371 г. е построен католическият храм „Санкта Мария“ в Чипровци, тогава в пределите на Видинското царство. Това е и времето когато фамилията Кнежевичи-Парчевичи се заселва в тези земи. От запазеното описание на храма от епископ Петър Богдан се знае, че църквата е малка, но с три олтара в сградата и един отвън до стената, където са обслужвани службите през празнични дни. Поради забраната от турците да се използват камбани, началото на службите се известяват с удряне на дъска. Тази църква е била епархийска и седалище на Софийския епископ.Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век Храмът е разрушен при разгрома на Чипровското въстание през 1688 г.
През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района на Търново, е построена църквата „Блажена Дева Мария отнесена в небето“. През следващия век тя е предадена на арменската общност в града и след това изоставена.отец Страхил Каваленов, Енориите Велико Търново и Габрово, в-к „Заедно“, бр. 86, 2012 г.
За църкви в Северна България се споменава в докладите на епископ Петър Солинат от 1622 г., епископ Илия Маринов от 1625 г. и епископ Петър Богдан от 1640 г. Те са построени основно от дърво. През 1643 г. католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков) построява първата католическа църква от дърво и слама в Калъчлий в Южна България.
По настояване на епископ Никола Пулиеси, през 1760 г. в Белене е изградена сравнително голяма църква, зидана от камък, но доста ниска, приличаща повече на обикновена къща. В началото на XIX век в село Дуванлии е построена първата църква с пари на заможен католик, чийто единствен син е бил болен, но преживява една от чумните епидемии, спохождали Южна България през това време. Това е била малка каменна постройка с малък олтар.Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
През 1820 г. отец Филип Скваргия успява да построи малка църква в Трънчовица.д-р Любомир Милетич, Нашите павликяни, 1904 г. Първата католическа църква в Пловдив е изградена през 1839 г.,Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601 – 2001 но тя изгаря до основи през 1856 г.
През септември 1842 г. епископ Андреа Канова започва строителството на първите масивни сгради за католически църкви в селата Балтаджи и Даваджово. По-късно масивни храмове са построени и в другите павликянски селища от Южна България.
Промяната в правната основа на отношението към вероизповеданията в Османската империя след Хатихумаюн от 1856 г. позволява на храмовете да бъдат поставени камбани.
По време на управлението епископ Анджело Парси католиците в Северна България се добиват с право да строят църкви и в годините между 1852 г. и 1860 г. са издигнати храмовете в Лъджене, Ореши и Белене. Строежът на сегашната катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин (1818 – 1877) и е завършен през 1861 г.Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 26, 75, 77 – 79. Още преди Освобождението започва строителството на католически храм в София, който е напълно довършен през 1889 г. Сградата му е разрушена през Втората световна война.
Катедралата на Никополската епархи „Свети Павел от Кръста“ в Русе е проектирана от италианския архитект Валентино Делл Антонио и е изградена през 1890 – 1892 г. Храмът е трикорабен с 31 метрова камбанария, построен в неоготически стил с колоритно разнообразено фасадно оформление от съчетанието на видима тухла с прецизно детайлирани пиластри и рамки на отворите от бял камък. Валентино Делл Антонио е проектирал преди това и католическата църква „Непорочно зачатие на Дева Мария във Варна“ също в готически стил.
Камбанарията при църквата „Св. Лудвиг“ в Пловдив, известна с името Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Той проектира подобни камбанарии, изградени до църквите в Калъчлии и Балтаджии (днес в пределите на град Раковски) и разрушени от земетресението през 1928 г. Архитект Пернигони също проектира сградите на много от католическите колежи в България – сградите на Мъжкия католически колеж „Св. Августин“, на френския колеж във Варна и на френски девически колеж в Русе. Параклисът „Свети Архангел Михаил“ във Варна е проектиран от архитект Мариано Пернигони през 1905 г., но е изпълнен от архитект Дабко Дабков.д-р арх. Любинка Стоилова, Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура (края на ХIХ-ти и първата половина на ХХ век). Създатели и съвременни аспекти Архитектурата на параклиса е готическа.
През 1918 г., архитектите Рикардо Тоскани и Светослав Славов проектират пансиона на девическото училище „Свети Йосиф“ в Бургас в комплекс с католическия параклис „Свети Йосиф“.
На 17 септември 1922 г. се поставя основният камък на „Успение Богородично“. Църквата е проектирана от инж. Хайнрих и е първата железобетонна църква в София. Тя е изградена в стила на източно-православните храмове. През 1931 г. в същия дух – с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство – е построен и храмът на източнокатолическа енория „Възнесение Господне“ в Пловдив, проектиран от арх. Камен Петков.
Двата католически храма в Ямбол – латинският „Пресвето сърце Исусово“ и униатският „Свети Кирил и Методи“, заедно със семинария на успенците в града, са изградени през 1925 г. в един общ архитектурен комплекс (една сграда с три крила и обща камбанария).
Чирпанското земетресение разрушава много от католическите храмове в Пловдивско. През 1929 – 1930 г. архитект Камен Петков проектира челната фасада на църквата „Св. Лудвиг“ в Пловдив в духа на италианския неокласицизъм в стил барок. Фасадата е изградена с класицистични и барокови елементи – с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти. Така сградата добива днешния си вид. Архитект Петков също проектира митрополията, която се намира непосредствено до църквата със сецесиони елементи.Сецесионът и българската архитектура. Петър Атанасов Йокимов, Любинка Стоилова. Изд. Арх&Арт, 2005 ISBN 954-8931-35-4, 9789548931359. Архитект Камен Петков е автор на проектите на нови църкви за католическите енории около днешния град Раковски, някои от които са с почертани елементи на стила барок.
Църквата „Свети Кирил и Методий“ в Стара Загора е единствената католическа църква в България, на която режимът след 1944 г. е посегнал и разрушил. Източнокатолическата църква „Света Троица“ в Куклен e построена от 1945 до 1948 г. Следващият католически храм, построен в България, е „Свети Дух“ през 1996 г. Сградата му е в модернистичен стил между жилищните блокове в кв. Тракия на град Пловдив.
Нова сграда на катедралата „Свети Йосиф“ в София започва да се строи след благославяне на първия ѝ камък от папа Йоан Павел II по време на апостолическо поклонничество в България през 2002 г. Катедралата е завършена през 2006 г. и има постмодерна архитектура с включвания на елементи от различни стилове – флорентински ренесанс, готика и модернизъм. Проектът е дело на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев. Подобен е стилът на другите католически храмове построени по това време в България.
Типично организиране на интериор на католически храм Вътрешното разположение в католическите църкви варира според предназначението и архитектурата им, но въпреки това има общи елементи, които са представени дори в църквите с модерна и постмодерна архитектура. Според функцията им в България има четири основни вида католически църкви: катедрала (седалище на епископ), енорийски храм, ректорален (помощен) храм и параклис (капела). Параклисите могат да бъдат самостоятелни или към друга институция – църква, манастир, болница, училище или дворец – понякога наричани капела, а свещеникът, който служи в тях, капелан. Параклисите могат да бъдат публични или предназначени за определена група от хора или една знаменитост (например цар). Обикновено капелите (параклиси) към църкви, в които се пазят мощи на светци или други светини (икони, статуи и прочее) се наричат светилища.
Основните елементи в католическите храмове са: Олтар – свещена маса – светата трапеза, на която се поставя жертвеникът и пространството около нея. Олтарът в католическите храмове, за разлика от православните е отворен, но отделен от останалата част със стъпала и понякога с декоративна ограда (намира се в позиция 8 на плана). Типично за по-старите архитектури е разполагането на олтара центрирано на източната стена на църквата. Апсида – извитата област зад олтара (полукръга около позиция 8 на плана), където обикновено се съхранява. светото причастие – съдове, обикновено от злато, в който се съхранява благословения благодат (в католическата църква само свещенослужителите се причестяват с хляб и вино, на миряните се дава само хляб). Основната апсида с олтара са наричани още Основно светилище на църквата. Основен кораб – основното тяло на храма, където се събират миряните за служба (позиции 3 и 7 на плана). В основния кораб обикновено са разположени пейки за миряните. Ако няма допълнителен кораб, изповедниците се разполагат също в основния кораб. Допълнителни кораби (алеи) – обикновено двойка (или повече) от алеи успоредни на основния кораб (позиция 4 на плана). Те са отделени от основния кораб с колони поддържащи горните стени на основния кораб, които образуват аркадата на църквата. В зависимост от архитектурата на църквата, допълнителните кораби могат да са 2, 4 и т.н.
Трансепт – наричан от миряните кръста, е допълнителен кораб изграден перпендикулярно на основния кораб (позиция 6 на плана). Той обикновено разделя основния кораб на две части – частта близо до олтара (наричана презвитериум) се използва от монаси и монахини и/или певци от хора и музикалните инструменти. За да се предаде форма на християнски кръст на сградата на църквата допълнителният кораб обикновено разделя църквата на две трети на запад и една трета на изток. Хорът може да има друго разположение – зад олтара, на високо ниво или на балкон в западната част. Тези две места са също място за монтиране на музикален орган. След Втори ватикански събор около средокръстието (позиция 5 на плана) започват да се поставят малки подиуми, където по време на литургическа служба свещеникът изнася приказия. Светилища – понякога наричани малки апсиди или малки олтари, са параклиси (позиции 10 и около позиция 2 на плана), организирани в краищата на допълнителните кораби (ако не са използвани за изходи на църквата). Притвор – противоположната част на олтара.