Стефан Тодоров Тодоров е български офицер, подполковник от Генералния щаб, помощник-началник на разузнавателна секция през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Стефан Тодоров е роден на 10 август 1874 г.Според Танчев е роден на 2 август в Лозенград, Османска империя. На 14 юли 1891 г. постъпва на военна служба. През 1895 г. завършва в 16-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. През 1898 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи в 6-и пехотен търновски полк и на 2 август 1903 г. в чин капитан. През 1906 г. като капитан от 19-и пехотен шуменски е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1909 г.Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ №108 24 октомври 1906; №92 3 септември 1909; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 152) През 1909 г. е командир на рота от 13-и пехотен рилски полк, а през 1911 г. е командир на рота от 6-и пехотен търновски полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Тодоров е помощник-началник на разузнавателна секция, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Стефан Тодоров първоначално е началник-щаб на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1917), на 30 май 1916 г. е произведен в чин подполковник, а през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 13 След това е началник-щаб и на самата дивизия, като за тази служба през 1918 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средатаДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войнатаДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215 – 216. Уволнен е от служба на 3 април 1920 г.

По време на военната си кариера служи също така и в 17-и пехотен доростолски полк, като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и като началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия.

Военни звания Подпоручик (1895) Поручик (1898) Капитан (2 август 1903) Майор (18 май 1913) Подполковник (30 май 1916)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1895) Николаевска академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1906 – 1909)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917) Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1918/1912) Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента

Бележки

Източници

Категория:Български подполковници Категория:Шестнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Лозенград Категория:Български офицери от Тракия