Васил Гечев Таслаков е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 35-и пехотен врачански полк (1915 – 1917) и командир на 3-та бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Васил Таслаков е роден на 16 март 1864 г. в Троян, Османска империя. На 24 януари 1887 г. постъпва на военна служба. През 1889 г. завършва в 11-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 18 май е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а през 1900 г. в чин капитан. През 1905 г. като капитан от 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г.Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 94; ВИ №78 26 юли 1905; №104 7 октомври 1908; Списък на офицерите (1909), с. 104) Служи като помощник ротен командир в 16-и пехотен ловчански полк, в 10-и резервен полк и като старши адютант в 6-а пехотна бдинска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Таслаков е началник-щаб на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. След края на войните на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник. През 1914 година подполковник от генералния щаб Васил Таслаков, който до това време е началник на 23-то полково военно окръжие е назначен за помощник-командир на 17-и пехотен доростолски на Негово Императорско Височество Великия Княз Владимир Александрович полк.в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Васил Таслаков първоначално е командир на 35-и пехотен врачански полк (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, но орденският съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121 На 16 март 1917 г. е произведен в чин полковник, а през 1918 г. поема командването на 3-та бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 191 – 192

На 16 ноември 1918 г. е уволнен от служба. Умира на 14 ноември 1933 година.

Военни звания Подпоручик (18 май 1889) Поручик (2 август 1892) Капитан (1900) Майор (1910) Подполковник (18 декември 1913) Полковник (16 март 1917)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1889) Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1905 – 1908)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Родени в Троян