Георги Петров Генов е виден български юрист, академик. Професор по международно право в Юридическия факултет на Софийския университет и в Дипломатическо-консулския факултет на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Ректор на Софийския университет (1937 – 1938) и неколкократно декан на Юридическия факултет. Народен представител в XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).
Биография Роден е на 15 март 1883 г. в град Котел, Царство БългарияАлманах 90 години Университет за национално и световно стопанство. ИК „Стопанство“. София, 2005.. Дипломира се в специалност „Право“ на Юридическия факултет в Софийския университет през 1912 г. Година по-късно заминава за Рим, а после и Париж, където специализира междудържавно право. Участва като младши експерт в българската делегация за подписване на договора за мир в Ньой през 1919 г. Виден деец на Всебългарският съюз „Отец Паисий“.
Редовен професор е в Софийския университет от 1930 г. В периода 1935 – 1945 г. е академик на БАН, но след налагането на комунистическата власт в България, академичната титла му е отнета.Георги Петров Генов, сайт на РДП. Възстановен е посмъртно като академик през 1991 г. Професор Генов е бил ръководител на Катедрата по междудържавно и международно частно право в Юридическия факултет през 1930 – 1944 г., а в 1923 – 1925 г., 1923 – 1925, 1929 – 1930) е бил декан на факултета. Ректор е на Софийския университет през 1937 – 1938 и зам.-ректор през 1938 – 1939 г.
Освен в академичните среди, проф. Генов е участвал дейно и в българската политика преди 1945 г. Бил е народен представител в XXIII (1931 – 1934) ОНС. Един от ръководителите е на радикалдемократите в България през 1934 – 1944.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е съден от Шести състав на т.нар. Народен съд. На процеса Нисим Меворах заявява, че проф. Генов бил проводник на правителствената външна политика и докрай я поддържал, смятайки, че тя е полезна за България, въпреки че от една година си давал сметка за предстоящия разгром на Германия.
Осъден е на седем и половина години затвор и е лишен от право на преподавателска дейност. След освобождаването си от затвора е заточен в провинцията за шест години. Реабилитиран е посмъртно от Народното събрание през 1990 г.
В Софийския университет и Свободния университет е чел курсове по Междудържавно право, Политическа и дипломатическа история на Източния въпрос и Международно частно право.
Умира през 1967 г..
Източници
Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български юристи Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в УНСС Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Родени в Котел