Карин Мария Бойе (, 26 октомври 1900 г., Гьотеборг – 24 април 1941 г., Алингсос) e шведска писателка.

Биография Детство, учение Карин Бойе е родена в Гьотеборг, в къща на площад Васаплатсен, 11Bengt A. Öhnander, Statyer berättar – 76 konstverk i Göteborg. в семейството на инженер Карл Фредрик („Фриц“) Бойе (1857 – 1927)Sveriges dödbok 1901 – 2009. и Сигне Бойе (1875 – 1976), по баща Лилестранд.116 (Vem är det: Svensk biografisk handbok / 1933) Родителите ѝ идват от заможни чиновнически семейства; баща ѝ е инженер, а по-късно застрахователен агент, майка ѝ е служител в същата фирма. Бащата е психически нестабилен и Карин е възпитана от майка си. През 1907 година тя учи в училището Матилда Халс в Гьотеборг,karinboye.se. където получава добри оценки. Карин има двама братя – Свен (1903 – 1974) и Улф (1904 – 1999).Sveriges dödbok 1901 – 2009. През 1909 г. баща ѝ получава работа в застрахователна инспекция в Стокхолм и се премества там заедно с цялото си семейство.

През 1915 г. семейството се установява в южния район на Стокхолм, Худинге, на мястото където в днешно време е сградата на Хедолската гимназия. Там, в местност с брезови горички, те изграждат доста голяма вила – червена, с бели корнизи. Семейство Бойе нарича това жилище „Брезовия дом“. Тук Карин написва голяма част от ранните си стихове, разкази и пиеси. Увлича се по рисуването. Нейните акварели с митически фигури заемат цяла стая в музея на принц Евгени Шведски на нос Валдемарсуде.Tidningarnas Telegrambyrå, 21. 10. 1993, 16:31

През 1920 г. Карин Бойе завършва гимназията, а след година преминава изпит за учител в начално училище. След това тя постъпва в университета на Упсала, където възнамерява да учи гръцки и скандинавски езици и история на литературата. През 1918 г., на християнски летен лагер във Фогелстаде, Карин се среща с Анита Натхорст, а по-късно в Упсала те се срещат отново. Натхорст, която е по-възрастна със седем години, следва теология и хуманитарни науки в университета. В последния курс на обучение Бойе влиза в социалистическия кръжок „Кларте“. През 1928 г. Карин преминава изпит за магистърска степен по философия в университета в Стокхолм. Напускането на Упсала, по собствените ѝ думи, е породено от преумора и стрес.

Дебют и ранна кариера През 1922 г. Карин Бойе дебютира със сборника от стихове „Облак“ – размисли на една млада жена за Бог, трудностите в живота и за бъдещето. Стихотворенията имат своите особености и мотиви. Формата се отличава с леки рими и склонност към алитерация. Но преди всичко се забелязва ритъм на редуването на ударни срички. В следващите си сборници – „Скрита земя“ (1924) и „Огнища“ (1927), от позицията на християнската етика авторката призовава за смелост, борба и самопожертвование. През 1925 г. Карин написва известното си стихотворение „Реч за човека“ (), на студентски пролетен празник. През 1931 г. първият ѝ роман, „Астарта“, печели награда на конкурс за скандинавски романи.

През 1927 г. Карин Бойе постъпва сред членовете на редакцията на социалистическия вестник „Кларте“. Тя е и един от основателите на списание „Спектрум“ и в периода 1931 – 1932 г., заедно с Йосиф Ривкин, Ерик Местертон и Гунар Екелеф, е част от редколегията на списанието. Тя помага и материално за основаването му. През 1928 г., след смъртта на баща си, тя получава наследство и за няколко години е материално независима. През 1931 г. е избрана за член на „Обществото на деветте“. В тази литературна академия тя заема място №6.

Превежда романа на Томас Ман „Вълшебната планина“ (1929), превежда творби на Томас Елиът, пропагандира сюрреализма.

През 1930 г. посещава СССР, през 1932 – 1933 г. живее в Берлин, след което написва романа-антиутопия „Калокаин“ (1940), станал най-известното ѝ произведение, многократно преиздавано и превеждано на много езици. По творбата е заснет и телевизионен сериал.

Споразумение със себе си Докато е в Берлин през 1932 – 1933 г., Карин Бойе разкрива своята бисексуалност. По това време се разпада бракът ѝ с Лейф Бьорк. Когато поетесата се завръща в Швеция, приятелите ѝ забелязват, че тя се е променила: станала е по-елегантна и по-уязвима, интересува се по-малко от дейността на марксисткото крило на „Кларте“. Карин предлага съвместно съжителство на младата еврейка Марго Ханел, която „е съблазнила“ (по думите на самата поетеса) в Берлин.Abenius (1950), s. 201ff Заедно те живеят до смъртта на Карин Бойе; тогава в Швеция хомосексуалността е смятана за престъпление. Дълбоката любов на поетесата към Анита Натхорст остава несподелена.Ramdén, Maria (2000-11-24): «100 år efter födelsen: Karin Boye uppmärksammas».

Бойе очевидно осъзнава своята хомосексуалност или бисексуалност още преди да издаде дебютната си книга, но ѝ е много трудно да се примири с това, чувствайки себе си като мъж,Abenius (1950), s. 201 а още повече – да говори открито за това. Маргит Абениус, която познава Карин от студентските години, забелязва това още в първите творби на поетесата. В тези стихове и легенди младата писателка много често се идентифицира с героите мъже, и много от жертвените им постъпки имат еротични мотиви.

Абениус смята, че в душата на Бойе се води борба между желанието да бъде вярна на своя избор (дори и несъзнателно) и убежденията и желанието си да отговаря на външните морални изисквания, с които хората доброволно се съобразяват. Тази важна линия на конфликта, който се простира от дебютната ѝ книга, има много общо с възгледите на Бойе за своето виновно удоволствие. Самата Бойе достига до подобно тълкуване в „Криза“. Тази книга е написана след една година, прекарана в Берлин, така че едва ли е възможно да се разглежда като отговор на кризата, в която поетесата се намира от началото на 1921 г. (и когато самата Бойе прави първия си анализ на тази криза в писмо до приятелката си Агнес Фелениус).Brevet citeras av Abenius (1950), s. 53ff

Последни години

Карин Бойе умира, поемайки голяма доза сънотворно. На 23 април 1941 г.Abenius (1950), s. 399ff тя за последен път излиза от дома си. По това време тя се намира в Алингсос, за да подкрепя морално смъртноболната си приятелка Анита Натхорст (1894 – 1941). Ако се съди от писмото на поетесата и спомените на познатите ѝ, през последните месеци от живота си Карин Бойе е потисната, а психическото ѝ състояние е все по-нестабилно.Abenius (1950), kap.

Според документи в Държавния архив на Гьотеборг, тя е открита мъртва, в близост до голям камък, който стои на хълма северно от Алингсос.«Karin Boyes minnessten i Alingsås». Този камък в квартал Нулбю се превръща в атракция и е маркиран на туристическата карта. Карин Бойе е погребана в семейната крипта в гробището в Гьотеборг.

Нейната възлюбена Марго Ханел (тя не е заедно с Карин Бойе в Алингсос) също се самоубива, на 30 май 1941 г.Abenius (1950), s. 404

Семеен живот В периода 1929 – 1932 г. Карин Бойе е омъжена за статистика Лейф Бьорк (1907 – 2000),Runeberg, Svenskt författarlexikonКристер Енандер. „Литературный портрет Карин Бойе“ на сайте Общества Карин Бойе, 02.01. 2012 брат на политика, посланик и журналист Кая Бьорк.

Признание Бойе оказва голямо влияние върху скандинавската поезия. Стихове в нейна памет посвещават Ингер Хагеруп, Хари Мартинсон, Ялмар Гулберг. През 1983 г. в Швеция е създадено „Общество Карин Бойе“. През 2004 г. на нейно име е кръстена библиотеката на университета в Упсала.

Произведения Стихосбирки

Moln/ Облак (1922) Gömda land/ Скрита земя (1924) Härdarna/ Огнища (1927) För trädets skull/ В името на дървото (1935) De sju dödssynderna/ Седем смъртни гряха (1941 г., посмъртно)

Романи Astarte/ Астарта (1931) Merit vaknar/ Мерит се събужда (1933) Kris/ Криза (1934) За lite/ Твърде малко (1936) Kallocain/ Калокаин (1940)

Литература Abenius M. Karin Boye. Stockholm: A.Bonnier, 1965 Ross B. Politische Utopien von Frauen: von Christine de Pizan bis Karin Boye. Dortmund: Edition Ebersbach, 1998 Fabbri M. Scrittrici del Novecento europeo: Karin Boye, Else Lasker-Schüler, Gianna Manzini, Virginia Woolf, Simone Weil, Marina Cvetaeva. Pistoia: CRT, 1998 Hammarström C. Karin Boye. Stockholm: Natur och Kultur, 2001 Nolte U. Schwedische „social fiction“: die Zukunftsphantasien moderner Klassiker der Literatur von Karin Boye bis Lars Gustafsson. Münster: Verl.-Haus Monsenstein und Vannerdat, 2002.

Източници

Външни препратки Сайт на Общество Карин Бойе

Бележки за романа „Калокаин“

Категория:Шведски преводачи Категория:Шведски романисти Категория:Шведски писателки Категория:Шведски поетеси Категория:Лесбийки Категория:ЛГБТ писатели от Швеция Категория:ЛГБТ личности от Швеция Категория:Възпитаници на Упсалския университет Категория:Родени в Гьотеборг Категория:Поети-самоубийци