Авенир е висш руски и български православен духовник, който от 1998 до 2001 година е знеполски епископ на Българската православна църква.
Биография Роден е на 24 март 1930 година в пловдивското село Костиево, България, със светското име Александър Стоицов Арнаудов. В 1946 – 1951 година учи в Софийската духовна семинария, а от 1951 до 1955 година в Софийската духовна академия, която завършва с теза „Произход и развитие на църковните одежди“. От 1956 до 1960 година Александър Арнаудов е помощник ръководител на хора в храма „Света Петка“ в Пловдив.
На 21 януари 1961 година Александър Арнаудов пристига във Виена и от 1962 до 1968 година учи славистика и история на изкуството във Виенския университет. От 1969 до 1995 година е библиотекар в Австрийската национална библиотека.
Присъединява се към клира на Виенската и Австрийска епископия на Руската православна църква. На 19 март 1963 година епископ Филарет Виенски и Австрийски го ръкополага за дякон. На 26 август 1972 година епископ Герман Виенски и Австрийски го подстригва в монашество под името Авенир. На 6 април 1975 година е ръкоположен за йеромонах от архиепископ Ириней Виенски и Австрийски. На 30 април 1978 година архиепископ Ириней го възвежда в сан игумен, а на 19 октомври 1979 година – в сан архимандрит. В 1979 – 1991 година е настоятел (ефимерий) на храма „Преображение Господне“ в Баден-Баден, Германия.
В 1990 година минава в клира на Западноевропейската епархия на Българската православна църква – на 1 ноември 1990 година с решение на Западноевропейския епархиален съвет от 31 октомври 1990 г. митрополит Симеон възлага на архимандрит Авенир попечителството на общината „Свети Иван Рилски“ във Виена.
В 1992 година се присъединява към така наречения Алтернативен синод и на 14 септември 1992 година е ръкоположен за титулярен епископ главиницки със задачата да създаде български православни общности в Европа.Internationale kirchliche Zeitschrift, vol. 82-83. Stämpfli & Cie., 1992. page 250.
На 1 октомври 1998 година на Всеправославния събор в София е приет по крайно снизхождение обратно в клира на Българската православна църква с титлата знеполски епископ и е направен викарен епископ на Западно и Централноевропейската епархия.
Умира на 11 юни 2001 година и е погребан във Виенското централно гробище.
Награди Орден на светия равноаполстол велик княз Владимир 3 степен (1982) Право на носене на втори кръст с украшения (1986) Орден на преподобния Сергий Радонежки 3 степен (1988)
Публикации 100-летие прихода в Баден-Бадене // Журнал Московской Патриархии. 1983. — № 1. — С. 20-21. Die byzantinische Kirchenmusik in Bulgarien. — 1984. — S. 189—209. Das Millenium der Russisch-orthodoxen Kirche. 1000-Jahr-Feier der Christianisierung Rußlands. Abtei Seckau (21. 3.). Die bulgarische Literatur. Von den Anfangen bis zur Gegenwart. Eine Übersicht. Basel (17. 11.). Die bulgarische Literatur. Christo Botev (1848—1876) und Vasil Drumev (1841—1901). Basel (17. 11.).
Бележки
Категория:Знеполски епископи Категория:Викарни епископи Категория:Главиницки епископи Категория:Епископи на Алтернативния синод на Българската православна църква Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Възпитаници на Пловдивския университет Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали във Виена