Александър Дервиш () е новомъченик от XVIII век, почитан като светец от Православната църква.
Житие Александър е от Солун, от махалата Лаодигитрия. Родителите му, искайки да го отърват от тормоза на един турчин, го изпращат в Смирна, където Александър си намира работа при един паша, обаче там младежът приема исляма. Житието на Александър, запазено в Новия мартиролог на преподобни Никодим Светогорец, не споменава причината за това.
Александър напуска Смирна, обикаля различни места и стига до Мека, където се покланя на гроба на Мохамед и става дервиш. Както дервишки проповедник обикаля градове и села и проповядва исляма. Постепенно обаче християнското чувство започва да се завръща у него и той започва да критикува османците за отношението им към християните. В Рахити, Египет, критски турци се опитват да го убият, но той е предупреден и успява да избяга. През 1784 година посещава родния си Солун, а след това обикаля различни места.
Десет години по-късно, през 1794 година, по време на Великия пост, той пристига на остров Хиос и отива на църква, за да участва в служба. Като дервиш проповядва милосърдие, благоразумие и добродетел. След Хиос заминава за Смирна, мястото на вероотстъпничеството му. Една седмица преди Петдесетница, във вторник, се появява пред кадията на града, и заявява своята вяра в единия истински Бог (т.е. в Светата троица; понеже пак е станал християнин) и хвърля дервишката шапка. Първоначално мюсюлманите го смятат за луд и се опитват да го убедят да престане с този спектакъл, но впоследствие е арестуван. На следващия ден Александър е доведен за втори път пред кадията и отново въпреки всички заплахи и ласкателства отхвърля вярата в Мохамед. В петък, свещения за мюсюлманите ден, Александър е разпитан за трети път и след поредния му отказ е осъден на смърт. Докато е воден към мястото за екзекуции, ходжата продължава да го убеждава да се върне към исляма, но напразно. На 26 май 1794 година Александър е обезглавен. Православната църква го обявява за мъченик.
Вижте също
Ахмед Калиграфа
Библиография ᾿Αναστασίου, ᾿Ιω., Οἱ νεομάρτυρες τῆς Θεσσαλονίκης, ῾Η Θεσσαλονίκη 1 (1985) 492. Εὐστρατιάδης, Σωφρ., ῾Αγιολόγιον τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι χ.χρ., σ. 28. ΘΗΕ 2 (1963) 97 – 98. Καστανᾆς, Θ., Θεσσαλονικεῖς ἅγιοι, ΓΠ 19 (1935) 158. Λαγγῆς, Ματθ., ῾Ο Μέγας Συναξαριστὴς τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, τ. Ε¢ (Μάϊος), ᾿Αθῆναι 19805, σσ. 599-603. Μακάριος Κορίνθου – Νικόδημος ῾Αγιορείτης – Νικηφόρος Χῖος – ᾿Αθανάσιος ὁ Πάριος, Συναξαριστὴς Νεομαρτύρων, Θεσσαλονίκη 19892, σσ. 547-552. Νικόδημος ῾Αγιορείτης, Νέον Μαρτυρολόγιον, ᾿Αθῆναι 19613, σσ. 217-221. Παπαδόπουλος, Χρυσ. Οἱ Νεομάρτυρες, ᾿Αθῆναι 19703, σ. 95. Περαντώνης, ᾿Ιω., Λεξικὸν τῶν Νεομαρτύρων, ᾿Αθῆναι 1972, τ. Α¢, σσ. 58-59. Κατάλογος νεομαρτύρων τῶν ἀπὸ τῆς ῾Αλώσεως τῆς Κωνσταντινουπόλεως μέχρι τοῦ ἔτους 1867 μαρτυρησάντων, Θεολογία 60 (1989) 164. Χρυσοστόμου, Γ., “Οἱ ἅγιοι τῆς Θεσσαλονίκης”, στὸ Χαριστήριον τῷ Παναγιωτάτῳ Μητροπολίτῃ Θεσσαλονίκης κ.κ. Παντελεήμονι τῷ δευτέρῳ ἐπὶ τῇ συμπληρώσει εἰκοσαετοῦς ἐν Θεσσαλονίκῃ ποιμαντορίας (1974-1994), Θεσσαλονίκη 1994, σ. 912.
Бележки
Категория:Християнски светци от XVIII век Категория:Новомъченици Категория:Родени в Солун Категория:Гръцки светци Категория:Починали в Измир