Герхард Холц-Баумерт () е немски детски писател.
Живот Герхард Холц-Баумерт е роден в Берлин в селско-работническо семейство. Още преди да завърши гимназия, трябва да служи в зенитната артилерия по време на Втората световна война. В края на войната бягството му от настъпващите американски части го отправя към Дания. Попада в плен и е въдворен във военнопленнически лагер, от който успява да избяга. През лятото на 1945 г. се завръща в Берлин и завършва гимназия с матура.
Литературна и публицистична дейност Като член на ръководството на организацията Свободна германска младеж Холц-Баумерт се занимава с областта „театър и литература“ и участва в новосъздадената издателска колегия на библиотечната поредица Прогресивна световна литература. Самият той започва да пише и от 1951 г. е главен редактор на различни детски списания, а от 1963 до 1988 г. е главен редактор на поредицата Приноси към детската и юношеската литература, като публикува теоретически статии в тази област. От 1961 г. Герхард Холц-Баумерт е писател на свободна практика. През 1966 г. завършва задочен курс по журналистика. Книгите му за десетгодишното момче Алфонс Треперибузков спадат към най-известните произведения за деца от ГДР.
Организационна и партийна дейност Въз основа на преживяванията си от войната през 1946 г. Герхард Холц-Баумерт става член на новооснованата организация Свободна германска младеж, а през 1947 г. става член на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП). През годините 1947 до 1951 изпълнява задачи главно в областта на културата и възпитанието. През 1948 г. е ръководител на Младежката политическа школа в Берлин, а през 1949 г. поема поста заместник ръководител на Дома на пионерите.
От 1981 г. Герхард Холц-Баумерт е кандидат, а от 1986 г. редовен член на централния комитет на ГЕСП. От 1959 г. членува в Съюза на писателите на ГДР, където от 1969 до 1990 г. се числи към председателството на съюза, а от 1972 г. към неговия президиум. От 1971 до 1990 представлява Съюза по култура в Парламента.
От 1957 г. Герхард Холц-Баумерт е секретен сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима Франсоа Вийон.
Награди и отличия 1965: Отечествен орден за заслуги (бронзов) 1973: Награда Хайнрих Хайне на Министерството на културата на ГДР 1975: Национална награда на ГДР 1977: Отечествен орден за заслуги (сребърен) 1984: Награда Гьоте на град Берлин 1984: Литературна награда Ратенфенгер 1987: Национална награда на ГДР 1987: Почетен доктор на Педагогическия висш институт „Карл Фридрих Вилхелм Вандер“, Дрезден
Библиография Alfons Zitterbacke, 1958 Алфонс Треперибузков. Веселите истории на един неудачник, изд. „Отечество“ 1986 г., прев. от нем. Веселина Ганева Der kleine Trompeter und sein Freund, 1959 – с Инге Холц-Баумерт Alfons Zitterbacke hat wieder Ärger, 1962 Die drei Frauen und ich, 1973 Трите орисници и аз, изд. „Народна младеж“ 1978 г., прев. от нем. Анета Ченишева Der Wunderpilz, 1974 Trampen nach Norden, 1975 Vier Pferde gehen fort, 1976 Die seltsame Zeit des Knaben Friedrich, 1979 Sieben und dreimal sieben Geschichten, 1979 Erscheinen Pflicht, 1981 Daidalos und Ikaros, 1984 Die pucklige Verwandtschaft. Aus Kindheit und Jugend in Berlin О 17 und Umgebung, 1985 Der entführte Prinz und das Gärtnermädchen, 1988 Alfons Zitterbackes neuer Ärger, 1995 Berlin wie es im Buche steht. Literarische Spaziergänge, 1996 Isa und das schöne Tierchen, 1996 Der kleine Lehrer, 1989 Berlin wie es im Buche steht. Neue literarische Spaziergänge, 1999
Външни препратки
Gerhard Holtz-Baumert im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Gerhard Holtz-Baumert Personensuche
Категория:Германски писатели Категория:Германски детски писатели Категория:Военнопленници през Втората световна война Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Родени в Берлин