Тракийски български апостолически викариат

Тракийски български апостолически викариат () е апостолически викариат, една от двете епархии на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала с център в Одрин в Османската империя между 1883 и 1926 г.

История След 1879 г. управлението на разпръснатите български католически общности, в новосъздадените Княжество България и Източна Румелия и в останалите в Османската империя Македония, в Тракия става доста трудно. През 80-те години на XIX век Светият престол решава да реорганизира структурата на Българската католическа църква, което довежда до създаването на апостолически диоцези на Цариград, на Македония и на Тракия. Тракийският български апостолически викариат е поверен на монашеските ордени на възкресенците и успенците, които присъстват в Одрин съответно от 1862 и от 1863 г.

През 1863 г. възкресенците откриват в града начално училище, което с течение на времето се развива и през 1882 х. прераства в пълна гимназия – Българо-католическата гимназия. След време успенците се сдобиват в Одрин с други сгради и институции – две църкви, болница, три училища и една духовна семинария.

На 7 април 1883 г. за епископ на Тракийския български апостолически викариат е назначен Михаил Петков.Кратка история на Католическата апостолическа екзархия На 22 същия месец той е ръкоположен от архиепископ Нил Изворов за титулярен епископ на Хеброн. Той също отговаря и за миряните в пределите на Княжество България.в-к Стандарт, 20 май 2002 г. България и Ватиканът винаги са били свързани, твърди отец Благовест Вангелов .

През 1897 г. броят на миряните е 3000 души в 12 енории. Диоцезът включва 10 църкви и 7 параклиса. През 1903 г. броят на вярващите нараства до 4600 в 17 енории с 12 църкви и 8 параклиса.

Преди Балканските войни В края на XIX и началото на XX век в Тракийския викариат българите униати са съсредоточени в Одрин, Малко Търново и други малки селища. Общо в епархията се наброяват 12 енории и 31 свещеници, от които 6 успенци и 5 възкресенци от източния обред.

Поради това че двата монашески ордена – на възкресенците и на успенците развиват дейност още от 60-те години на XIX в., Одрин се превръща в крупен религиозно-просветен център на униатството за Тракийския викариат и Южна България – в града има 4 униатски енории със собствени храмове: „Свети Пророк Илия“, катедрална църква на епископа в квартала „Киришхане“, „Свети Димитър“ в квартала „Каик“, „Свети Кирил и Методий“ на възкресенците в квартала „Кале“ и „Свети Петър и Павел“ на успенците в предградието „Караагач“.

Възкресенците поддържат в Одрин гимназия. Свой колеж и духовна семинария в Одрин имат и успенците. От 1881 г. в Одрин съществува и девически педагогически лицей „Мария Лурд“, поддържан от загребската провинция на обществото сестри на милосърдието на Св. Викенти от Пола – познатите от България „аграмки“. Има и две основни училища – „Света Елена“ за момичета, поддържано от облатките успенки, и друго за момчета, ръководено от възкресенците.

По време на войните Избухването на Балканските войни променя коренно ситуацията в Тракийски викариат. В резултат на първата Балканска война 3500 униати се преселват от тракийските земи в България и епископ Петков също прехвърля администрацията си в България. Ситуацията се влоши по време на Междусъюзническата война, когато гръцки и сръбски войски завладяват Македония. Български католически енории в Македония, извън Солун, са затворени. На 29 април 1914, архиепископ Михаил Миров, от Цариградска архиепископия е поискал от епископ Петков да приеме под своя юрисдикция 11 енории с 13 свещеници и 3000 бежанци от Македония, които са намерили убежище в България. Така ситуацията в България е станала още по-неуправляема. Епископ Петков търси помощта на епископите на Никополската и Софийско-пловдивската епархии да му помогнат в издирването на преселилите се свещеници.

На 17 февруари 1915, епископ Петков се премества в Пловдив, а след Първата световна война, той се завръща в Одрин, където умира на 27 май 1921 г. След Първата световна война Епископ Исая Пападопуло посещава България два пъти през 1921 г. Още при първото си идване през лятото той делегира управлението на униатите в България на Христофор Кондов. При второто си идване през ноември той само утвърждава надмощието на тракийските униати над македонските им сънародници и едноверци. В края на 1923 г. здравето на Кондов се влошава и на 6 януари 1924 г. той моли Конгрегацията на източните църкви да го освободи от длъжност. На 11 април 1924 година архимандрит Кондов умира и Йосафат Козаров е назначен за апостолчески администратор.

На 19 март 1925, папа Пий IX назначава архиепископ Анджело Ронкали за Апостолически делегат в България. Ронкали пристига в България на 25 април и веднага започва работа по реорганизиране на източнокатолическата църква. Той прави една обиколка на енориите, организира дискусии с духовенството, на 30 април се срещна с цар Борис III и на 28 август се връща във Ватикана.

На 3 ноември 1925 г. умира архимандрит Козаров. Няколко дни по-късно Ронкали назначава за епархийски администратор Кирил Куртев и продължава да работи върху проект за реорганизация на българската униатска църква. На 25 юни 1926 е създадена Апостолическа екзархия в София, която обхваща територията на българската държава, а вярващите от района на Тракия премина под юрисдикцията на Апостолическия екзархия на гръцката католическата църква в европейската част на Турция. С това Тракийският български апостолически викариат престава да съществува.

Наместници Епископ Михаил Петков (1883 – 1921) Архимандрит Христофор Кондов (1921 – 1924) – апостолически администратор Архимандрит Йосафат Козаров (1924 – 1925) – апостолически проадминистратор

Вижте също Софийска епархия (източнокатолическа) Македонски български апостолически викариат Цариградска българска архиепархия

Бележки

Категория:Църква на съединените с Рим българи Категория:Бивши епархии на Римокатолическата църква Категория:История на Одрин Категория:Култура в Одрин