Георг Кристоф Лихтенберг () е германски математик, физик и астроном. Той е първият немски професор по експериментална физика в епохата на Просвещението. Смятан е за създател на немскоезичния афоризъм.

Живот и дело Роден е на 1 юли 1742 г. в Обер-Рамщат близо до Дармщат, Свещена Римска империя (днес в Германия), като 17-о дете в дома на протестантски пастор. През 1745 г. семейството се преселва в Дармщат. Като дете Лихтенберг развива сколиоза, която довежда не само до голяма гърбица и спиране на телесния растеж, но все повече затруднява неговото дишане и му причинява болки. До десетата си година момчето взима частни уроци в родния си дом, а през 1752 г. постъпва в дармщатското педагогическо училище. За усърдието и интелигентността му многократно е отличаван.

Лихтенберг завършва училището през 1761 г. Със стипендия от ландграфа следва от 1763 до 1767 г. в Гьотингенския университет математика, физика, гражданска и военна архитектура, английски език и литература, европейско странознание, дипломация и философия. През следващите години извършва астрономически наблюдения в старата обсерватория в Гьотинген. След като завършва обучението си, предприема две продължителни пътувания в Англия, които обогатяват знанията и светогледа му.

През 1770 г. Лихтенберг става професор по физика, математика и астрономия в Гьотингенския университет. Занимава се също с философия, теология, литературна и художествена критика. Като учен Лихтенберг си създава известност с лекциите си по експериментална физика, като прави опити с помощта на най-модерна за времето апаратура. Така открива електрическите фигури, наречени Фигури на Лихтенберг. Въвежда наименованието на електрическите полюси със знаците „+“ и „–“ (положително и отрицателно напрежение). Това е историческото значение на Лихтенберг като физик. Преди него за електричеството е имало други обозначения – „стъклено“ и „гутаперчово“, „кехлибарено“ и „вълнено“, което е създавало объркване.

Като критик и есеист Лихтенберг се приближава до Лесинг по широтата на философските си възгледи и независимите изискани критически съждения. Неговата творба „Обяснения за Хогарт“, полемичните му статии и бележки, в които иронично порицава сантименталното фантазьорство и всякакъв род мистицизъм и шарлатанство от епохата на Бурни устреми, го представят като първокласен хуморист и сатирик, смятан за немския Суифт.

Умира на 24 февруари 1799 г. в Гьотинген на 56-годишна възраст.

Посмъртно признание

От най-ранна възраст до края на живота си Лихтенберг води записки, на които главно дължи посмъртната си литературна слава. Произведенията му са признати за много значими от Гьоте, Хайне, Шлегел, Новалис.

Отличия и почести

През 1794 г. Лихтенберг става почетен член на Петербургската академия на науките. През 1842 г. управата на град Обер-Рамщат решава на пасторския дом, където преди 100 години се е родил Лихтенберг, да бъде поставена паметна плоча от черен мрамор със златни букви. През 1935 г. Международният астрономически съюз дава името Лихтенберг на кратер от видимата страна на Луната. През 1992 г. по случай 250-ата годишнина от рождението на Лихтенберг кметът на Гьотинген открива на градския площад бронзова статуя на учения. В чест на Георг Кристоф Лихтенберг Гьотингенската академия на науките ежегодно присъжда Медал Лихтенберг. В Германия няколко училища носят името на Лихтенберг.

Трудове Публикации приживе Briefe aus England, 1776 – 1778 Über Physiognomik, wider die Physiognomen, 1778 Göttingisches Magazin der Wissenschaften und Litteratur, 1780 – 1785 Über die Pronunciation der Schöpse des alten Griechenlandes, 1782 Ausführliche Erklärung der Hogarthischen Kupferstiche, 1794 – 1799

Посмъртни публикации

Ausführliche Erklärung der Hogarthischen Kupferstiche, mit verkleinerten aber vollständigen Copien derselben von E. Riepenhausen, 4 Bände, 1794 – 1816 Georg Christoph Lichtenberg's vermischte Schriften, nach dessen Tode gesammelt und herausgegeben von Ludwig Christian Lichtenberg und Friedrich Kries, 9 Bände, 1800 – 1806 Georg Christoph Lichtenberg's Vermischte Schriften; Neue vermehrte, von dessen Söhnen veranstaltete Original-Ausgabe, 8 Bände, 1844 – 1853 Schriften und Briefe, 1968 – 1992 Georg Christoph Lichtenberg. Observationes. Die lateinischen Schriften, 1997 Ihre Hand, Ihren Mund, nächstens mehr. Lichtenbergs Briefe 1765 bis 1799, 1998 Vorlesungen zur Naturlehre, 2005 Physikvorlesung. Nach J.Chr. P. Erxlebens Anfangsgründen der Naturlehre. Aus den Erinnerungen von Gottlieb Gamauf, 2007 Nicolaus Copernicus, 2008

На български Афоризми, състав. и прев. от нем. Мария Стайнова, с предг. от Исак Паси: София, Народна култура, 1986

Външни препратки

Георг Кристоф Лихтенберг в Projekt Gutenberg-DE Произведения на Георг Кристоф Лихтенберг в Zeno.org Произведения на Георг Кристоф Лихтенберг в Open Library Афоризми и стихотворения на Георг Кристоф Лихтенберг в gedichte.xbib.de Георг Кристоф Лихтенберг в Die Lyrikwelt Lebensdaten von Georg Christoph Lichtenberg im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Literatur von und über Georg Christoph Lichtenberg im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Werke von und über Georg Christoph Lichtenberg in der Deutschen Digitalen Bibliothek Georg Christoph Lichtenberg Personensuche

Категория:Членове на Британското кралско научно дружество Категория:Германски литературни критици Категория:Германски математици Категория:Германски астрономи Категория:Германски философи Категория:Германски сатирици Категория:Германски афористи Категория:Германски физици Категория:Просвещение Категория:Гьотингенски университет Категория:Починали в Долна Саксония Категория:Родени в Хесен