Еле́на Васи́лиевна Образцо́ва (7 юли 1939 г., Ленинград, СССР – 12 януари 2015 г., Лайпциг, Германия) е съветска и руска оперна певица (мецосопран) от световна величина, оперен режисьор, вокален педагог, професор в Московската консерватория.

Носителка е на почетните звания „Герой на социалистически труд на СССР“, „Народна артистка на СССР“, лауреат е на Ленинска награда и на Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“.

Биография Ранни години Родена е на 7 юли 1939 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург), СССР, в семейството на Василий Алексеевич Образцов (1905 – 1989) и Наталия Ивановна Образцова (1913 – 1994). Баща ѝ е инженер-конструктор, специалист по турбини, майка ѝ е техник-конструктор. Фамилията Образцови живее в старинен апартамент с 10 стаи, собственост на Алексей Михайлович Образцов, дядо по бащина линия. През 1937 г. той е репресиран от сталинския режим и по-късно загива в магадански лагер. Големият апартамент е разделен на няколко квартири, превърнат е в комунално жилище и семейството на Елена заема в него само една стая.

В семейството няма професионални музиканти, но всички се увличат от музика, театър, изкуство. Василий Образцов свири на цигулка и китара, пее с хубав баритон. Брат му Алексей Алексеевич е актьор и режисьор, а сестра му Анастасия Алексеевна работи в художествената работилница на Кировския театър (днес Мариински театър). По време на своята служебна командировка в Италия през 1936 г. Василий Образцов посещава няколко оперни представления в Ла Скала. Той закупува и донася със себе червен албум с колекция от плочи със записите на Карузо и други големи италиански оперни изпълнители. След години, слушайки тези плочи, Елена се запознава със света на операта.Международный объединенный биографический центр

Със самото начало на Великата отечествена война Василий Образцов отива на фронт и воюва до последния ѝ ден. Семейството му остава в Ленинград. Елена и майка ѝ преживяват първата и най-тежката зима на блокадата на града (1941 – 1942 г.). През 1943 г. те успяват да се евакуират в град Устюжна на Вологодската област. Баба ѝ по майчина линия, Александра Фьодоровна Бичкова, остава в Ленинград до края на блокадата. Албумът с плочите е запазен благодарение на нея. В Устюжна Елена е кръстена в местната църква. Нейната кръстница става леля ѝ Анастасия Алексеевна.

След края на войната семейството се връща в Ленинград, където малката Елена тръгва на училище. Това е периодът, през който тя се запознава с театралния живот. Тя слуша, как чичо ѝ в съседната стая репетира ролите си, посещава с него театралните постановки, запознава се с живота на артистите зад кулисите. Всичко това ѝ харесва и тя се увлича от театър. Решаващо значение за нейното музикално развитие изиграва постъпването в хора на Двореца на пионерите през 1948 г. Посещава също кръжока за солово пеене.

Образование През лятото на 1954 г. баща ѝ е назначен като главен конструктор на завода за производство на котли в град Таганрог и заедно със семейството си се мести там. В града няма музикален театър, но музикален живот все пак има благодарение на ентусиастите от местната музикална школа „П. И. Чайковски“. Школата има собствен симфоничен оркестър и вокални курсове за възрастни, водени от бивша певица. Две години Елена учи при нея вокал, пее соло и дуети, участва в много местни концерти. През май на 1957 г. на един от концертите на вокалния клас на музикалната школа Елена е забелязана от директорката на музикалното училище на град Ростов. По нейна препоръка приемат Елена във втори курс на училището. Това съвпада с преместването на баща ѝ на работа в Ростов и цялото семейство заминава за там. Бащата на Елена не поощрява стремежа ѝ към музикална професия. Той се опитва да я насочва към техническа специалност и я насърчава да продължи образованието си в Та­ган­рог­ския радиотехнически институт. Елена обаче се проваля на приемните изпити и през лятото на 1958 г. заминава за ваканция в Ленинград. Там, без да предупреди родителите си, успява да постъпи в подготвителното отделение на Ленинградската държавна консерватория „Н. А. Римски-Корсаков“. По телефона съобщава на майка си, че остава в Ленинград. Баща ѝ не приема нейното решение и цяла година не говори на дъщеря си.

В консерваторията учи вокал при известната педагожка Антонина Андреевна Григориева, бивша оперна и камерна певица и солистка на Ленинградската филхармония. Операта изучава в класа на оперния режисьор Алексей Николаевич Киреев. В оперния клас тя представя няколко сцени и арии, легенда на консерватория става дуетът от операта Кармен, изпълнен с Владимир Атлантов. През студентските години участва в много концерти, има и свой първи солов концерт.

1962 г. е наситена с щастливи събития. През август печели златен медал на вокалния конкурс на VIII Световен фестивал на младежта и студентите в Хелзинки. След този успех тя самостоятелно взима решение да се готви за Всесъюзен конкурс за вокалисти „М. И. Глинка“. Той се провежда в Москва през декември на 1962 г. и тя отново печели първа награда. След този конкурс тя е поканена за прослушване в Болшой театър и като резултат на нея се предлага да подготви за следващия сезон партиите на Марина Мнишек (опера на Модест Мусоргски „Борис Годунов“), Полина (опера на Пьотър Чайковски „Дама Пика“) и Амнерис (опера на Джузепе Верди „Аида“).

През 1963 г., още студентка в консерваторията, има дебют на сцената на Болшой театър с партията на Марина Мнишек. През 1964 г. завършва консерваторията. Същата година става солистка на Болшой театър и участва в първото турне на театъра на сцената на Миланската опера „Ла Скала“. Нейното изпълнение на ролята на гувернантката в операта на Чайковски „Дама Пика“, макар и скромно като партия, е забелязано от италианската публика и преса. По-нататък в кариерата си тя излиза на сцената на Ла Скала в главни партии.Елена Образцова

Образцова говори на италиански и френски език, пее на 9 езика. За своите майсторски класове в чужбина се подготвя, като научава професионалната терминология на съответния език. Така прави дори за класовете си в Япония. Телеканал „Культура“, 12 января 2015. Запись по трансляции творческого вечера Е. В. Образцовой от 2004 года

Творческа кариера

По време на първия си сезон в Болшой Образцова изпълнява 8 партии. Освен оперни изпълнения представя също камерни произведения. През 1965 г. в камерната зала на Ленинградската филхармония има свой първи солов концерт като солистка на Болшой театър. В него включва романсите на Чайковски, Рахманинов, испански песни и др. Акомпанира ѝ известният пианист Евгений Шендерович. През 1966 г. Композиторът Матвей Блантер създава и посвещава на певицата вокалния цикъл „Цигански песни“ и тя е първата му изпълнителка. 1968 г. е забележителна със срещата с композитора Георги Свиридов, с когото има много плодотворно и дълго сътрудничество. Специално за нея той съчинява вокалния цикъл „Десет песни по стихове на Александър Блок“ (1980), прави редакция за мецосопран на своята вокална поема по стихове на Сергей Есенин (1983).

Повратна точка в творческата кариера на певицата става турнето с Болшой във Франция (зима 1969 – 1970). Нейното изпълнение на Марина Мнишек има триумфален успех. След него тя е поканена да участва в „Кармен“ на Парижката опера, получава предложение от прочутия импресарио Соломон Юрок (работил още с Фьодор Шаляпин) и се запознава със своята любима певица Мария Калас.

От началото на 70-те години започва възходът на певицата на световните сцени. През 1972 г. осъществява своето първо персонално турне в Париж, където изпълнява солови концерти. С операта „Трубадур“ на Верди открива оперния сезон в Сан Франциско (1975). В този спектакъл нейните партньори са Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. През 1976 г. Образцова е поканена като солистка в „Метрополитън опера“, където има сензационен успех със своето изпълнение на Амнерис в операта „Аида“ на Верди. Публиката ѝ аплодира 15 минути.

През 1977 г. с изпълнението на ролята на Далила в Метрополитън опера прави впечатление с гласовите си възможности. В руските опери тя изпълнява главните партии на Марфа в „Хованщина“ на Модест Мусоргски, Любаша в „Царска невеста“ на Римски-Корсаков, Графинята в „Дама пика“ на Чайковски. Тази партия тя изпълнява от 1965 г. почти 40 години. Пее на много известни музикални фестивали, в това число на Международния фестивал в Оранж (дебют през 1979 г. – Далила) и Залцбургски фестивал (дебют през 1978 г. – Еболи). Франко Дзефирели я кани за ролята на Сантуца в своя филм-опера „Селска чест“ (1982). В този филм на нея партнира Пласидо Доминго.

Нейната концертна дейност е също толкова голяма и разнообразна, колкото оперната. Репертоарът ѝ включва произведенията на над 100 композитори от различни епохи. Жанровото разнообразие е огромно: оперна, камерна, кантатно-ораториална, църковна музика, руски песни, старинни романси, класическа оперета и дори класически джаз.Интервью. Елена Образцова: „Люди умирают тогда, когда они становятся никому не нужны“

Свои най-велики и най-любими партньори нарича тенорите Владимир Атлантов и Пласидо Доминго. Особено цени работата с диригентите Даниел Баренбойм, Херберт фон Караян, Пласидо ДомингоТелеканал „Культура“, 12 января 2015.

Снима се в няколко музикални филма, записва над 50 диска с големи звукозаписни компании и именити диригенти. Един от последните е произведен през 2010 г. от фирмата Decca Classics, която записва операта на Умберто Джордано „Андре Шение“ с диригент Марко Армилиато. Освен Образцова в проекта участват Андреа Бочели и Виолета Урмана.

През 1986 г. дебютира като режисьор и поставя на сцената на Болшой театър операта „Вертер“ на Жул Масне (диригент-постановчик – Алгис Жюрайтис), където изпълнява главната партия.

През 1999 г. има дебют на драматична сцена – играе главната роля в спектакъла на режисьора Роман Виктюк „Антонио фон Елба“ по текст на Ренато Майнарди (театър на Роман Виктюк, Москва). През 2012 г. играе в спектакъла „Реквием за Радамес“ на Алдо Николай (режисьор Роман Виктюк, Театър на сатира, Москва).

Освен с изпълнителска Образцова се занимава също с педагогическа и организационна дейност. Преподавателската ѝ дейност започва от 1973 г. в Московската консерватория „П. И. Чайковски“, където преподава до 1994 г. От 1984 г. става там професор. През последните години преподава в Токийската музикална академия, професор е в катедрата за солово пеене на Института за музика, театър и хореография на Руския държавен педагогически университет „А. Герцен“. Дава майсторски класове в Санкт Петербург и Москва, в страните от Европа, в Япония, председател е на журитата на редица европейски международни конкурси за вокалисти.

През периода 2007 – 2008 г. тя е художествен ръководител на оперната трупа на Санктпетербургския театър за опера и балет „М.П. Мусоргски“, известен като Михайловски театър. За годината, която посвещава на работата в театъра, в сотрудничество с италианска група постановчици представя с голям успех две премиери: операта „Селска чест“ на П. Маскани и „Любовен еликсир“ на Г. Доницети.

През 1998 г. учредява в Санкт Петербург културен център, носещ нейно име, и работи там с млади изпълнители. През 2011 г. учредява Благотворителен фонд за подкрепа на музикалносто изкуство, основните задачи на който са образователните проекти, создаване на Международната музикална академия, строителството и подкрепата на детските музикални училища.Фонд Елены Образцовой

Личен живот