Николас ван Вейк () е нидерландски езиковед, основоположник на славистиката в Нидерландия.
Биография Роден е на 4 октомври 1880 г. Следва езикознание в Амстердам, след това в Лайпциг (при Август Лескин и Август Вайганд) и в Москва. През 1902 г. защитава докторска дисертация областта на индоевропеистиката. Запознава се със старобългарски, руски, полски и литовски език. След това работи в областта на етимологията и диалектологията на нидерландския език.
Завежда катедрата по славистика в Лайденския университет, Нидерландия. От 1913 г. е професор по балто-славянско езикознание.
От края на април до началото на юли 1914 г. предприема голяма обиколка в Източна Европа, за да се запознае със своите си колеги и да купи книги за университетската библиотека. Маршрутът му е Лайпциг – Прага – Варшава – Санкт-Петербург – Москва – Харков – Киев – Лвов – Букурещ – София – Белград – Загреб – Любляна – Грац – Виена – Краков. В София остава за четири дни в началото на юни, където пътува заедно с Александър Дорич и се среща със Стоян Романски, Любомир Милетич, Беньо Цонев и Стефан Младенов. След завръщането си в Лайден публикува обстоен рапорт за пътуването си. През 1915 г. в годишника Onze eeuw („Наш век“) публикува отделен пътепис, посветен на пребиваването си в България.
В периода 1929 – 1930 г. е Rector magnificus на Лайденския университет. Умира на 25 март 1942 г.
Библиография По-значими научни трудове са: „За границата между източно- и западнобългарски“ (1925, на немски език) „За произхода на видовете на славянския глагол“ (1929, на френски език) „История на староцърковнославянски език“ (1931, на немски език) „Славянските езици от единство към многообразие“ (1937, на френски език)
Източници
Категория:Нидерландски филолози Категория:Езиковеди Категория:Лексикографи Категория:Слависти Категория:Ректори на висши училища Категория:Възпитаници на Амстердамския университет Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Починали в Лайден