Строителството на пътнически въжени линии в България започва относително рано, през 1950 година на 20 век с откриването на такава в непосредствена близост до х. Алеко (в наше време не съществува – заменена е от влек „Заека“).

В кратко време след това се построяват въжени пътнически: седалкова линия Драгалевци – Бай Кръстьо, кабинкова линия Княжево – Копитото, първите въжени седалкови и влекови лифтове на Пампорово. Българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ усвоява и развива проектирането на този вид транспортни средства у нас.

През 70-те и 80-те години на XX век в България има бум на строежа на въжени линии, както българско производство така и на световни фирми. Построяват се множество ски-влекове край планински хижи и курорти, които подпомагат развитието на зимните спортове в страната.

Разширяват се и се обновяват ски зоните на Витоша, Боровец, Пампорово, Банско, Семково и Безбог. Появяват се чисто нови туристическите лифтове край Сопот, Сливен, Враца и плаж Кабакум (Чайка). В същото време, край рудници и заводи са изградени редица товарни въжени линии.

90-те години на XX век носят упадък, като редица лифтове са спрени и даже демонтирани, но XXI век отново донася нови лифтове в някои от зимните ни курорти.

На тази страница е събран списък с информация и характеристики за най-популярните пътнически въжени линии (лифтове) на територията на България.

Въжени линии – Витоша

Драгалевски лифт

Лифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки. Състои се от две части с обща дължина 3475 м и преодоляващи обща денивелация 893 м.

Посока на движение Дясна.

Технически характеристики

Първата част е построена по проект на български фирми. Втората част е проектирана от създаденото през 1965 г. българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Някои специалисти считат, че е използван опитът на австрийската фирма „Братя Гирак“, построила Княжевския лифт.

Първата част на лифта (Драгалевци – бай Кръстьо) е официално открита на 25 декември 1955 г.Кино преглед 1956 година - откриване на Драгалевският лифт (youtube) Първата част започва над квартал „Драгалевци“ (до ресторант „Воденицата“) и достига до местността Бай Кръстьо. Долната лифтова станция се намира на 925 м н.в., на около 1000 м от централния площад на квартал „Драгалевци“, а горната на 1370 м н.в., като превишението е 445 м. Тази отсечка на лифта е пусната в експлоатация през 1956 г. Първоначално визуалната връзка между горната и долната станция се е осъществявала посредством междинна наблюдателна кула, която може да се види в местността Градище. Линията е дълга 1775 м, пътуването трае 17 мин., а капацитетът ѝ е 300 души на час, при проектна скорост 1,75 м/сек. По трасето са поставени 28 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 26 мм с 85 броя постоянно закачени седалки. Втората част свързва местността Бай Кръстьо с Голи връх. Построена е през 1968 г., дължината ѝ е 1700 м и преодолява разлика във височината 448 м. Долната лифтова станция е разположена непосредствено до горната на първата част, а горната лифтова станция е на 1818 м н.в. Пътува се 15 мин., като капацитетът на линията е 600 души на час. По трасето са поставени 18 стълба.

Състояние Не работи. Изведен от експлоатация през 2018 година поради напреднала амортизация на стълбовете.btv Тази събота и неделя: Съдбата на Драгалевския лифт 2022 (youtube) Планира се модернизация на първата част от трасето в близките години

Симеоновски лифт

Лифтова система Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Посока на движение Дясна.

Технически характеристики Това е най-дългата пътническа въжена линия в България – 6270 м. Преодолява разлика във височината 1085 м, пътува се 30 мин., а капацитетът ѝ е 1500 души на час (по проект). Построена е за световните студентски зимни игри „Универсиада '83“ и е официално открита на 4 април 1983 г. Произведена е от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Долната лифтова станция (I) се намира в землището на квартал „Симеоново“ на 718 м н.в. В първата междинна лифтова станция (II и III в една сграда), намираща се на 1370 м н.в., завършва първата отсечка на въжената линия. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. През втората междинна лифтова станция (IV), намираща се на 1531 м н.в., минават само кабинките отиващи нагоре. Тук през ски-сезона слизат скиорите, за да се прехвърлят на триседалковата въжена линия „Академика“, обслужваща пистата „Витошко лале“. Горната лифтова станция (V) е непосредствено до хижа „Алеко“ – на 1803 м н.в. и през ски-сезона обслужва ски център „Алеко“. В I и V лифтови станции се намират просторни гаражи за 250-те кабинки, произведени от австрийската фирма „Swoboda“ („Свобода“). Дължината/денивелацията от долната до първата междинна станция е 3708/652 м, а от първата междинна станция до горната – 2562/433 м (общо: 6270/1085 м). Времето за пътуване от долната до първата междинна станция е 18 мин., а от първата междинна станция до горната – 12 мин. (общо: 30 мин.). По трасето са поставени общо 60 стълба, като между долната до първата междинна станция те са 36, а между първата междинна станция и горната – 24. Проектната скорост на лифта е 4 м/сек.

Състояние Не работи. Изведен от експлоатация през 2024 г. Декларирана причина – липса на резервни части.

Лифт „Романски“ Лифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки, въже с дебелина 30 мм

Посока на движение Лява.

Технически характеристики Долната лифтова станция се намира на 1680 м н.в., на по-малко от 100 м от хотел „Простор“ и недалеч от паметника на загиналия на 18 януари 1931 г. при снежна буря скиор Павел Романски. Горната лифтова станция е на 2160 м н.в., непосредствено до връх Малък Резен (2191 м н.в.). Съвсем близо до хижа „Алеко“, над алеята за местност Меча поляна е изградена площадка (междинна станция), чрез която туристите могат да се качат/да слязат на/от лифта. Качвайки се на междинната станция на Романския лифт идващите туристи от Симеоновския лифт и Драгалевския лифт могат да продължат към Черни връх. Въжената линия е пусната в експлоатация през 1968 г., дълга е 1970 м и преодолява разлика във височината от 480 м. По трасето са поставени 18 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 30 мм. Времето за пътуване по проект е 13 мин., при средна проектна скорост 2 м/сек. (различна през зимата и лятото). Капацитетът на въжената линия е 540 души на час, осигурен със 112 броя открити седалки. Въжето се задвижва с помощта на двускоростен двигател с мощност 90 кВт. Осигурено е аварийно захранване от бензинов двигател с вътрешно горене със същата мощност. Произведена е от френската фирма „FIVES LILLE-CAIL“ („Фив Лил Кол“, от 2001 г. – „Fives“, Web-сайт). Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва ски център „Алеко“.

Състояние Не работи. Изведен от експлоатация през 2010 г. Декларирана причина – липса на резервни части.

Лифт „Академика/Витошко лале“ Лифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение Лява.

Технически характеристики Предназначението на този лифт е да обслужва спускащите се по ски пистата „Витошко лале“ („Лале 1“ и „Лале 2“). Построен е за световните студентски зимни игри „Универсиада '83“ и е открит през 1983 г. Произведен е от австрийската фирма „Допелмайер“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Допелмайер-Гаравента“ (Doppelmayr-Garaventa). Долната лифтова станция се намира на 1512 м н.в., там където е финалът на ски-пистата. Лифтът се състои от две части (лифт „Академика-1“ и лифт „Академика-2“) с обща дължина 2626 м и преодоляващи обща денивелация 744 м: Първата част (лифт „Академика-1/Лале-1“) е с дължина 1345 м, като преодолява денивелация от 400 м, а капацитетът ѝ е от 1200 души на час. По трасето са поставени 15 стълба. Времето за пътуване по проект е 9 мин., при проектна скорост 2,3 м/сек. Междинната станция е на 1912 м н.в. и се състои от две независими станции, свързани помежду си. Втората част (лифт „Академика-2/Лале-2“) е с дължина 1281 м и преодолява разлика във височината от 344 м. Капацитетът ѝ е по-малък – 900 души на час, поради това, че част от скиорите отиват само до междинната станция и се спускат по писта „Лале 1“ („Долното лале“). По трасето са поставени 13 стълба и е опънато транспортното въже с 49 броя постоянно закачени седалки. Времето за пътуване по проект е 8,5 мин., при проектна скорост 2,3 м/сек. Горната лифтова станция е под връх Голям Резен (2277 м н.в.), на 2256 м н.в. Втората част се пуска само при достатъчно сняг и обработени писти.

Състояние "Лале 1" - Работи уикенда през лятото и ежедневно през зимата ; "Лале 2" - Работи уикенда през лятото и целодневно през зимата при слаб вятър заради раположението на трасето на ветровит хълм.

Княжевски лифт Състояние:

Закрит през 1991г.

Ски влек „Помагалски“ Влекът е произведен от фирмата Poma и е последният работещ влек паница на Витоша (освен влека на учебната писта). Трасето му започва от първата станция на лифт Романски и завършва малко след Учебна писта. Има 10 стълба. Работи през малка част от сезона, защото пистата е разположена много ниско и не винаги има хубав сняг. През 2024 г. на влека е извършен основен ремонт, който му позволява да работи и при по - малко сняг.

Състояние Работи – за кратък период през зимния сезон при много сняг.

Ски влек „Черни връх“ Ски влек „Черни връх“ е най-високо разположеното съоръжение на Витоша. Той е двуместна котва, предназначена за зимния сезон. Построен от „Интрансмаш“.

Състояние С годините и движението на земната маса, има изместване на стълбове, в резултат от което въжето постоянно изпада и влекът не може да функционира нормално.

Не работи от 2022 г.

Ски влек „Заека“ Ски влек „Заека“ беше единственото останало съоръжение, което обслужваше Стената. Заменил стар едноседалков лифт на същото трасе - от който са останали бетонните фундаменти и горната станция (каменна къщичка).

Производител – "Poma"

Състояние Не работи. Закрит от 2010 г., след паднали стълбове. Собственост на Министерството на спорта.

Други ски влекове на Витоша Ски влекове „Конярника“, „Боби“, „Спас“, „Ветровала“, „Ветровала-Бейби влек“. Пътечки „Меча поляна“ и „Учебна писта“. От тях работят единствено „Меча поляна“, „Учебна“, „Ветровала“ и „Ветровала-Бейби влек“.списание 360: Витоша - музей на лифтове

Влек „Конярника“ е изоставен през 2003 г., а ски влекове „Боби“ и „Спас“ – през 2010 г. И трите са разработени от „Интрансмаш“.

Въжени линии – Пирин

Кабинков лифт „Банско“ Лифтова система Осемместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Посока на движение Дясна.

Технически характеристики