Александър Александров Карастоянов е български и съветски офицер, капитан от Червената армия, генерал-майор от българската народна армия.
Биография Роден е в затвора в Лом на 24 май 1924 г.Лично кадрово досие на Александър Карастоянов Син е на загиналия на 26 септември 1923 в Септемврийското въстание Александър Карастоянов. Майка му, също участник във въстанието е арестувана и вкарана в затвора в Лом, където ражда сина си. По решение на БКП майка му емигрира в СССР през 1926 г. От 1933 до 1939 г. учи в първи интернационален детски дом в град Иваново. В същото градче завършва 8 клас в 37-а средна школа. От 1938 г. е член на ВЛКСМ, а от 1945 г. на БКП. През октомври 1939 г. постъпва във Военно-кавалерийското училище в Тамбов. Завършва през март 1941 г. Назначен е като командир на минохвъргачен взвод в 87-и кавалерийски полк. Последователно е командир на взвод, ескадрон, помощник началник-щаб на полк. За участието си в боя при Смоленск получава медал „За боева заслуга“. По време на Втората световна война е лейтенант в 63-ти кавалерийски корпус. От ноември 1942 г. е помощник-командир на оперативен отдел в 64-ти кавалерийски корпус, с който се сражава в Битката при Сталинград в района на Котелниково. През август 1943 г. е в състава на 8-а гвардейско-кавалерийска дивизия, с коя участва във форсирането на Днепър и освобождаването на Киев. През 1944 г. участва в Лвовско-Сандомирската офанзива в Полша. Воюва още в Румъния, Унгария и Полша.
Завръща се в България като капитан от Червената армия през декември 1944 г. От февруари 1945 г. до началото на 1946 г. е началник на секция в щаба на Конницата. След това до септември 1947 г. е началник на разузнавателната служба при щаба на конницата. В периода септември 1947-май 1950 г. учи във Военната академия „Г.С.Раковски“ в София.Протокол №109 от 24 юли 1952, с.85 От май 1950 г. е назначен за началник на отдел оперативно разузнаване в Разузнавателното управление при Генералния щаб. Остава на този пост до октомври 1952 г.Протокол № 416 от 9 декември 1954, с.100 След това от 14 октомври 1952 г. започва да учи във Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР. Бил е военен аташе в Унгария (до 1963) и Виетнам. Достига чин генерал-майор. Освободен от длъжност през 1990 г. Умира през 2005 г. в София.София помни, парцел 52 Издава спомени „С червените ескадрони“ (ВИ, 1976). Награждаван е с ордени „Отечествена война“ I ст. и II ст., медал „За победа над Германия“ и други.
Образование 37-а средна школа, СССР (1933 – 1939) Военно-кавалерийското училище, Тамбов (октомври 1939 – март 1941) Военна академия (септември 1947 – май 1950) Академия на Генералния щаб на армията на СССР „Ворошилов“ (14 октомври 1952 – ?)
Външни препратки Снимка на Александър Карастоянов, Държавна агенция „Архиви“, с. 17 Снимка от гостуване в предаването „Всяка неделя“ Запис на ген. Александър Карастоянов за събитията при Сталинград, архив на БНР
Източници
Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Български военни аташета в Унгария Категория:Съветски офицери Категория:Български комунисти Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Лом Категория:Починали в София Категория:Българи в СССР