Стрелба от закрита позиция – водене на артилерийски огън по цели, които не са в пряка видимост от огневата позиция. Напълно противоположно на нея е стрелбата с права наводка, когато мерача (наводчика) на оръдието вижда целта, разривите и лично извършва коректировката на огъня.
История Известно е, че стрелбата от закрити позиции се е използвала още през Кримската война 1853 – 1856 г., когато поради хълнистия релеф на местността и барутните газове е невъзможно прякото наблюдение на целите. Тогава това се извършва с прости гласови команди от наблюдателите към артилеристите – „по-наляво“, „недолет“ Впоследствие развитието на този метод за стрелба се построява на активното привличане на математиката за усъвършенстването на методиките за наблюдение и разчети.
В хода на Руско-японската война 1904 – 1905 г. руските артилеристи за първи път използват стрелба от закрити позиции (с използване на ъгломер и панорами)Артиллерия//Советская военная энциклопедия./ред. Н.В. Огарков. том 1. М., Воениздат, 1976. стр.272 – 288. Освен това, в хода на Руско-японската война този метод за водене на огъня активно се използва и от японците.
В началото на 20 век за защита на наблюдателите широко се използват бронепостоветеБронепост//Военная энциклопедия: в 18 т./ под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915..
Особености При стрелбата от закрити позиции следенето на резултатите от огъня се води или визуално от командно-наблюдателния пункт (КНП), или от летателен апарат, или с помощта на техническите средства за разузнаване (радиолокационните станции тип СНАР или АРСОМ, подразделенията за звуково разузнаване ). Координатите на откритите или неподвижни цели се определят предварително (фортификациите, населените пунктове, танкоопасните направления), а за новопоявилите се или мобилните се указват относително КНП спрямо полярната координатна система.
На рисунка 1 е приведена схематизирана топографска карта на местността, илюстрираща такава ситуация: целта Ц (условна минометна батарея на противника) е заградена от прякото наблюдение от огневата позиция от склон с височина 150,4 m и хвойнова гора, за това наблюдението се води от КНП на равнинния участък, откъдето добре се вижда целта. С помощта на артилерийска бусола и далекомер разузнавач-коректировшика на артилерийския огън определя разстоянието D1 = 1500 m и дирекционният ъгъл α ≈ 56 – 56.
По телефон, радио или сигнални флагчета тази информация се предава на изчислителното отделение, ако то не се намира непосредствено на КНП. Артилериста-изчислител, знаейки координатите на целта, КНП и ОП изчислява далечината D2 и доворота от основното направление на стрелбата β за своите оръдия (за примера на Рис. 1 D2 = 2700 m, β ≈ 3 – 40); от таблиците за стрелба отчита поправките на метеоусловията, износа на стволовете, температурата на боеприпасите и в резултат получава установките на прицела и взривателите (известната фраза на Яшка-артилериста „Трубка 15, прицел 120!“ от кинокомедията „Сватба в Малиновка“). Тази задача се решава чрез използването на ПУО. Изходните данни се съобщават на командирите на оръдията, те на свой ред пресмятат установките за своето оръдие и подават команда на мерачите (наводчици), пълначите (зареждачите), зарядните и снарядните за водене на огън.
Ако целта не е поразена с първия залп, то далекомерчика и наблюдателя от КНП съобщават, доколко разривите се отклоняват по фронта, дълдочина и, ако е необходимо, по височина. Например, недолет 200, надясно 50 (Рис. 2). Тази информация се съобщава на зичислителното отделение и то, използвайки прибора за управление на огъня (ПУО) или ЕИМ, съобщава откоректираните установки на расчетите на оръдията. В случай на пропуск се прави повторна коректировка; при попадение се започва стрелба на поражение.
Източници
Вижте също Навесна стрелба
Категория:Артилерийска тактика Категория:Видове огнево въздействие