Италианските въоръжени сили (на италиански: Forze armate italiane (FF.AA.)) са организацията, на която Конституцията възлага отбраната на суверенитета и териториалната цялост на Италианска република. Поради националната специфика и историческите традиции на страната е трудно да се направи точно разграничение между въоръжените сили и силите за сигурност на Италия. С официален статус на видове въоръжени сили се ползват четири организации. От тях три са подчинени на Министерството на отбраната на Република Италия (Италианска армия, Военен флот и Военно въздухоплаване), а четвърта е на двойно подчинение в мирно време на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи (Карабинерите). Две служби официално имат статут на отделен специален род войски. От тях едната е подчинена на Министерството на финансите и икономиката (Финансовата гвардия), а другата е с двойно подчинение в мирно време – на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта (Бреговата охрана и портовите капитанства). Върховен главнокомандващ на Италианските въоръжени сили е Президентът на Италия, който оглавява Върховния съвет по отбраната.
Организация Видове въоръжени сили, самостоятелни родове войски и спомагателни организации: Италианска армия (Esercito Italiano (E.I.)) – вид въоръжени сили, сухопътните войски на Италия. до 2000 г. Карабинерите са техен вид войски, след което са отделени като четвъртия вид въоръжени сили на Италия. Военен флот (Marina Militare (М.М.)) – вид въоръжени сили, военноморските сили на Италия, познати и като Marina Militare Italiana (M.M.I.). Военно въздухоплаване (Aeronautica Militare (А.М.)) – вид въоръжени сили, военновъздушните сили на Италия, по-добре познати като Aeronautica Militare Italiana (А.M.I.). Карабинери (Arma dei Carabinieri) – вид въоръжени сили, до 2000 г. са род войски на Армията, от където идва и съкращението C.C. (от Corpo dei Carabinieri), използвано и на регистрационните табели на автомобилите на карабинерите. Освен военна полиция, те са и полицейска служба за селските и труднодостъпните райони на страната (подобно на френската Жандармерия, която е техен първообраз), а отделни служби на Карабинерите освен на двойното подчинение на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, са подчинени и на други миистерства (службата за дипломатическа охрана, осигуряваща безопасността на чуждите посолства в Рим и на италианските посолства зад граница е подчинена и на Министерството на външните работи, службата за опазване на културното наследство е подчинена и на Министерството на културата, а службата за безопасност на храните е подчинена и на Министрството на земеделието и храните). Финансова гвардия (Guardia di Finanza (GdiF)) – с официален статус на отделен специален род войски, но в мирно време подчинена единствено на Министерството на финансите и икономиката. В разговорния език може да се срещне и като „службата „Антимафия“, доколкото се занимава със случаите на финансови злоупотреби, укриване на данъци, фалшифициране на пари и ценни книжа, контрабандата и наркотрафика – или обичайните дейности на организираната престъпност в Италия. В ред случаи Финансовата гвардия припокрива функциите на италианската „Брегова охрана“, свързани с пресичане на контрабандата и наркотрафика по море. Корпус на портовите капитанства – Брегова охрана (Corpo delle capitanerie di porto – Guardia costiera) – с официален статус на отделен специален род войски, в мирно време на двойно подчинение на Министерството на отбраната (Оперативно на ВМС) и на Министерството на транспорта. Финансовата гвардия е натоварена основно с функциите на брегова охрана, свързани с пресичане на контрабандата и наркотрафика по море, а тази служба има две основни функции за двете си съставни части. Портовите капитанства представляват Морската администрация на Република Италия, надзираващи пристанищата, морската сигнализация, бреговите укрепителни и дренажни работи и регистрацията н аиталианските плавателни съдове. Корабите и катерите на Бреговата охрана осъществяват патрулирането на италианските териториални води и ИИЗ с цел пресичане на нелегалната имиграция, нелегалния риболов и са основната държавна структура, осъществяваща търсене и спасяване на море. Доброволен военен корпус на Италианския червен кръст (Corpo militare volontario della Croce Rossa Italiana) – спомагателен вид войски, санитарен персонал за оказване на първа помощ и медицинска евакуация. Корпус на доброволния болничен персонал на Италианския червен кръст (Corpo delle Infermiere Volontarie della Croce Rossa Italiana) – спомагателен вид войски, лекари, медицински специалисти и медицински сестри, лаборанти и фармацевти, служещи във военните болници в Италия и военнополевите болници в мисии зад граница. Военен корпус към Италианската армия на Съверения военен малтийски орден (Corpo Militare dell'Esercito Italiano del Sovrano Militare Ordine di Malta) – със сходни на Доброволния военен корпус на Италианския червен кръст функции, но организиран от рицарския орден. Италиански военен ординат (L'ordinariato militare italiano) – организация на Римокатолическата църква, обгрижваща членовете на италианските въоръжени сили, изповядващи тази религия.
Върховен съвет за отбрана Върховният съвет за отбрана (Consiglio supremo di difesa) е висшият държавен орган на Републик аИталия, определящ стратегическите насоки за развитие на сектора на отбраната на страната. Постоянният му състав включва: Президентът на Републиката (Presidente della Repubblica) (Председател на Съвета) Председателят на Съвета на министрите (Presidente del Consiglio dei Ministri, премиерът) (Заместник-председател на Съвета) Министърът на външните работи (Ministro degli Affari Esteri) Министърът на отбраната (Ministro della Difesa) Министърът на вътрешните работи (Ministro dell'Interno) Министърът на икономиката и финансите (Ministro dell'Economia e delle Finanze) Министърът на икономическото развитие (Ministro dello Sviluppo Economico) Началникът на Генералния щаб на отбраната (Capo di Stato Maggiore della Difesa) Съветът има Секретар без право на глас, който ръководи малобройната му администрация. По решение на Съвета на заседанията му могат да бъдат привиквани и други длъжностни лица (началниците на видовете въоръжени сили, на разузнавателните служби и службите за сигурност например), но те нямат право на глас при гласуванията.
Министерство на отбраната Министерството на отбраната (Ministero della difesa) е органът на централната власт (Съвета на министрите или Правителството), осъществяващ граждански контрол върху въоръжените сили и осигуряващ финансирането им и окомплектоването им с личен състав, въоръжение, техника и материали.
Министър на отбраната и заместник министри Органични служби на Министерството (Uffici dell'organico del ministero)(директно подчинени на министъра) Техническо-административен сектор (Area tecnico-amministrativa) Генерален секретар и Национален директор по въоръженията (Segretario generale e direttore nazionale degli armamenti, оглавява сектора) 4 генерални дирекции и 5 дирекции (4 direzioni generali e 5 direzioni) Техническо-оперативен сектор (Area tecnico-operativa). Административно подчинени на Министерството са: ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ НА ОТБРАНАТА (Stato maggiore della difesa (SMD)) Оперативно командване за съвместни операции (Comando operativo di vertice interforze (COI)) Междувидово командване за операции на специалните сили (Comando interforze per le operazioni delle forze speciali (COFS)) Институт за висши науки на отбраната (Istituto alti studi della difesa (IASD)) междувидови тренировъчни центрове
Генерален щаб на отбраната Генералният щаб на отбраната е висшият професионален орган, осъществяващ стратегическото и оперативното планиране и управление на силите.
НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА ОТБРАНАТА (Capo di stato maggiore della difesa) (генерал/ адмирал (generale / ammiraglio)) Генерален отдел на Началника на ГЩО (Ufficio generale del capo di stato maggiore della difesa) Генерален отдел на Военномедицинската служба (Ufficio generale della Sanità militare (UGESAN)) Център за висши науки на отбраната (Centro Alti Studi per la Difesa) Оперативно командване за съвместни операции (Comando operativo di vertice interforze (COI)) (генерал на армейски корпус/ ескадрен адмирал/ генерал на въздушна ескадра (generale di corpo d'armata / ammiraglio di squadra / generale di squadra aerea), съответстват на генерал-лейтенант и вицеадмирал в Българската армия) Междувидово командване за операции на специалните сили (Comando interforze per le operazioni delle forze speciali (COFS)) (дивизионен генерал/ дивизионен адмирал/ генерал на въздушна дивизия (generale di divisione / ammiraglio di divisione / generale di divisione aerea), съответстват на генерал-майор и контраадмирал в Българската армия)) Заместник-началник на ГЩО (Sottocapo di stato maggiore della difesa) (генерал на армейски корпус със специални правомощия/ ескадрен адмирал със специални правомощия (generale di corpo d'armata con incarichi speciali / ammiraglio di squadra con incarichi speciali / generale di squadra aerea con incarichi speciali), звание между генерал/ адмирал и генерал-лейтенант/ вицеадмирал, запазено за заместник-началника на ГЩО и началниците на СВ, ВМС, ВВС и Карабинерите). Генерален отдел за планиране, провеждане и одит (Ufficio generale pianificazione programmazione e bilancio (UGPPB)) Генерален отдел за правни въпроси (Ufficio generale affari giuridici (UGAG)) I Отдел „Персонал“ (I Reparto – personale) II Отдел „Информация и сигурност“ (II Reparto – informazioni e sicurezza) III Отдел „Военна политика и планиране“ (III Reparto – politica militare e pianificazione) IV Отдел „Логистика и инфраструктура“ (IV Reparto – logistica e infrastrutture) V Отдел „Общи дела“ (V Reparto – affari generali) VI Отдел „Системи за командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване и трансформация“ (VI Reparto – sistemi C4I e trasformazioni)
Сили за специални операции
Докато Италия има дългогодишни традиции в организирането и използването на сили за специални операции, организирането им в отделни командвания е нововъведение за страната, следвайки политиката на НАТО за обособяване на самостоятелни оперативни командвания за този род войски.
Междувидово командване за операции на специалните сили (Comando interforze per le operazioni delle forze speciali (COFS)) (дивизионен генерал/ дивизионен адмирал/ генерал на въздушна дивизия (generale di divisione / ammiraglio di divisione / generale di divisione aerea) – осъществява оперативното командване на специални операции (Рим) Командване на армейските специални сили (Comando delle Forze Speciali dell'Esercito (COMFOSE)) (бригаден еквивалент, специалните подразделения са подчинени административно на Армията, но оперативно на Междувидово командване за операции на специалните сили (Comando interforze per le operazioni delle forze speciali (COFS))) (Пиза) Групировка водолази и щурмоваци „Тезео Тезеи“ (Raggruppamento subacquei e incursori „Teseo Tesei“ (съкращение COMSUBIN от алтернативното название Comando subacquei e incursori – Командване водолази и щурмоваци) (бригаден еквивалент, командирът е контраадмирал, но в италианския флот това звание съответства на комодор или бригаден адмирал) (Вариняно (Порто Венере), край ВМБ Ла Специя) Командване на силите за поддръжка и специални операции (Comando delle forze di supporto e speciali (CFSS)) (Рим – Ченточеле) (генерал на въздушна дивизия) Командване на мобилните и специализирани части „Палидоро“ (Comando delle unità mobili e specializzate „Palidoro“) (генерал на армейски корпус) (Рим)