Станѝслав Матѐуш Игна̀ци Виспя̀нски () е полски драматург, поет, художник, график, архитект. Представител на епохата на Млада Полша.

Биография

Роден е на 15 януари 1869 г. в Краков в семейството на скулптора Франчишек Виспянски. Завършва гимназията „Св. Анна“, където получава задълбочени познания по антична култура и литература. Силно влияние върху бъдещия творец оказва атмосферата на родния му град – старата столица на Полша, съхранила спомените за националната традиция.

Следва в краковската Академия за изящни изкуства под ръководството на Ян Матейко и във Философския факултет на Ягелонския университет, където изучава история, история на изкуството и литературата. Още като студент работи при обновяването на Мариацката катедрала, участва в аматьорски театрални постановки, пише кратки лирически и драматургични творби.

През 1890 г. предприема пътуване през Австрия, Италия, Франция и Германия, а в периода 1891 – 1894 г. следва в частната художествена школа Acadėmie Colarossi в Париж. По време на пътуванията си се запознава с шедьоврите на готическата и романската сакрална архитектура, посещава театрални представления на класически и съвременни пиеси. У него се заражда концепцията за тотално произведение на изкуството, което подобно на катедралата да обединява в себе си опита на историята и съвременността. Maria Prussak, Stanisław Wyspiański, Culture.pl, marzec 2006.

Връща се в Краков през 1904 г. Проектира и частично осъществява реконструкцията на витражите в църквата на францисканците. Сътрудничи си с Градския театър в Краков, а от 1897 г. и със сп. „Жиче“, едно от най-важните модернистични издания. От 1902 г. преподава в Академията за изящни изкуства в Краков. През 1905 г. се кандидатира за директор на Градския театър, като планира обновяване на театралния репертоар, но позицията е дадена на Лудвиг Солски.

Боледува продължително, последните години от живота си прекарва във Венгжице, близо до Краков, където диктува творбите, над които работи. Умира на 28 ноември 1907 г. в Краков, а погребението му се превръща в национална манифестация. Погребан е в криптата на заслужилите поляци на Скалка. Marek Adamiec, Stanisław Wyspiański , Wirtualna Biblioteka Literatury Polskiej.

Творчество Изобразителни и приложни изкуства Станислав Виспянски е сред основателите на Дружеството на полските творци „Изкуство“, създадено в Краков през 1897 г. От 1902 г. завежда катедрата по декоративна и църковна живопис в Академията за изящни изкуства. Активно се ангажира с опазването на паметниците на културата в родния си град. В периода 1898 – 1899 е художествен директор на модернистичното списание „Жиче“.

Творчеството на Виспянски е богато и разнообразно. Рисува портрети и пейзажи, най-често с пастел. В ранния си период е повлиян от импресионистите, по-късно се насочва към монументалната живопис, доближава се до символизма и експресионизма. Портретите му се отличават с ясен рисунък и засилен психологизъм. Характерни за Виспянски са детските портрети, изпълнени с лиризъм. В пейзажите си включва наблюдения върху природните явления, съчетани със символични препратки към универсалните закони на природата и човешката история.

Виспянски се занимава със стенопис, изработва мащабни витражи, сред които най-известен е проектът, изготвен за църквата на францисканците в Краков. Проектира мебели и театрални костюми, изявява се като сценограф и типограф. Биографична бележка за Станислав Виспянски на сайта на Народния музей във Варшава . Във връзка със стогодишнината от смъртта на твореца Националният музей във Варшава подготвя изложба, включваща негови платна, проекти за витражи, мебели, костюми, винетки, плакати, корици, скици на архитектурни детайл и др. С решение на полския сейм 2007 е обявена за година на Виспянски. Страница за Станислав Виспянски на сайта на Народния музей във Варшава.

Литература и театър Като драматург Виспянски дебютира през 1898 г. с пиесата Варшавянка. В своето творчество е повлиян от античната традиция (Завръщането на Одисей, Ахил), шекспировия театър, драматургията на Вагнер и Метерлинк. Прави опит да преосмисли историята на Полша от легендарни времена (Легенда, Болеслав Смели, Скалка) до периода на ноемврийското въстание (Варшавянка, Лелевел, Ноемврийска нощ).

Най-важните произведения, които отразяват концепцията на Виспянски за ролята на изкуството и за полския национален характер, са драмите Сватба, Освобождение и Акрополис. Премиерата на първата от тях на 16 март 1901 г. се превръща в събитие в културния живот на Краков. Пиесата представя силно скептична оценка за състоянието на полското общество, като включва поредица от символични образи, препращащи към историята и културата на страната. Авторът сам подготвя сценографията, написва музиката за представлението и подготвя хореографията. Инсценизацията представлява пример за неговата концепция за театъра като синтетично изкуство. Произведението влиза в канона на полската литература, а редица реплики и символи от него се превръщат в устойчиви елементи от публичните дискусии. През 1973 г. големият полски режисьор Анджей Вайда екранизира творбата.

През 1902 г. Виспянски е поканен да подготви постановка на Задушница на Адам Мицкевич, която се счита за символичното начало на оригиналните творчески търсения на полския театър през ХХ в. В диалог с произведението на големия романтик, модернистичният драматург създава през следващата година своята пиеса Освобождение. Главния герой в нея е героят от Задушница, Конрад, а като централен проблем се очертава влиянието на изкуството върху обществото.

Акрополис (1904) е свързана с концепцията на Виспянски за превръщане на Вавел в монументална сцена за театрални представления. Действието на драмата по символичен начин представя не само полската история, но и развитието на европейската култура и цивилизация. Maria Prussak, Stanisław Wyspiański – dramaturg, Culture.pl, marzec 2006.

Драми

Legenda 1897 Meleager 1899, постановка 1908 Protesilas i Laodamia 1899, постановка 1903 Warszawianka публикация и постановка 1898 Lelewel публикация и постановка 1899 Klątwa 1899, постановка 1909 Sędziowie 1900, постановка 1907 Wesele публикация и постановка 1901 Weimar 1829 fragmenty, 1904 Wyzwolenie wyd. i wyst. 1903 Legion 1900, постановка 1911 Bolesław Śmiały публикация и постановка 1903 Achilleis. Sceny dramatyczne публикация 1903, постановка 1925 Noc Listopadowa 1904, постановка 1908 Skałka 1907 Zygmunt August 1907 незавършена, публикация 1930, постановка 1932 Akropolis 1904, постановка 1926 Powrót Odysa 1907, постановка 1917

Източници

Библиография Боян Биолчев, Станислав Виспянски – енциклопедист на неоромантизма, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003 Сп. „Театър“, бр. 10 – 12 от 2001 г.

Външни препратки Картини и проекти на Виспянски в Galeria Malarstwa Polskiego Картини и проекти на Виспянски в Artnet.fr

Категория:Полски драматурзи Категория:Полски поети Категория:Полски художници Категория:Полски архитекти Категория:Ар нуво Категория:Полски преводачи на френскоезична литература Категория:Възпитаници на Ягелонския университет Категория:Преподаватели в Академията за изящни изкуства „Ян Матейко“ Категория:Родени в Краков Категория:Починали в Краков Категория:Погребани в Криптата на заслужилите (Краков)