Джвари () е мъжки грузински манастир към Мцхетско-Тбилиската епархия и храм от 6 век, строен в зората на грузинското християнство, между 585 и 604 година. Advantour/Джвари, Мцхета Разположен на самия връх на вертикална скала, храмът се вижда много добре от старата столица Мцхета. Той е важен обект на поклонение, още от основаването си, и се смята за едно от най-свещените места в цял Кавказ. World Monuments Fund/Jvari Monastery Увековечен е от Михаил Лермонтов в поемата „Мцири“. От 2004 г. Джвари, като част от историческите паметници на Мцхета, е добавен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. UNESCO/List of World Heritage in Danger Това е първият грузински паметник, включен в този списък, като един от най-добрите шедьоври на средновековната грузинска архитектура. All castle/Азия/Грузия/Монастырь Джвари От 2009 г. е включен и в червения списък на застрашеното световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Название Джвари на грузински означава „кръст“ и това е причината голямата църква да носи името „Храм на Светия кръст“. NewMartyros/Монастырский храм Джвари у Мцхеты Според старинно предание, манастирът получава такова название, тъй като на това място света Нино Кападокийска поставя голям, дървен кръст, като символ на християнството в Грузия. До кръста е построена църква, наричана Малка Джвари, чиито руини се намират до основите на по-късната църква Голяма Джвари, носеща името „Светия кръст“. Съгласно древни текстове, до средата на 6 век оригиналният кръст е стоял на открито, виждал се е отдалеч и е бил предмет на поклонение.
География Манастирът Джвари се издига на върха на висок и много стръмен планински хълм и хармонира с живописната околна природа по чудесен начин. Ефектът на сливане с ландшафта се подсилва от жълтеникавите, червено-кафяви и розовеещи оттенъци на дялания камък, от който е изграден храмът. Православная энциклопедия/Джвари Долу, в подножието на височината, текат Мтквари (Кура) и Арагви, двете най-известни реки в Грузия. А срещу него се разстила широката панорама на старата грузинска столица Мцхета.
На ветровития склон расте „Дървото на желанията“, по което посетители завързват стотици лентички с написани желания.
История Според местното предание, на това място в една пещера е живяла света Нино Кападокийска, която измолила от Господ тукашния извор с целебна вода. След приемането на християнството от Грузия през 326 година, светицата и Мириан III, цар на Картли, поставят тук дървен кръст. Издигнат е над езически храм, като символ на православието, на скалистия планински връх с изглед към Мцхета. Geo Travel/Монастырь Джвари Кръстът се смята за чудотворен и е дълбоко почитан от всички кавказки християни. Изработен е от лозова дървесина.
През 545 година, на север от кръста, е построена малка кръстокуполна раннохристиянска църква, от която са останали само руини. Между 585 и 604 г., точно върху кръста, е изградена днешната църква, посветена на Животворящия Кръст Господен (Джварпатиосани). Строителите са положили сериозни усилия за да я впишат идеално в ландшафта. Pravmir, православие и мир/Джвари:Монастырь Креста
Половин век по-късно в Картли навлизат арабите и скоро след това е образуван Тбилиският емират. Не е ясно дали църквата е превърната в джамия, дали е била действащ храм или просто е била изоставена. Известно е само, че при едно от нашествията през около 960 година, мюсюлманите опожаряват Джвари и отнасят дървения кръст на света Нино. Грузия для всех/Мцхета-Тианети/Мцхета/Джвари
През 10 век арабите неколкократно опожаряват църквата, пострадват куполът и сводовете, които, по-нататък във времето, са възстановявани много пъти. През 17 – 18 век зачестяват набезите на планинците и около комплекса е издигната стена, в храма е направена масивна олтарна преграда, а в пастофория е устроено убежище. През 1924 г. куполът, пострадал от времето и влагата, е укрепен с бетон и покрит с керемиди.
През съветския период комплексът е изоставен и запустява, а достъпът до него е силно затруднен, заради близките военни бази. След обявяване на независимостта на Грузия религиозното значение на Джвари е възстановено. От целия манастир в наше време са останали само храмът и руините на малката църква и кулите.
Малката църква
Малката църква, наричана „Мцире Джвари“ (Малкият кръст) е построена през втората половина на 6 век при цар Гурам I. Миссионерский центр имени иерея Даниила Сысоева/Монастыр Джвари Храмът е кръстокуполна, с кръстообразно централно пространство, вписано в правоъгълника на външните стени. Над централния квадрат е изпълнен кръстат свод. Храмът завършва с двускатен покрив. Интересни са притворите от север и юг, със сдвоени ¾ колони, които на южната страна на съхранени. Капителите им са богато резбовани.
В олтара се намира фрагмент от престол, а на западната стена е имало ниша за трона на игумена с изображението на кръст. Под сградата е разположена криптата. Църквата е преправяна, а през 7 век южният портик става част от прехода, водещ към големия храм. В периода 8 – 9 век северният портик е превърнат в параклис.
Конхата на олтара е била украсена с мозайки, изработени от оцветени камъни. Фрагментите, останали от тях, не позволяват да се разбере сюжетът. Повърхността на камъчетата е била специално обработена за заздравяване на грунда. Предполага се, че с мозайки е била декорирана само конхата на олтара.
Големият храм
Необходимостта от създаване на храм със специфична архитектура е наложена от своеобразното му предназначение – да покрива и предпазва чудотворния кръст. Изграждането му започва през 586 година, при управлението на цар Стефаноз I (Степаноз I), син на Гурам I. Техниката на строителство е на високо инженерно ниво, а декорациите са интересни и разнообразни. Всичко това показва вековна грузинска строителна практика, която е комбинация от Източни и Западни естетични традиции. Храмът на манастира изглежда величествен, строг и с аскетична красота. Впечатлението е предизвикано от идеалните пропорции на помещенията и купола, от строгите и прави линии, гладкостта на външните стени и липсата на всякакви излишни декоративни елементи, с изключение на барелефите по фасадата. Името на архитекта не е известно, но се предполага, че това е Микел Тхели. По-късно малката и голямата църква са обединени с общо преддверие.
Църквата има дължина 22,3 m, ширина 19 m и вътрешна височина около 22 m. Полусферичният купол на храма се носи от стените на вътрешния кръст и на нишите, посредством сводести конструкции във форма на част от конус (тромпи), разположени на 3 нива. Четирите пастофория, добавени към ъглите на кръста, получават различни функции. Източният служи за ризница, северозападният е запазен за висши светски лица и духовници. Югозападният е с отделен вход и над него има надпис, съобщаващ, че е предназначен за жените.
План на сградата В план храмът изглежда като кръст, вписан в квадрат. В краищата на кръста са изградени 4 апсиди. Въпреки че тетраконхът, като сакрален архитектурен вид, не произхожда от Грузия, той търпи уникално и сложно развитие в страната. Приложен е първо при два храма в Кахетия – Дзвели-Гавази и събора Ниноцминда. Трета по ред е църквата в Джвари, която достига връх при този архитектурен тип и служи като модел за много следващи храмове в страната. Тя е изградена като нестандартен тетраконх, който в четирите ъгъла на кръста има прилепени квадратни, а не полукръгли помещения. Входът към тях се осъществява през неголеми ниши с формата на ¾ кръг.
Основа на храма е централният квадрат, покрит със сферичен купол, който се носи от широк осмостенен барабан. Куполът е основен елемент в интериора, който подчинява на себе си конхите на апсидите, хармонично свързани с полусферата на купола. Барабанът е покрит с шестостенен покрив, завършващ с голям кръст. Осмостенът, заедно с купола стават нещо като образец за грузинската сакрална архитектура.
Ядрото на външната структура на сградата е подкуполният квадрат, който събира около себе си всички останали компоненти на постройката. Над него се издига осемстенният барабан с шестостенния си, силно полегат покрив. Страните на кръста са покрити с едноскатни покриви, които, погледнати отгоре, описват нещо като чадър, който повтаря очертанията на купола. Покривите над кръста са поставени по-високо от тези над страничните крила, съответстващи на ъгловите помещения.
Схемата на архитектурата на Джвари обуславя разпространението на този вид храм на много места в Грузия и Армения. След него, по подобен начин, са изградени грузинските храмове в Мартвили, Атенски Сион, Шуамата, Дранда, Чамхус. В Армения към този вид се отнасят храма в Аван, „Св. Рипсиме“ във Вагаршапат и други.
Фасади Фасадите са изградени с добре издялани плочи от пясъчник и са украсени с фини барелефи, чиято техника на изработка се различава от тази на по-рано създадените в областта. Композицията е много добре обмислена, а разработката на всяка една от фасадте отговаря на нейните функции и значение. Особено интересна е източната фасада, на която излиза тристенна олтарна апсида. На всяка от стените има по един прозорец, завършващ с арка. Над всеки от тях е изработен арковиден корниз, който се свързва със съседния с хоризонтална част и така трите общо очертават една непрекъсната линия. Над трите централни прозореца са изработени барелефи с изображения на трима еристави (ерисмтавари) и текст на грузински над всеки от тях. По този начин е подчертана най-важната част от църквата – олтарната апсида. Барелефите, заедно с прозорците и корнизите над тях свързват фасадата в едно единно цяло.
Барелефи Релефните изображения заемат специално място в решението за оформление на фасадите. Местоположението на храма определя концентрацията им само по две от тях – източната и южната. Другите две са оставени без декорация, тъй като западната се вижда само отдалеч, от противоположния бряг на р. Арагви, а северната е скрита от Малката църква. Релефите не са изпълнени от един и същи художник. Ктиторската композиция на източната фасада и сцената „Носене на кръста“ са изработени с много по-голямо майсторство, отколкото например изображението на Кобул-Стефаноз.
Фигурите на тримата еристави над трите централни прозореца на апсидата на южната фасада са изпълнени като орелеф – повече от половината от обема им излиза пред плоскостта на фона. И тримата са коленичили пред Спасителя. В центъра е изобразен Стефаноз I, владетел на Картли. Празното пространство между него и Христос е запълнено с надпис с главни букви „Кръст на Спасителя, помилуй Стефаноз, патрикиос на Картли“. От ляво е разположена фигурата на княз Деметре, брат на Стефаноз, с протегнати към Христос ръце. Фигурата му е по-голяма от тази на патрикиоса. Над него е образът на архангел Михаил, склонил крилата си така, като че ли го покровителства. От двете страни на фигурата на княза е изсечен текстът „Св. Архангел Михаил, застъпи се за випатос Деметре“. Вдясно архангел Гавриил представя на Христос еристав Адарнерсе. Малката, коленичила до него фигура, е на сина му Кобул-Стефаноз, по-късно станал цар Стефаноз II. Ръцете на Адарнерсе сочат към сина му, за когото той моли Исус. Надписът край тях гласи „Св. Архангел Гавриил, застъпи се за випатос Адарнерсе и Кобул-Стефаноз, син на Адарнерсе“. Тримата ктитори са представени облечени с богато украсени плащове до под коленете. Ботушите им са високи и без токове. Това е типична дреха за велможите в раннохристиянска Картли.
На южната фасада, на централната плоча над прозореца, е изработено още едно изображение на Кобул-Стефаноз, коленичил пред небесния си покровител свети Стефан. Дрехите на владетеля са много по-обилно драпирани и още по-богато украсени. На тимпана на южния портал е развит сюжетът „Носене на кръста“. Това разположение на релефите подчертава и подсилва вертикалната ос на тази фасада.