Първа атака на Плевен поставя началото на петмесечни кръвопролитни битки за овладяването на града. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка Придвижване на турските войски На 15 юни 1877 г. действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант на река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, турското командване смята, като остави във Видин достатъчно войски за отбраната на града, Видинският армейски корпус с командир Осман паша да настъпи по направлението Ловеч – Търново и да се съедини с пристигналия от Шумен Ахмед Еюб паша. От там да настъпи към Свищов.

За изпълнението на този план, Осман паша след като получава очакваната телеграма за действие, се насочва към Никопол с най-добрите си 19 табора, 5 ескадрона и 9 батареи (ветерани от Сръбско-турската война (1876). По пътя си присъединява още 3 табора от гарнизона на Оряхово. По време на придвижването си към Никопол и като достига река Искър, научава, че Западният руски отряд е превзел Никопол и променя посоката си на движение към Плевен, като ускорява движението си. Започва да изминава по 33 км на ден и взима разстоянието от 200 км за 6 дни. На 6 юли нощува в Долна Митрополия, а призори на 7 юли вече е заел удобни позиции около Плевен. Така Осман паша влиза в града като изпреварва само с няколко часа руските войски, които за същото време не успяват да изминат разстоянието от 40 км. В Плевен го очаква Атуф паша с още 3 табора, 1 ескадрон и 4 оръдия от гарнизона на Никопол като по този начин армията му нараства до 17 хиляди офицери и войници или 25 табора, 6 ескадрона и 10 батареи.Свечин, Александр Андреевич, Эволюция военного искусства, 1937 г.

Придвижване на руските войски Веднага след падането на Никопол на 4 юли, началник на щаба на Действащата армия генерал Артур Непокойчицки изпраща телеграма до генерал-лейтенант Николай Криденер и генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер, с която им заповядва веднага да се отправят към Плевен с Кавказката казашка бригада, два пехотни полка и артилерия, за да го заемат. През следващите два дни – 5 и 6 юли са изпратени нови две телеграми, с които отново се нарежда незабавно изпращане на войски към Плевен. Съобщава се и за възможно настъпление на турската армия откъм Видин, чието напускане на града е забелязано от румънските войски на Дунав.

Изпратените към река Вит и Плевен разузнавателни отряди не успяват да открият придвижването на армията на Осман паша. Въпреки че край река Искър се натъкват на турски лагер, разузнавачите предполагат, че е на отстъпващи от Никопол разбити турски табори.

В случай, че руските части не са в състояние да потеглят, се заповядва незабавното изпращане на Кавказката казашка бригада и част от пехотата. Руският отряд обаче не бърза с потеглянето. След битката при Никопол се нуждае от попълване на запасите от храни и амуниции, от превързване на ранените си, от погребване на убитите. Освен това сведения, събрани от конната бригадата на полковник Иван Тутолмин, сочат, че турците разполагат в Плевен със слаби сили – изчислени на 6 табора или около 4000 офицери и войници, 4 – 6 оръдия и 200 – 300 конници. Това дава увереност, че три пехотни полка са напълно достатъчни да изтласкат турците от града. Предполага се, че турците няма да го защитават, понеже Плевен няма до момента стратегическо значение и се намира между Никопол и Ловеч, заети вече от руските войски. Всички тези обстоятелства довеждат русите пред Плевен едва на 7 юли с по-малобройни сили, при това разделени на два отряда – северен и източен и отстоящи на голямо разстояние един от друг.

Северен отряд – командир генерал–лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер: 17-и Архангелогородски пехотен полк 18-и Вологодски пехотен полк 9-и Донски казашки полк 5-а артилерийска бригада (4 батареи) Източен отряд – командир полковник Игнатий Михайлович Клейнхауз: 19-и Костромски пехотен полк Кубански казашки полк (2 сотни) 31-ва артилерийска бригада (една батарея) Кавказка казашка бригада – командир полковник Иван Тутолмин, има задача да маневрира и не взима участие в боя.

Реално генерал Юрий Шилдер–Шулднер разполага с повече от два пъти по-малобройни войски от противника си с едва 9 пехотни батальона с 40 оръдия и два конни полка за прикриване на фланговете.Свечин, Александр Андреевич, Эволюция военного искусства, 1937 г.

Турските позиции

Основната позиция на турците е разположена северно от Плевен по гребена на Янък баир. На север от него се простира широкият и дълбок дол на река Буковлък, а на юг – стръмният дол на Гривицката река. Северният склон на баира е покрит с ниски, гъсти храсти, които умело са използвани за прикритие от турските стрелци. Левият фланг на позицията завършва при село Буковлък, а десният – при Гривицките възвишения. Позицията е трудно достъпна както фронтално, така и по фланговете. На разстояние 2 – 3 км напред предлага отлична видимост и възможност за обстрел. Землени укрепления все още не са изградени, но естествената недостъпност на околните възвишения са умело използвани за отбраната на града. На турците е невъзможно да укрепят заетата позиция за една нощ, при положение че разполагат само с щикове за копаене. Атуф паша, който пристига десетина дни преди това с войниците си от Никополския гарнизон с 3 табора, 1 ескадрон и 4 оръдия, е успял да изгради главните отбранителни линии. На Янък баир и зад село Гривица са изградени позиции за батареите и ложементи за пехота. Не без основание Осман паша очаква главната атака срещу Янък баир и разполага тук 16 табора с 5 оръдейни батареи под командването на генерал-майор Ахмед Хивзи паша. Други 2 табора с 1 батарея разполага североизточно при село Опанец, а трети отряд от 1 табор и 3 оръдия с командир майор Исса ага – на юг за прикритие откъм Ловеч. Останалите части остават в резерв в долината източно от града.

Ход на военните действия Първи етап на боя

Отрядът на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер, определен да атакува Плевен, наброява 7000 пехотинци, 1600 кавалеристи и 46 оръдия. През нощта на 7 срещу 8 юли отрядът е разделен на две колони, отстоящи на 25 км една от друга. Едната се намира край селата Шияково и Крета, а другата – при селата Трънчовица и Българене. Преди всичко генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер трябва да се погрижи двете колони да се обединят. Вместо това, водени от неточни карти на района, те се раздалечават.

Дясна колона Дясната колона, в която влизат 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски пехотни полкове от 5-а пехотна дивизия, настъпват на 7 юли през село Върбица и достигат край село Буковлък. Отрядът следва да спре при кладенците на селото за почивка. Върху челната рота, когато изкачва последната височина, неочаквано се посипват турски снаряди. Осман паша, който е осведомен за придвижването на русите, държи в готовност армията си на позиции. Понеже русите не атакуват, турците предприемат настъпление срещу десния им фланг. Първоначалното смущение на челната рота преминава скоро и двата полка се пръсват във вериги, като спират турското настъпление. Артилерията също влиза в действие. Генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер дава време на войските да се подготвят за бой и праща известие до лявата колона на полковник Игнатий Клейнхауз. Понеже не получава обратен отговор, в 20 часа прекратява артилерийския огън и войниците остават да нощуват на позициите си.

Лява колона Лявата колона, в чийто състав влизат 19-и Костромски пехотен полк и Кавказката казашка бригада, достига село Згалево едва следобяд на 7 юли. Отрядът спира на лагер, а две казашки сотни са изпратени към село Гривица да разузнаят пътя към Плевен. Селото обаче е заето от черкези, които избиват българските селяни, работещи по полето. Казаците се завръщат без да са събрали сведения за числеността и разположението на противника.

Първият етап на боя се ограничава с артилерийска стрелба по позициите на Янък баир, без активно участие на пехотата. В края на деня генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер разбира, че турците разполагат с по-големи сили отколкото е предполагал първоначално. Под влияние на победата при Никопол обаче, бойният дух на руските войници остава висок.

Втори етап на боя Генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер решава да атакува отново на следващия ден сутринта с двете колони. Дясната колона под негово командване ще се насочи срещу левия фланг на турската позиция на Янък баир при с. Буковлък, а лявата – срещу десния фланг при село Гривица. Девети Донски казашки полк ще подсигурява десния фланг от турските табори при село Опанец.

Десен фланг Десният фланг започва сражението в 4:45 часа сутринта със силен артилерийски огън по турските батареи на Янък баир. Турците отговарят с оръдия от голям калибър и понеже огънят им е действителен, генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер решава да не губи време и заповядва в 5:30 часа настъпление на дясната колона. Без необходимата артилерийска подготовка и без точни сведения за силите и разположението на врага, в атака са изпратени 18-и Вологодски пехотен полк и роти на 17-и Архангелогородски пехотен полк. Въпреки силния артилерийски огън, пехотинците успяват да изтласкат противника, преминават малката Буковлъшка бара, прочистват храсталаците от турските стрелци и достигат на 100 м от турските батареи. Атаката продължава в направлението на земния път от село Бръшляница за Плевен и достигат до билото на Янък баир и се вклиняват в турската отбрана.

Според военния кореспондент на вестник „L'echo d'orient“ от билото му се вижда Плевен и те се спускат в преследване на отстъпващия противник. Достигат до покрайнините на града, като предните части навлизат по улиците и започват бой. Убедени в успеха си, войниците оставят шинелите и раниците си на земята и на групи се пръскат из улиците, като дори пеят песни. Неочаквано от стотици прозорци и балкони срещу тях полита град от куршуми. Малките групи оказват съпротива, но скоро турците получават подкрепления и те започват отстъпление. В този момент е ранен бригадният командир генерал-майор Богдан Кноринг и командирът на 17-и Архангелогородски полк полковник Иван Розенбом. Руските войници правят опит да изнесат полковника, но турците го убиват и отнасят на щиковете си в града.www.runivers.ru Според Тал Ат – началник на щаба на турската армия, русите са взели погрешно село Буковлък за Плевен, т.е. въобще не са проникнали в неговите покрайнини и дори не достигнат до билото на Янък баир.www.runivers.ru

Този първоначален успех е постигнат с цената на многобройни жертви, а липсват резерви, за да бъде затвърден и доразвит. Обратно е при турците. Осман паша изпраща подкрепления и те преминават в контранастъпление. Генерал-лейтенат Юрий Шилдер-Шулднер поисква на няколко пъти подкрепления и медицинска помощ от генерал-лейтенат Николай Криденер и след като не ги получава, към 12 часа заповядва постепенно отстъпление към село Бръшляница. Отстъплението се прикрива от 20-и Галицки пехотен полк, който пристига в края на боя от село Муселиево. Турците правят слаби опити за преследване, но са отбити. Към 18 часа те също прекратяват огъня. Таборите при село Опанец също предприемат настъпление срещу десния фланг на русите, но са спрени от 9-и Донски казашки полк, една батарея и няколко роти от 18-и Вологодски пехотен полк.

Ляв фланг