Гунчо Гунчев

Гу̀нчо Стѐфанов Гу̀нчев е български географ, геоморфолог, етнограф, есперантист и филателист.

Научната му дейност е насочена в областта на геоморфологията на България и географията на селищата.

Биография Ранни години и семейство

Роден е на 9 март (23 март) 1904 г. в Бяла в семейството на лекаря д-р Стефан Гунчев и Велика Христова Конкилева. Има шест братя и две сестри, сред тях са счетоводителите Иван Гунчев и Христо Гунчев. Предците на Стефан Гунчев са учители и свещеници, а на Велика Конкилева – занаятчии и търговци. Родоначалник на Гунчевия род е отец Стою Бончев от Гургусовец в днешна Сърбия. Между 1680 и 1730 г. се заселва в Габрово, където първоначално е учител, а след това се замонашава. Той има 4 сина и 2 дъщери. Прадядото на Гунчо Гунчев Иван е свещеник в църквата „Св. Иван Предтеча“ в Габрово. Дядо му хаджи Гунчо поп Иванов притежава ахтарски дюкян, в който продава лечебни и медицински средства, а също така и изпълнява лекарска служба. През 1868 г. посещава Света Гора, през 1884 г. – Рилския манастир, а през 1887 г. – на хаджилък до Божи гроб. По майчина линия произхожда от занаятчийско-търговско потекло. Родоначалник е Христо от село Парчовци, Габровско, който по-късно се мести в Гръблевци, Габровско. Дядо му по майчина линия Христо Колчев Конкилев е участник в Габровския революционен комитет, един от седемте подчетници на Цанко Дюстабанов, по-късно и опълченец. След Освобождението е кмет на Габрово и народен представител. Занимавал се с чехларство и гайтанджийство, и е един от основателите на габровската индустрия.

Първо и второ отделение учи в Габрово при родителите на майка му, трето отделение в Котел, а четвърто отделение, първи и втори клас в Шумен. Пише и изнася множество реферати свързани с природата. В Шумен взема участие в основаното на 7 март 1918 г. юношеското туристическо дружество „Плиска“. Опознава околностите на Шумен, Плиска, Преслав, Мадара, Каварна. От 20 до 26 август 1919 г. осъществява пътуване до Котел, което описва в личен дневник „До Котел и назад“.

По това време ровейки се в библиотеката на баща си попада на две системи за международен език идо и есперанто. Заема се с изучаването на есперанто. През февруари 1920 г. отпечатва първата си статия „Природата като елемент на щастие“ в списание „Отзвук“. В нея обръща внимание на това вдъхновението, което са черпели от природата велики умове като използва цитати от Камий Фламарион, Жан Фино, Джордж Байрон, Иван Вазов. Става член на „Просветното въздържателно дружество“ при гимназията в Шумен. Започва да се занимава и с филателия. Изучава френски, немски и есперанто.

Гимназиално образование

Продължава образованието си в Плевенската мъжка гимназия. В Плевен издава „Ценоразпис за купуване и продаване на пощенски марки“, организира вътрешна и международна размяна на пощенски марки и специална кореспонденция на есперанто и на български. През 1921 г. в Плевен създава есперантско бюро „Световник“, което пропагандира и разпространява есперанто и есперантската книжнина, урежда есперантска библиотека, провежда курсове по есперанто. Бюрото издава „Есперантска пропагандическа библиотека Световник. През август 1922 г. пътува до Хелзинки, Финландия, където представлява българските есперантисти на XIV Световен есперантски конгрес. След завръщането си от Финландия пише няколко статии под общо заглавие „Впечатления от Финландия“ и изнася няколко беседи, в които разказва за природата, обичаите, културата и бита на страната. Това пътуване му повлиява, за да стане географ.

Като есперантски и въздържателен деец в ученическите си години държи множество реферати, беседи и речи на тема: „Тютюнопушенето и последиците от него“, „За въздържанието и въздържателната идея“, „Илиядата и Одисеята на Хомера“, „Алкохолизмът и последиците от него“, „Жената и алкохола“, „Ролята на алкохола в семейството“, „Женското въздържателно движение в света“, „Нещо за есперанто“, „Заменхоф и животът му“, „Молиер“, „Реч за закриване на въздържателната конференция в София“, „Поздравление от името на българските есперантисти пред XIV Всемирен есперантски конгрес“, „Българското въздържателно движение“, „XIV Всемирен есперантски конгрес“, „Въздържателната конференция в Хелзингфорс“, „Във Финландия – страната на забраната“, „Мисли и впечатления от Финландия“, „Въздържателното движение във Финландия“, „Езикът на бъдещето – Есперанто“, „Към въздържание“, „Есперанто и журналистиката“, „Истинският есперантист“, „За есперантското движение във Франция“, „Есперанто и туризмът“, „Светлина в бездната на многоезичието“, „Нуждата от централизиране на въздържателната книжнина“.

Висше образование

На 19 октомври 1923 г. се записва за редовен студент по география в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. През учебната 1924/1925 г. следва география по един семестър в Гренобъл и Клермон Феран. След това се завръща в София и продължава следването си. През февруари 1928 г. завършва Софийския университет с отличие. По време на следването си е секретар на Студентското есперантско дружество и работи в Студентското въздържателно дружество. Работи за изучаване и опознаване на страните като „могъщо средство за общуване между различните народи“. Издава вестник „Младежки вестник“, който се стреми към културно сближаване на младежта от различни страни. В него се поместват материали за младежките движения и организации, за живота, нравите, културата и обичаите на народите по света, за дейността на знаменити личности. През ноември 1923 г. пише покана за сътрудничество във вестника:

Поради финансови проблеми вестника спира да излиза три месеца след създаването си.

През юли 1924 г. участва в конгреса на Българското есперантско дружество в Русе. Избран е за подпредседател на Международната студентска есперантска конференция във Виена от 8 до 11 август 1924 г. През 1925 г. участва в есперантския конгрес в Клермон, заема подпредседателското място на конгреса.

В Софийския университет е председател на Студентското географско дружество. Замисля широка програма за самообразование на студентите, за пътуванията им и създава връзка между Студентското географско дружество и Юношеския туристически съюз. В летата на 1926, 1927 и 1928 г. придружава проф. Херберт Луис от Берлинския университет при изучаванията му из Пирин. В доклад са посочени извършените дейности в тези експедиции – ревизия на височините на върховете Ел тепе, Кутело, Мангъртепе и Каменица, изследване на следи от заледяване на Пирин, измерване на височината, големината, дължината и посоката на циркусите.

През 1927 г. работи върху семинарната работа „Плана планина“. Научен ръководител му е проф. Анастас Иширков. През февруари 1928 г. завършва с отличие висшето си образование по география.

По препоръка на Анастас Иширков Академичният съвет при Софийския университет изпраща Гунчо Гунчев през юли и август 1928 г. в Дебрецен, където слуша летните ваканционни курсове и прекарва лятото като гост-стипендиант в Дебреценския летен университет. За престоя си в Унгария пише ръкописа „В Унгария“. В него разглежда племенното и расовото родство между унгарци и българи, описва Дебрецен и минералните му бани, описва Унгарската пуста, река Тиса и нейните притоци, проследява икономическото положение на Унгария, както и историята и данни за основаването на университета „Стефан Тиса“. На 29 юли 1928 г. пише на есперанто, а след това е преведена на унгарски, статията „Hungario kaj Bulgario“, която е публикувана във вестник „Дебрецен“. В нея разглежда културните връзки между двете страни.

От 1 октомври 1928 до 30 септември 1929 г. получава стипендия от 100 марки месечно от фондация „Александър фон Хумболд-Щифтунг“ за специализация в Берлин. В Берлин пристига на 10 октомври 1928 г., а на 22 октомври полага писмен и устен изпит по немски език и на 29 октомври се записва в университета „Фридрих Уилямс“ като докторант.

Завръща се в България през юли 1929 г. На 11 септември е назначен от Министерство на народното просвещение за кандидат-учител по география в III образцова девическа гимназия в София, преподава и във II мъжка гимназия в София.

По това време започва да пише своята докторска дисертация „Вакарел. Антропогеографски проучвания“ под ръководството на проф. Анастас Иширков, като извършва антропогеографско проучване на 20-те Вакарелски махали.

Университетска дейност

С доклад от 1 юни 1930 г. на проф. Анастас Иширков до Съвета на историко-филологическия факултет на Софийския университет предлага Гунчо Гунчев да бъде избран за асистент по география. На 1 юни 1930 г. факултетният съвет разглежда доклада и решава да бъде назначен. Въз основа на това решение, одобрено от Академичния съвет е назначен за асистент със заповед на Министъра на народното просвещение от 14 юли 1930 г.

Ръководи практически занятия по картография и семинарни упражнения по география. Изнася множество научни доклади в лекторията на Българското географско дружество и на конференции на учители по география и история. В този период проучва селищата във Вакарелско, проучва льосовата покривка в някои райони на Северна България, извършва наблюдения върху свлачищните процеси в района на Оряхово. Участва в редица практики и теренни изследвания, които се провеждат в Дунавската равнина, Ихтиманска Средна гора и по Черноморското крайбрежие. Проучва градовете Бургас, Созопол, Царево, Несебър, Варна.

От май 1931 г. ежегодно участва в конференциите на учителите по история и география. През лятото на 1931 г. извършва няколко малки обиколки из Вакарелско, с цел запознаване със северните склонове на Ихтиманска Средна гора. Посещава и рида Гълъбец, Пирдоп и Златица. Обикаля Беленска околия, като установява, че льосът е разпространен по на юг, от колкото е обозначено в геологическата карта на проф. Георги Златарски. Пътува и из Никополска околия – Гулянци, Брест, Гиген, Бешлии. Проучва характерните свличания на льоса в Оряхово.

През лятото на 1932 г. посещава Бургас, Царево, крайбрежието около река Ропотамо, Малко Търново, Созопол, Поморие, Несебър и Варна. Изучава крайбрежните дюни, типовете къщи. В Царево и Созопол посещава стари гръцки къщи, а в Несебър – стари гръцки и турски къщи. В Малко Търново установява нов тип къщи – Странджански тип, в който ясно личи влиянието на гръцката къща. Заедно с Анастас Иширков и Иван Батаклиев прави обиколка из Луковитско и Тетевенско – Луковит, карстовият извор Глава Панега, Малка Брестница, Тетевен, Рибарица. С голям интерес изучава старите къщи в Галата и Тетевен. След това сам обикаля селата около Оряхово – Остров, Селановци, Лясковец, Сараево и Букьовци, като прави физикогеографски проучвания на льосовите наслаги и свлачищата в района.

През лятото на 1933 г. прави няколко научни пътувания из Кюстендилската котловина. Посещава областта между долните течения на реките Искър и Огоста, където прави физикогеографски проучвания и събира материали за проучване на уземлените жилища. Пътува и по долината на река Струма, на юг от Благоевград. Последно прави малко пътуване в района на Видбол, Търняне, Буковец, Татарджик и Видин.

През 1934 г. извършва няколко научни пътувания в Кюстендилската котловина, Осоговска планина, Конявска планина, Лисец, Земенски пролом. В началото на 1935 г. предприема няколко кратки пътувания до Самоков, долното течение на река Искър, Пловдив, Хисаря, Асеновград и Бачковския манастир, Сливница, Алдомировци, Опицвет, Петърч, Гурмазово, Банкя. През лятото пътува из Беленско, Лудогорието, Русенско, Варненско, в околностите на Бяла черква и Павликени.

В продължение на няколко години събира материали, чрез многобройни пътувания из Северна България, за разпространението на льоса. На 26 декември 1935 г. пред научното събрание на Българското географско дружество изнася научен доклад на тема „Льосът в Северна България“. В него обръща внимание на значението на льоса за оформяне на земеповърхни форми в Северна България.