Костадин Лазаров Крайнов е български поет и публицист.
Биография Роден е на 18 ноември 1932 година в разложкото село Годлево. През 1942 г. семейството му се изселва в Делиормана. Крайнов учи в гимназиите в Исперих и Тутракан. Става студент в Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт „Георги Димитров“ в София. По време на следването си участва в опита за създаване в 1952 година на Нов македонски литературен кръжок заедно с Петър Караангов, Димитър Гонов, Борислав Владиков, Крум Вагалински и други младежи от Пиринско. Кръжокът е разтурен още след първите си сбирки.
След завършването на висшето си образование в 1955 година работи като участъков агроном, учител и журналист. Установява се в Разград, където е инструктор в Окръжния комитет на БКП. От 1970 до 1975 година е директор на разградската библиотека.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г.
Синът му Чавдар (Чарли) Крайнов е музикант.
Умира на 9 октомври 1999 година.
Награди и отличия На 28 януари 2005 година Крайнов е обявен посмъртно за почетен гражданин на Разград за приноса му като поет и журналист и за ярко изявената гражданска и нравствена позиция.
Творчество „Трептения“ (1967), „Жива вода“, „Сърцето ми опора търси“, „Съпротива“, „Вик“ (2001, посмъртно), „Завръщане към старите огнища“ (2010, посмъртно). „Посоката на сърцето. Документална повест за Дянко Стефанов“ (1972, публицистика), „Вярвай докрай“ (1984, публицистика). „Родолюбиво Годлево“ (1989, съставител на сборника).
Вижте също Лазар Крайнов Георги Крайнов
Бележки
Категория:Български писатели от Македония Категория:Български поети Категория:Български комунисти Категория:Почетни граждани на Разград Категория:Заветчани Категория:Родени в Годлево