Кромлехът в местността Турската куля, Смолянско, Община Баните е древно култово мегалитно съоръжение, най-западно разположеното съоръжение от подобен тип в Западните РодопиКромлех Турската куля в „wikimapia.org“.
Местността е разположена на 1,5 километра северно от махала Бъчвата на село Планинско край границата на Община Баните с Община Асеновград (област Пловдив) – между нейните села Мостово (на 2 км западно) и Бор (на 1,7 км източно).
История Археологическият обект е открит в рамките на теренно проучване от доц. д-р Иван Христов през 2007 г.
Датировката на мегалитното съоръжение е отнесена най-общо към първата половина на І хил. пр. Хр.Хр. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)“, изд. „Фабер“, ISBN 978-954-400-035-6, С, 2009, стр. 81-83
Описание Мегалитният обект е разположен в близост до Тополовския проход по трасето на вододелния хребет. Местоположението му е на северната страна на върха Турската куля, където е изграден кромлехът с диаметър 15 m. За градежа са използвани масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Най-добре запазена е западната страна на обекта, където са запазени десет от каменните блокове. Близо до центъра на съоръжението е открита керамика от I в. пр. Хр.
Каменният кръг е най-добре запазен от запад, където е документирана дъга с повече от 10 блока. Височината на камъните достига 0,80 m над повърхността.
Този обект, макар и регистриран при теренни обходи и непроучен посредством археологически разкопки, намира своите паралели с култови паметници в близко разположената източнородопска област. Най-близък по форма и разположение е кромлехът при с. Долни Главанак, област Хасково. Както при конкретния случай, така и при археологическия обект край с. Долни Главанак, се наблюдава вътрешен диаметър от 10 m, очертан от побити камъни с размери близки до описваните. Твърде вероятно е в дъгата от камъни да е била прекъсната от югоизток при кромлеха от м. Турската куля.
Несъмнено мегалитният обект е свързан с близките светилища (Белинташ; Ин кая; Хайдут кая, Къз кая (Момин камък) и Караджов камък)-
Светилищата в тази част на Родопа планина попадат в район, който е своеобразна граница на етнически територии в древността. Едната територия обхваща Източните Родопи, която е под владението на одрисите, а другата, към по-високите части на планината, в писмените извори се свързва с етнонима на тракийските племена сатри и беси. Според доц. Христов може да се приеме, че вододелният рид, водещ началото си от Тополовския проход на юг, е граница на разпространението на скалните трапецовидни ниши и специфични мегалитни паметници в Родопите.
Според инж. Любомир Цонев съоръжението би трябвало да се определя като мегалитоподобен каменен кръг, понеже не е образуван от забити в кръг раздалечени колоноподобни блокове-менхири, както при класическите кромлехи, а от забити вертикално в кръг огромни плочи, опиращи се по страничните си ръбове. Мегалитен кръг в местността Турската куля
Кромлехът не се поддържа и е обрасъл в паразитна растителност, но части от него се виждат над земята.
Вижте също Белинташ Питвото Ин кая Караджов камък Къз кая Хайдут кая Щуда града Кромлех при Долни Главанак Кромлех при Баня Кралимаркова стъпка (Сталево) Зорац карер
Източници
Категория:Кромлехи в България Категория:Светилища в България Категория:Община Баните