Азербайджан () е страна в Кавказкият регион на Евразия. Страната граничи с Каспийско море на изток, с руската автономна република Дагестан на север, с Грузия на северозапад, с Армения и Турция на югоизток и с Иран на юг. Азербайджан е дом на различни етноси, основният от които са азербайджанците, тюркска етническа група, която наброява близо 9 милиона души в страната.
По време на мидийското и персийско управление много кавказки албанци приемат зороастризма, после християнството до идването на арабите, които са мюсюлмани и най-вече на турците мюсюлмани. Смята се, че тюркските племена пристигат на малки банди като войни гази и техните завоевания водят до турцизация на населението, особено след като местните кавказки и ирански племена приемат турския език на огузите и приемат исляма за период от няколкостотин години.Seyahatname by Evliya Çelebi (1611 – 1682)
След Руско-иранските войни от 1813 година и 1828 година Империята Каджар е принудена да даде всичките си територии в Кавказ на Руската империя, а договорите от Гулистан от 1813 и Туркменчай от 1828 година определят крайните граници между Царска Русия и Каджарски Иран. Районът на север от река Аракс в който е и територията на съвременната република Азербайджан е бил иранска територия до окупирането ѝ от Русия. След договора от Туркменчай Персия признава руския суверинитет над Ереванското ханство, Нахичеванското ханство и остатъка от Талишкото ханство.
След повече от 80 години колонизация при Руската империя в Кавказ през 1918 година е създадена Демократична република Азербайджан. Тя просъществува до 1920 година, когато е нападната от съветски сили и остава в рамките на СССР до 1991 година като съставна република под името Азербайджанска съветска социалистическа република.
Праистория Палеолит Азихската пещера във Физулинския район на Азербайджан се смята за едно от местата обитавано някога от древни човешки предшественици в Евразия. Останки от Ашелската култура на възраст 700 000 години са открити в най-долните слоеве на пещерата. През 1968 година Мамадали Хюсеинов разкрива части от челюст на ранен човешки предшественик на възраст 300 000 години, което са най-старите човешки останки откривани някога в СССР. Тази култура е една от най-старите и в много отношения подобна на открията на Луис Лики в дефилето Олдувай в Танзания и откритията в пещерата Ласко в Югоизточна Франция.
Други останки от палеолита са открити в Авейдаг, Таглар, Дамили, Йатагери, Даш Салахли и други места. Издълбани рисунки върху скалите са намирани и в национален парк Кобустан, южно от Баку. На тези рисунки, датирани от мезолита могат да се видят сцени на лов, риболов, труд и танци.
халколит Каменно-медна епоха (разпростираща се между 6 и 4 хилядолетие преди Христа) е период на преход от Каменната епоха до Бронзовата епоха. Много поселения от този период са открити в Азербайджан, а артефакти датирани с въглерод показват, че през този период хората са строили домове, правели са медни сечива и върхове на стрели и са запознати с неполивно земеделие.
От бронзова до желязна епоха На територията на Азербайджан се пресичат пътищата и влиянията на древни племена и цивилизации като Шумер и Елам. Най-ранните заселници са кавказците, които се заселват първоначално в Южен Кавказ. Техни най-известни днешни наследници са кавказките албанци.
През 8 век пр. Хр. полуномадските племена на кимерийците и скитите се установяват на територията на кралство Мана. Асирийците също създават цивилизация, която процъфтява на запад от езерото Урмия във вековете преди създаването на Мидия и Албания. Повечето от древните документи и надписи използвани за исторически анализ на района идват от асирийците и от кралство Урарту. Освен тях западните учени използват и източници от Древна Гърция, арабите, Древен Рим и такива от Ахеменидската империя.
Смята се, че кавказките албанци са най-ранните хората, населявали Азербайджан.Historical Dictionary Сред първоначалните нашественици са скитите през 9 век преди Христа.Azerbaijan – US Library of Congress Country Studies (Посетен на 7 юни 2006). Южен Кавказ е завладян от Ахеминидите около 550 г. пр. Хр. През този период зороастризма се разпространява в Азербайджан. Ахменидите на свой ред са победени от Александър Велики през 330 година пр. Хр. След упадъка на Селевкидите, Велика Армения поема контрола над части от днешен Азербайджан, което се случва между 190 пр. Хр. и 428 година сл. Хр.Armenia-Ancient Period – US Library of Congress Country Studies (Посетен на 23 юни 2006)Strabo, „Geography“ – Perseus Digital Library, Tufts University (Посетен на 24 юни 2006). Кавказките албанци създават кралство през 1 век пр. Хр. и остават независими до 252 година, когато Сасанидите правят територията им провинция на своето кралство.p. 38James Stuart Olson. An Ethnohistorical Dictionary of the Russian and Soviet Empires. ISBN 0-313-27497-5Encyclopaedia Britannica: The list of provinces given in the inscription of Ka'be-ye Zardusht defines the extent of the empire under Shapur, in clockwise geographic enumeration: (1) Persis (Fars), (2) Parthia, (3) Susiana (Khuzestan), (4) Maishan (Mesene), (5) Asuristan (southern Mesopotamia), (6) Adiabene, (7) Arabistan (northern Mesopotamia), (8) Atropatene (Azerbaijan), (9) Armenia, (10) Iberia (Georgia), (11) Machelonia, (12) Albania (eastern Caucasus), (13) Balasagan up to the Caucasus Mountains and the Gate of Albania (also known as Gate of the Alans), (14) Patishkhwagar (all of the Elburz Mountains), (15) Media, (16) Hyrcania (Gorgan), (17) Margiana (Merv), (18) Aria, (19) Abarshahr, (20) Carmania (Kerman), (21) Sakastan (Sistan), (22) Turan, (23) Mokran (Makran), (24) Paratan (Paradene), (25) India (probably restricted to the Indus River delta area), (26) Kushanshahr, until as far as Peshawar and until Kashgar and (the borders of) Sogdiana and Tashkent, and (27), on the farther side of the sea, Mazun (Oman) Кавказкият албанец владетел крал Урнаир официално приема християнството като религия на държавата си през 4 век, а Албания остава християнска държава до 8 век.Albania – Encyclopaedia Iranica, vol. I, p. 807 (Посетен на 15 юни 2006)."Voices of the Ancients: Heyerdahl Intrigued by Rare Caucasus Albanian Text" by Dr. Zaza Alexidze – Azerbaijan International, Summer 2002 (Посетен на 7 юни 2006). Сасанидският контрол приключва с тяхната загуба от абасидите през 643 г.„Islamic Conquest.“
Последователна миграция и заделване на Евразийските и централноазиатски номади продължава да бъде познат модел в историята на Кавказ от ерата на Сасанидската империя до появявата на азербайджанските турци през 20 век. Сред иранските номади, които навлизат в Азербайджан са скитите, аланите, кимерийците. Алтайските номади като хазари и хуни навлизат в района по време на хунската и хазарската ера. Стените и укрепленията на Дарбанд са построени по времето на Сасанидите, за да блокират номадите, идващи през кавказкия проход. Въпреки това тези номади не създават постоянни селища.pp. 385 – 386
Античност
Управление на Ахменидите и Селевкидите
След отхвърлянето на управлението на мидийците, територията на днешен Азербайджан е нападнат от персийския цар Кир II в 6 век Тази най-ранна по своята поява Персийска империя има огромно влияние върху местното население чрез своята религия – зороастризма. Много от местните хора от Кавказка Албания са известни като поклонници на огъня, което може да е знак за вяра в зороастризма.
Империята съществува над 250 години и е завладяна от Александър Македонски, което води до увеличаване на влиянието на елинистичната култура в бившата Персийска империя. Селевкидските гърци наследяват Кавказ след смъртта на Александър през 323 година пр. Хр., но в крайна сметка са притиснати от Рим, гърци-отцепници от Бактрия и най-вече от партите, друго иранско номадско племе от Централна Азия. Това в крайна сметка води до сериозни загуби в североизточните територии на Селевкидите от края на 4 век до 3 век пр. Хр. Това позволява за първи път на местното население да създаде свое независимо царство откакто е паднало под властта на мидийците.
Кавказка Албания, Римо-партско съперничество и Сасанидско завладяване
Албанското царство се обединява около местната кавказка идентичност, за да изгради уникална държава в район огромни империи. Все пак, през 2 и 1 век пр. Хр. арменците откъсват значителни територии от царството и завладяват Карабах и Утик, населени с различни албански племена, като Удини, гаргариани и каспийци.Hewsen, Robert H., Ethno-History and the Armenian Influence upon the Caucasian Albanians, in: Samuelian, Thomas J. (Hg.), Classical Armenian Culture. Influences and Creativity, Chico: 1982, 27 – 40.Vladimir Minorsky. A History of Sharvān and Darband in the 10th–11th Centuries. По това време границата между Албания и Армения върви по река Кура.Виж: Strabo, Geography, 11.5 (English ed. H.C. Hamilton, Esq., W. Falconer, M.A.); also: Pliny the Elder, The Natural History, (eds. John Bostock, Henry Thomas Riley).Hewsen, Robert H. Armenia: a Historical Atlas. Chicago, Illinois: University of Chicago Press, 2001
След като района става арена на войни между Римската империя и Партското царство, по-голямата част от царството попада под влиянието на римските легиони на Помпей Велики, а на юг контрола на земите му са поети от партите. До наши дни е достигнал къс скала, намерен южно от Баку с издълбан римски надпис на него. Той е изписан от XII Мълниеносен легион по времето на император Домициан.
След разделението на Армения между Византия и Персия през 387 г. сл. Хр. албанските царе получават контрол над провинциите Ути и Арцах (намираща се южно от Кур), когато сасанидските царе награждават албанските аршакиди за тяхната верност към Персия.M. Chaumont, Albania, Ancient country in Caucasus Encyclopaedia Iranica
Средновековни историци като Мовсес Хоренаци и Мовсес Каганкатваци пишат, че албанците приемат християнството през 4 век чрез усилията на Григорий Просветител от Армения.Moses Khorenatsi. History of the Armenians, translated from Old Armenian by Robert W. Thomson. Harvard University Press, 1978Movses Kalankatuatsi. History of the Land of Aluank, translated from Old Armenian by Sh. V. Smbatian. Yerevan: Matenadaran (Institute of Ancient Manuscripts), 1984 Албанският цар Урнайр приема християнството като официална религия на царството. Обаче то се разпространява в Албания само частично, а голяма част от албанците и персийците остават зороастрийци до ислямското им завладяване.
Средновековие Ислямско завладяване
Арабите побеждават Сасанидите и византийците, когато навлизат в района на Кавказ. Те правят Кавказка Албания своя васална държава след като преодоляват християнската съпротива, водена от принц Джаванхир през 667 година.p. 71 Между 9 и 10 век, арабите започват да наричат района между реките Кура и Аракс Аран.p. 20 По това време арабите от Басра и Куфа идват в Азербайджан и заемат земите, които местните са изоставили.
Селджуките и държави наследници
Периодът на селджуките от историята на Азербайджан е може би още по-жизненоважен от арабското завладяване, що се отнася до оформянето на етнолингвистичната националност на модерните азербайджански турци.
След упадъка на Абасидския халифат, територията на Азербайджан е под влиянието на множество династии като Салариди, Саджиди, Шададиди, Рававиди и Буиди. В началото на 11 век територията на Азербайджан са постепенно завзети от огузите, идващи от Централна Азия. Първата от тези тюркски династии е Газнавиди от северен Афганистан, която завзема част от Азербайджан през 1030 година. Те са последвани от Селджуките – западен клон на огузите и завладяват цял Иран и Кавказ и поемат в посока на Ирак, където свалят династията на Буидите в Багдат през 1055 година.