Лазар Алексиев Мирчев е български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа.
Биография Лазар Алексиев е роден в малореканското село Осой около 1884 година.В 1912 година, при постъпването си в Македоно-одринското опълчение е 28-годишен. Правнук е по майчина линия на Иван Филипов от големия гарски резбарски род Филипови, а по бащина е внук на Мирче Деспотов и син на Алекси Мирчев. Баща му се мести в новоосвободена България и се установява в София. Лазар работи заедно с брат си Нестор Алексиев мебелна резба, тавани, иконостаси и други. От 1899 до 1902 година Нестор Алексиев работи с брат си Лазар в южномакедонския град Бер - иконостасите в манастирите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Анастасий“ над Бистрица и резби в „Свети Антоний“. С брат си възстановява за 45 златни наполеона пострадалия от пожар иконостас на църквата „Свето Успение Богородично“ в Пазарджик, дело на Макрий Негриев. Тяхно дело са иконостасите в „Успение Богородично“ в Новачене и във „Възнесение Господне“ в битолското село Брусник (1903), унищожен през Първата световна война. След Илинденското въстание в продължение на три години двамата братя работят нов иконостас, който да замени изгорелия на храма „Свети Йоан Кръстител“ в Крушево. След тази работа двамата братя се разделят, като Лазар остава в Крушево до 1908 година. В 1909 година пристига в България и се присъединява към тайфата на Петър Йосифов, с която работи върху иконостасите в „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово и във „Възкресение Христово“ в Челопечене. На следната 1910 година работи при Иван Травницки върху иконостаса за храма „Света Параскева“ в София, за който изработва всички колони.
При избухването на Балканската война в 1912 година Лазар Алексиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в чета № 39 на Методи Стойчев.
В 1914 година с брат си Нестор започват иконостаса на „Свети Николай Софийски“ в София по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като Нестор е главен изпълнител. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 година, като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.
През март 1928 година, като жител на Скопие, получава паспорт от властите за пътуване в България, за един месец „по семейни работи“.Српски документи за историjата на Македониjа. Поглаварство на град Скопje, Пасошка книга 1927 - 1929, Избор, предговор и редакциjа Музафер Беслими, Скопje, Државен архив на Република Северна Македониjа, 2021, с. 138-138, 399. Записан е като Лазар Алексиjевић, 45-годишен, дърворезбар, живущ на ул. „Лейди Педжет“ № 45.
На 10 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Умира в 1963 година в София.
Родословие
Бележки
Категория:Български дърворезбари Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Осой Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия