Песенен конкурс „Евровизия“ (, , ) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ). Провежда се ежегодно от г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От г. конкурсът може да се гледа и онлайн.
Няколко от най-продаваните музикални изпълнители в света са се състезавали в конкурса, включително АББА, Селин Дион, Хулио Иглесиас, Клиф Ричард и Оливия Нютън-Джон. Някои от най-продаваните сингли в света са изпълнени за първи път пред международна публика на „Евровизия“.
Единствените двама победители с две победи в конкурса са ирландският изпълнител Джони Лоугън (спечелил през и г.) и шведската певица Лорийн (спечелила през и г.).
През г. Дара става първият български победител в конкурса като поставя рекорд със 173 точки преднина пред втория. С дублирана победа в гласуването на жури и публика са печелили и Александър Рибак, Лорийн, Емили де Форест, Кончита Вурст и Салвадор Собрал.
История
Конкурсът се провежда за първи път през г. в Лугано, . Тогава в него вземат участие само 7 държави – , Швейцария, , , , и , всяка от които е представена от 2 песни. В периода – г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между и г. – още 16 страни.
През г. за първи път гласуването завършва наравно. Испания, Франция, Нидерландия и Великобритания получават по 18 гласа. Тъй като тази възможност не е била предвидена от правилата, тези четири държави са обявени за победители и следователно има четири печеливши песни. Няма второ, трето и четвърто място. Този забележителен резултат предизвиква спорове в медиите и много радио- и телевизионни оператори призоват за преразглеждане на правилата, преди да обмислят повторно участие.
През г. системата за гласуване е променена. Журитата вече трябва да присъждат 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10 и 12 точки на десетте си класирани песни. Тази нова система води до по-дълъг, но по-справедлив и по-вълнуващ процес.John Kennedy O'Connor – The Eurovision Song Contest. 50 Years. The Official History, Londres, Carlton Books Limited, 2005. Тя остава системата, която се използва и днес, само с малки промени в обявяването на резултатите през г. и г.
През г., за първи път, в пет държави (Австрия, Германия, Швеция, Великобритания и Швейцария), гласуването е решено чрез телегласуване. Зрителите могат да избират любимите си песни по телефона. След това гласовете им са обобщени в оценки от 1 – 8, 10 и 12 точки. ЕСРТ инициира това частично въвеждане на телегласуване, за да освежи имиджа на конкурса и да доближи печелившите песни до стандартите за съвременна музика. Пробният период е счетен за успешен и на следващата година телегласуването е разширено до всички участващи държави.
През г. ЕСРТ решава да създаде специален статут за най-големите си финансови дарители. От тогава на тези дарители е гарантирано автоматично място на финала, независимо от резултатите им през предходните пет години. Тази мярка първоначално се прилага за Германия, , Франция и , наречени „Голямата четворка“. През г. към тях се добавя Италия и заедно те формират „Голямата петица“, а през г. отново е образувана „Голямата четворка“, тъй като Испания не участва в конкурса заради участието на . Освен това използването на оркестър става незадължително. Израелската обществена телевизия се възползва от тази възможност, за да намали бюджета на организацията и просто не осигурява оркестър за участниците. Така за първи път в историята на конкурса не се изпълнява музика на живо по време на излъчването, а всички изпълнители са придружени от фонова музика. Премахването на оркестъра предизвика противоречия. Много експерти и фенове на конкурса изразяват изключителното си разочарование.
От г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в полуфинал. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по от 15 до 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само „Голямата четворка“ (от г. „Голямата петорка“) и страната домакин на конкурса.
До 2008 г. песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. През г. е въведена смесено гласуване. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50 % зрители и 50 % жури. Определянето на победителя чрез жури и публика е било използвано и в миналото.
Песенният конкурс през г. е първият, който въвежда промяна в системата на гласуване от г. – на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявяване на резултатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатите от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за всяка една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.
През г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено от въвеждането ѝ през 2016 г. Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки. При промяна от предишни години вотът на зрителите се обявява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.
През г. е въведена промяна, касаеща гласуването в конкурса. В полуфиналите право на глас има само публиката. За пръв път се дава възможността на зрители от държави, които не участват, също да гласуват, обединени под името „Останалият свят“.
Дебюти Година Дебютиращи страни , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , Australia to compete in the 2015 Eurovision Song Contest. Eurovision.tv. Посетен на 10 февруари 2015.
Слоган От г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през г., когато няма официален слоган. На 14 ноември 2023 г. е обявено, че слоганът „Обединени от музиката“ (), създаден за изданието през г., ще се използва за всички следващи провеждания на конкурса. През г. домакинът Швейцария въвежда свой слоган „Добре дошъл у дома“ () за отбелязване на факта, че там е проведено първото издание на „Евровизия“ през 1956 г.
Година Страна-домакин Град-домакин Слоган (bg) Слоган (en)Талин„Модерна приказка“A Modern FairytaleРига„Вълшебна среща“ Magical rendez-vousИстанбул„Под едно небе“ Under The Same SkyКиев„Пробуждане“AwakeningАтина„Почувствай ритъма“ Feel The RhythmХелзинки„Истинска фантазия“ True FantasyБелград„Сливане на звук“ Confluence of SoundМосква—Осло„Сподели момента“ Share The MomentДюселдорф„Почувствай биенето на своето сърце!“ Feel Your Heart Beat!Баку„Запали своя огън“ Light Your FireМалмьо„Ние сме едно“ We Are OneКопенхаген„#ПрисъединиСеКъмНас“ #JoinUsВиена„Градим мостове“ Building BridgesСтокхолм„Хайде заедно“ Come TogetherКиев„Празнувай многообразието“ Celebrate DiversityЛисабон„Всички на борда!“ All Aboard!Тел Авив„Осмели се да мечтаеш“ Dare to DreamРотердам„Открий се“ Open UpТорино„Звукът на красотата“ The Sound of BeautyЛивърпул „Обединени от музиката“ United by MusicМалмьоБазел„Добре дошъл у дома“ Welcome HomeВиена„Обединени от музиката“United by MusicБургас
Държави Това е списък на всички държави, които са участвали, имали намерение да участват или имат намерение да участват към август 2026 г. Страните, включили се в най-скорошния конкурс (), са в получер.
Правила Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между г. и г., а след това отново между г. и г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.
Критика Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. За някои конкурси през XXI век тази забележка вече не е така актуална, особено след като заема второ място през г. в Русия, а на първо се класира – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване, макар че победителят Александър Рибак е белоруски емигрант в Норвегия. Но през февруари 2022 г., веднага след началото на руско-украинската война, е изключена от състезанието, а след три месеца украинска група печели конкурса. Забраната на телефонно гласуване за представителя на държавата от нейната територия автоматично дава предимство на страните с много сънародници, живеещи в чужбина, което обезсмисля забраната и нарушава неутралността на гласуването. Така след зрителското гласуване (с 55 % от всички евреи извън странатаЕвреите по света са по-малко, отколкото преди Втората световна война, Клуб Z, 12 април 2018 г.Alek Oscar – Интересни факти за 🇮🇱 ИЗРАЕЛ., 30 април 2025 г.) се изкачва през г. от 12-о място от журито на пето място, през г. от 15-то на второ и през г. от осмо на 2-ро място. Участието на Израел продължава да предизвиква противоречия в контекста на войната в Близкия изток, като някои участващи телевизии призовават за дискусия по този спорен въпрос. През 2026 г. , , , и бойкотират конкурса заради участието на Израел поради участието му в продължаващата война в Близкия изток и заради обвиненията за купуване на гласове и убийството на 20 000 палестински деца в ивицата Газа.
Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през г. в Хелзинки.
Гледаемост + Милиони гледания на „Евровизия“ по година Година Брой Година Брой 131 197 170 195 163 170 162 102 161 114 183 108 182 124 186 105 182 90 204 80
Победители
„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА, станали победители през г. с песента „Ватерло“ (Waterloo) и Селин Дион – победителка от г. в Дъблин, Ирландия с песента „Не си тръгвай без мен“ (Ne partez pas sans moi) на френски език, която представя . Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.