Крикетът е колективен спорт, в който се използват бухалка и топка.
Играе се от 2 отбора по 11 състезатели на овално игрално поле с диаметър 137 – 150 м, в центъра на което е разположена пътечка (линия на подаването) с дължина 22 ярда. Първоначално единият отбор батира, опитвайки се да отбележи колкото може повече рънове, докато другият отбор се опитва да отстрани батера и по този начин да ограничи броя на точките на батиращия отбор. Точка се отбелязва, когато ударената топка излезе извън игралното поле или когато удрящият батер удари топката с бухалката си и стигне до отсрещния край на пътечката, без да бъде отстранен. В края на ининга двата отбора разменят местата си.
В професионалния крикет продължителността на играта варира от 20 оувъра (хвърляния на 6 топки) до тестовия крикет, където мачовете се играят по пет дни. Правилата на крикета се поддържат от Международния съвет по крикет (МСК) и Марълъбън Крикет Клъб.
Крикетът възниква в южната част на Англия през 16 век и към края на 18 век се е превърнал в националния спорт на страната. С разширението на Британската империя крикетът се разпространява в нейните владения и в средата на 19 век се играят първите международни мачове. Днес играта е особено популярна в Австралия, Индия, Пакистан, Антилските и Британските острови.
История Ранният крикет в миналото е описван като „бухалка, удряща топка, [като в] древните игри на клъб-бол, стул-бол, трап-бол, стоб-бол“. Крикетът със сигурност може да бъде проследен до епохата на Тюдорите в началото на 16 век. Запазени са и писмени свидетелства за игра, наричана „крейг“ (creag), играна от принц Едуард още през 1301 година, като са правени предположения, че в тях става дума за форма на крикет, макар това да не е убедително доказано.
Освен думата creag съществуват и няколко други възможности за произхода на наименованието „крикет“. В най-ранното сигурно споменаване на спорта от 1598 година той е наричан creckett. Като се вземат предвид интензивните търговски контакти през късното Средновековие между югоизточните области на Англия и графство Фландрия, името може би произлиза от среднонидерландското krick(-e) („пръчка“), както и от староанглийското cricc или cryce („тояга“). В речника на Семюъл Джонсън от 1755 година е посочено, че „крикет“ произлиза от саксонската дума cryce („пръчка“). Друга възможност е среднонидерландската дума krickstoel, означаваща ниско столче, използвано за коленичене в църква, което е подобно на дългия и нисък уикет, използван в ранния крикет. Според езиковеда Хайнер Гилмайстер „крикет“ произлиза от среднонидерландското име на хокея met de krik ketsen (буквално, „лов с пръчка“).
Първото сигурно свидетелство за крикета е съдебно дело от 1598 година, в което се споменава за „крекет“, игран в общинска мера в Гилдфорд около 1550 година. По време на съдебно заседание през януари 1597 година 59-годишният свидетел Джон Дерик заявява, че когато е бил ученик в местното училище 50 години по-рано, „той и много от неговите съученици тичали и играли [в общинската мера] на крекет и други игри“. Смята се, че първоначално крикетът е детска игра, но източници от около 1610 година показват, че по това време тя се играе и от възрастни, а малко по-късно са регистрирани и първите междуселски мачове. През 1624 година играч на име Даспър Винол умира при удар по главата по време на мач между два селски отбора в Съсекс.
Множество свидетелства през целия 17 век показват нарастването на популярността на крикета в Югоизточна Англия. Към края на века той се е превърнал в организиран спорт, игран при високи залози, като се смята, че първите професионални играчи се появяват в годините след Реставрацията от 1660 година. Запазена е вестникарска дописка за „голям мач по крикет“ с по единадесет играчи от всяка страна, игран при високи залози в Съсекс през 1697 година.
През 18 век играта претърпява значително развитие и се превръща в национален спорт на Англия. Залозите играят важна роля в това развитие, като някои богати спонсори създават свои собствени отбори. Крикетът е популярен в Лондон около 1707 година, като по това време мачовете на Артилъри Граунд вече събират големи тълпи.
Хвърлянето на топката от боулърите се появява около 1760 година, като дотогава тя е само търкаляна или плъзгана към батера. Това предизвиква истинска революция в дизайна на бухалките – съвременната права бухалка, появила се по това време, е по-удобна за удряне на подскачащата топка, отколкото използвания дотогава стик, подобен на хокейния. През 60-те години е основан Хамбълдън Клъб, който през следващите 20 години, до основаването на Марълъбън Крикет Клъб и откриването на Лордс Олд Граунд, е водещият клуб и основното средище на крикета.
През 19 век организацията на крикета се усложнява, като се основават клубове на графствата, пръв от които е Съсекс Каунти Крикет Клъб (1839), а през 1890 година е официално създаден Шампионата на графствата. Междувременно разрастването на Британската империя играе важна роля за разпространението на играта, която в средата на века е добре утвърдена в Индия, Северна Америка, Антилските острови, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. През 1844 година е игран първият международен мач между отборите на Съединените щати и Канада.
През 1859 година отбор от английски играчи прави първата обиколка, като играе поредица мачове в Северна Америка. През 1868 година австралийски отбор пътува до Англия, където играе с отборите на различни графства. През 1876 – 1877 година в Мелбърн е игран първият мач по тестов крикет между отборите на Англия и Австралия.
През 1865 година започва продължителната кариера на Уилям Гилбърт Грейс, за която често се казва, че предизвиква революция в спорта. Съперничеството между Англия и Австралия поставя началото на турнира по тестов крикет Ешъс през 1882 година. Тестовия крикет започва да получава по-широко разпространение в края на 80-те години, когато Южна Африка играе срещу Англия. Последните две десетилетия преди Първата световна война често са наричани Златен век на крикета.
Годините между двете световни войни са доминирани от един изключителен играч – австралиеца Дон Брадман, чиито статистики като батер са най-добрите на всички времена. Именно желанието на англичаните да се противопоставят на неговите изключителни умения довежда до създаването на печално известната тактика бодилайн, използвана от тях през 1932 – 1933 година. Участниците в състезания по тестов крикет продължават да се увеличават, като преди Втората световна война се включват отборите на Западните Индии, Индия и Нова Зеландия, а след това и на Пакистан, Шри Ланка и Бангладеш. Между 1970 и 1992 година Южноафриканската република е отстранена от състезанията, заради политиката на апартейд в страната.
Крикетът навлиза в нов период през 1963 година, когато английските графства въвеждат варианта с ограничен брой оувъри. Тъй като този вариант на играта винаги води до победа на единия отбор, той бързо печели популярност и броят на мачовете се увеличава, а през 1971 година е игран и първият международен турнир. Международният съвет по крикета осъзнава потенциала на тази игра и през 1975 година организира първият редовен турнир с ограничен брой оувъри Световна купа по крикет. През 21 век се появява и бързо набира популярност нов вариант с ограничен брой оувъри – Туенти20.
Правила и игра Крикетът е игра с топка и бухалка (бата), играе се от два отбора, всеки съставен от единадесет играчи.MCC – Laws of Cricket: Law 1 Посетен на 25 юли 2009. Единият отбор батира, опитвайки се да отбележи рънове, а другият хвърля и защитава полето, опитвайки се да ограничи резултата на първия и да отстрани от игра батиращите. Целта на играта е да се отбележат повече рънове от противника. В някои форми на крикета също може да е необходимо да се отстрани от игра другият отбор (т.е. 10 от 11 възможни батиращи), за да се спечели мачът, иначе играта се смята за равна. Има отделни лиги за женски крикет, а в неофициални срещи могат да се видят и смесени отбори.
Формат на игра Крикет мачът е разделен на периоди, наречени ининги. Преди мача се решава дали отборите да изиграят един или два ининга всеки. По време на ининга единият отбор защитава полето (полеви отбор), а другият батира. Двата отбора се сменят в тези действия след всеки ининг. Всички единадесет играчи на защитаващия се отбор заемат полето, а от батиращия отбор има само двама играчи (двата батсмана). Редът на батиране на играчите в даден отбор обикновено се обявява непосредствено преди мача, но може да се променя.
Точно преди началото на мача се хвърля жребий от капитаните на отборите (които са и играчи): победителят взима решение дали първо да батира, или да защитава полето.
Игрището за крикет обикновено е с овална форма, с правоъгълно поле за хвърляне в центъра. Краят на игралното поле е маркиран с граница (т.нар. boundary, което се използва и като термин в играта), която би могла да бъде ограда, части от трибуните, въже или боядисана линия.
На всеки край на правоъгълното поле в центъра има дървени мишен, наричани уикет, поставени на двадесет и два ярда една от друга. На полето са маркирани няколко линии: боулинг линия (bowling crease) – на една линия с уикета, и линия на батиране (batting crease или popping crease) на четири фута (122 см) пред него. Самият уикет е направен от три вертикални дървени крачета (stumps), поддържащи две по-къси хоризонтални дръжки (bails). Уикетът се смята за свален, ако най-малко една от по-късите пръчици е изместена от мястото си или ако е съборена една от по-дългите пръчки (обикновено от топката, но също така ако батсманът я събори поради някаква причина с тялото или екипировката си).
Във всеки един момент всеки батсман „притежава“ определен уикет (обикновено този по-близо до него) и (освен когато батира) е на сигурно място, когато е в полето си. Това означава, че най-малко една част от тялото или бухалката му докосва земята зад линията на батиране. Ако „неговият“ уикет е свален, докато топката е в игра, а той е извън полето си – това означава, че той е изгорен и напуска играта, но другият батсман е на сигурно място.
Двамата батсмани заемат позиции в двата противоположни края на правоъгълното поле. Един определен играч от полевия отбор, наречен боулър, хвърля топката от единия край на това поле към удрящия батсман в другия край. Другият батсман се нарича неудрящ и стои от страната на уикета си, зад линията. На батсмана е позволено да пристъпи напред, макар това да носи риск. Друг играч от полевия отбор, пазачът на уикета, е разположен зад уикета на удрящия батсман.
Другите девет играчи от полевия отбор стоят извън правоъгълното поле, разпределени по целия терен. Капитанът на полевия отбор често променя тактическите им позиции между хвърлянията.
На всеки край на правоъгълното поле винаги има по един арбитър, който в крикета е наричан ъмпайър.
Хвърлящият топката играч („боулър“) обикновено отстъпва няколко ярда (метра) зад уикета, затичва се към него (неговата „засилка“) и след това хвърля топката над главата си, когато достигне до боулинг линията. (Ако я пресече, преди да хвърли топката, или ако огъне лакътя си твърде много при хвърлянето, тогава това е лоша топка, батсманът не може да бъде изгорен, а батиращият отбор получава допълнителен или екстра рън. Ако топката премине далеч от уикета извън обсега на батсмана, тогава тя се нарича „неточна“ (wide, също получаваща допълнителен рън). Топката може да бъде хвърлена така, че да отскочи от терена, падайки точно на линията (тогава подобна топка се нарича „йоркър“ (yorker)), или да пресече линията без подскачане – т.нар. „цяло хвърляне“ (full toss).
Неточна топка или лоша топка не се броят към шестте топки в оувъра.