Слон () – е средновековната българска крепост при днешното едноименно село с 2461 жители (2002) в окръг Прахово в Румъния, част от община Черашу (). В близост на 15 км северно от нея до бившия митнически пункт Табла Буции (Tabla Buţii) е военният мемориал-гробище на загиналите в битките през август 1916 войни от всички армии. Тук също има крепост Табла Буции (cetate de Tabla Buţii), но тя е по-късна – от 14 век.

География Намира в южните склонове на Карпатите на разстояние 102 Km северно от Букурещ, 46 километра северно от Плоещ, на 47 км югоизточно от Брашов, на Татарския проход () в Карпатите свързващ Балканите с Централна Еевропа по т.нар. „Път на солта“.Iван Великий. Оттук започва неголямата река Дражна (Drajna).

История Името на старата българска крепост наричана днес Слон идва от „Заслон“. Тя съществува няколко столетия от ІХ в. и през ХІІІ в. и охранява пътя от Влашко към Трансилвания, включително и в посока на река Сирет и Молдова.Пламен Павлов. За северната граница на Второто българско царство ХІІІ-ХІV в. Крепостта е изследвана от Мария Комша (Maria Comşа). Открит е квадров градеж от плисковско-преславски тип аналогичен на Плиска, Преслав, Дръстър, Пъкуюл луи Соаре – Дервент, Молдовенещ. Крепостта е построена в ІХ в., за да пази прохода и пътя, свързващ българските владения в Трансилвания и Потисието със столиците Плиска и Преслав. В крепостта е имало представителна сграда от типа на владетелските резиденции. Стратиграфията показва няколко строителни периода. Постройките са били разрушавани, издигани отново на същото място.Деян Рабавянов. Извънстоличните крепости на Първото българско царство (IX-началото на XI век), НИАМ-БАН, София, 2011, стр. 44 – 45 Чавдар Бонев,‎ Съдбата на отвъддунавска България през 11 – 12 век, Българска история, 13 декември 2013 г. Това е свидетелство за дълговременното съществуване на този укрепен център (ІХ-ХІІІ в.). Може да се приеме, че в него по това време е резидирал местен управител, а след падането на България под византийско господство в началото на ХІ в. и самостоятелен феодалM. Comşa, Un knezat roman X-XII ciècles à Slon-Prahowa (etude préliminaire) Dacia, XXII, 1978, 303 – 317. до възстановяването на държавмната независимост от Петър и Асен. Топонимията тук в голямата е от български произход, срещат се имена като Предел (Predel), Граничен връх („Върхът на края“ – Vârful Craiului), Сланик, Горнец и др. считани за конкретни езикови следи в топонимията независимо от същественото присъствие на български думи в румънския език.

Вижте също Липова Рукър Ужгород Землен (крепост) Ковин

Източници

Категория:Първа българска държава Категория:Крепости в Румъния Категория:Окръг Прахова