Софийската техническа гимназия (съкратено СТГ) в София е най-старото училище за средно техническо образование на Балканския полуостров.
Създадено е на 9 декември 1883 г. с указ на княз Александър I Батенберг – 5 години преди Софийския университет, закрито е на 10 август 2010 г. със заповед №РД-14-126 на министъра на образованието.
История 1883 – 1949 г. На 9 декември 1883 г. княз Александър І (Батенберг) издава височайши указ за създаването на училището съгласно закона, предназначено да усъвършенства занаятите, железарството и дърводелството и да подготвя професионални майстори. Осигурена му е и първата сграда – някогашната турска сукнарска фабрика в село Княжево (после присъединено към София), където започва да функционира железарски отдел на учебната занаятчийница. Учебната сграда е приспособена за училище и пансион на учениците. Кюстендилският инженерен участък доставя инструменти, а пансионът е обзаведен с инвентар от Софийския болничен склад. Министерството на народното просвещение изработва програма за 4-годишен курс на обучение по теория и практика, а Министерството на обществените сгради изпраща списък с приетите 46 ученици. Изготвено е първото щатно разписание. Началото е трудно: липсват квалифицирани преподаватели, средства, и програмата е трудно изпълнима.
През септември 1885 г. след обявяването на Съединението на България учениците заедно с директора защитават Отечеството с оръжие в ръка като доброволци на Сливнишките позиции в Сръбско-българската война.
През 1886/1887 г. учебният процес се нормализира, утвърждава се първият учебен план. От 1 септември 1888 г. към училището се открива грънчарско-пещерски отдел, а през 1890/1891 г. – тъкаческо-бояджийски.
През 1893 г. е преименувано на Държавно техническо училище. До 1895 г. се обучават 8 випуска от железарския и дърводелския, 4 випуска от грънчарско-пещерския и 2 от тъкаческо-бояджийския отдели. В учебната програма са включени нови теоретически предмети – механика, електротехника, технология, специално чертане и парни машини.
В 1905 г. вече разполага със собствена сграда в София, построена специално за неговите нужди. В градоустройствения план „Майер“ на столицата от 1908 г. то вече фигурира, обозначено като Techn. Schule (Техн. училище), разположено между улиците „Княгиня Клементина“ (сега бул. „Ал. Стамболийски“) и Нишка (сега бул. „Тодор Александров“).
През март 1913 г. в училището се влива Механо-техническото училище в Габрово, като приема неговите учители и ученици. По време на Първата световна война през октомври 1915 г. е превърнато в главна армейска работилница, каквато остава до края на Първата световна война.
През 1924 г. е преобразувано в Държавно средно механо-електротехническо училище. След 1943 г. училището приютява в сградата си Първа девическа търговска гимназия.
В 1944 г. при британо-американските бомбардировки на София училището е сериозно поразено. На мястото е построена обширната му нова сграда (чийто строеж започва в 1951 г. и скоро е завършен), където остава до края в 2010 г.
1949 – 2003 г. В 1949 г. с постановление № 942 на Министерския съвет всички средни специални училища се преименуват в „техникуми“. През учебната 1948/1949 г. то става Техникум „Йосиф Сталин“.
През 1951 г. остатъците от повредената от бомбардировките сграда са разчистени и започва строежът на новата сграда. Същата година електротехническият отдел прераства в Електротехникум „Сергей Киров“ и се отделя в друга сграда на пл. „Руски паметник“, на бул. „Ген. М. Скобелев“ 58.
В 1955 г. техникумът е преименуван на Образцов механотехникум. От него се обособяват Техникум по фина механика (1958) и през 1960 г. Техникум по двигатели и топлотехника (по късно – Техникум по енергетика) „Вилхелм Пик“, днес Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“. През 1960 г. в Образцовия Механотехникум учат 1200 ученици.
През 1973 г. за 90-годишнината отваря врати училищен музей с изключително богата експозиция, който е заслуга на упорития и дългогодишен труд на учителя по история Делчо Филипов (първия вляво от горната снимка и в центъра на колектива за 90-годишнината). По онова време директор е инж. Крум Драгнев (вдясно на горната снимка), впоследствие е сменен от инж. Цвети Цветков (вляво от него).
Възпитаници на ОТМТ са военният пилот Чавдар Добрев Джуров (син на Добри Джуров), футболистите Емил Спасов и Христо Илиев – Патрата.
От учебната 1989/1990 г. се приемат по 2 паралелки след VІІ клас с обучение на немски език, като първите 2 години усилено се изучава езикът, а от Х клас техническите специалности се преподават на немски. От 1992 г. в училището работят преподаватели от Германия въз основа на споразумение между Министерството на образованието и Министерството на икономиката на България и Министерството на образованието и културата на Германия. Изучаваната специалност е „Автоматизация на производството“, която по германските стандарти тогава дава квалификация „индустриален механик“. След ХІІ клас учениците полагат изпит по немски и по специалността. В процес на договаряне (преди закриването на училището) е изграждане на съвместен квалификационен център с Института по професионална педагогика в Магдебург, за да стане техникумът пилотно училище за внедряване на германската дуална система в професионалните училища. Това е записано в юбилейния вестник на училището, издаден за 110-а му годишнина.
Учебните кабинети и работилници в просторната сграда са добре обзаведени. Училището разполага с оборудвани работилници с машини и роботи с цифрово-програмно управление, на които се обучават младежи от специалност „Технология на машиностроенето“.
2003 – 2010 г. Техникумите от 2003 година се преобразуват в „професионални гимназии“ и училището става Софийска техническа гимназия. Дотогава то е сред най-престижните училища в София.
Паралелките през 2000 г. са 32 и намаляват до 7 през 2008 г., когато министерството решава, че гимназията е в окаяно състояние, с малко ученици и пред фалит. Министерството не обявява прием за учебната 2008/2009 г. в никоя специалност на СТГ „с цел оптимизиране на мрежата от професионални училища в София“.Какво се случва в Софийската техническа гимназия, Студентско-ученическо движение „Призив за образование“, 23.11.2008 г.
През 2010 г. със Заповед №РД-14-126 от 10 август 2010 г. министър Сергей Игнатов прекратява съществуването на СТГ, която се влива в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ на „11-и август“ № 16.
В 2013 г. директорът на приемащото училище Мардирос Зовикян в интервю в сп. „Тема“ заявява, че е бракувал онова, което не е успял да продаде на търг, а машините от училищните работилници на техническата гимназия са нарязани на скрап и закарани в завода „Стомана-Индъстри“ в Перник.
С решение на правителството на Бойко Борисов от 14 септември 2011 г. сградата на техническото училище е дадена на Софийския университет в замяна съгласието на СУ да се откаже от галерията на ул. „Шипка“ № 6 в полза на художниците. Днес на първия етаж на сградата се помещават частна гимназия и основно училище „Езиков свят“, които сочат, че се помещават на бул. „Ал. Стамболийски“ № 82, в сградата на Софийската техническа гимназия.Светла Василева, Реквием за най-старото техническо училище на Балканите. „Дума“, 20 декември 2013
През 2020 г. покривът на сградата се срутваПокривът на Софийска техническа гимназия се срути, ще стане ли втори "Алабин" (СНИМКИ).
Източници
Категория:Закрити средни училища в София Категория:Професионални гимназии в София Категория:Основани в България през 1883 година