Преврат в Турция (1980)

Превратът в Турция от 12 септември 1980 г. (на турски: 12 Eylül Darbesi) е оглавен от началника на генералния щаб на турската армия ген. Кенан Еврен. Резултатите от преврата са: 43-то правителство на Турция е свалено, край на политическото насилие в Турция (1976 – 1980), военна хунта управлява при военно положение до общите избори в Турция през 1983 г., всички политически партии и групи са забранени, също така кюрдският език е забранен.

Това е третият преврат в турската история след преврата от 1960 г. и „Преврата чрез меморандум“ от 1971 г.

През 1970-те години в Турция се наблюдават редица леви и десни въоръжени конфликти, често локални войни между САЩ и СССР.

За да се създаде претекст за намеса турските военни позволяват на конфликта да ескалира, а според някои се приема стратегия на напрежение.Ganser, Daniele (2005). NATO's Secret Armies. Operation Gladio and Terrorism in Western Europe. London: Frank Cass: Полковник Талат Турхан обвинява САЩ, за това че са подтиквали бруталността от която страда Турция през 1970-те чрез създаване на специален военен отдел, антипартизанска тайна армия и МИТ и са ги обучавали според FM 30 – 31

Насилието спира рязко след това, а превратът е приветстван от някои като възстановяване на реда. Екзекутирани са общо 50 души, а 500 000 са арестувани и хиляди умират по затворите.Turkey and its army: Erdogan and his generals

През следващите 3 години турските въоръжени сили управляват страната чрез Съвет за национална сигурност преди да бъде възстановен демократичният режим.Amnesty International, Turkey: Human Rights Denied, London, November 1988, AI Index: EUR/44/65/88, ISBN 978-0-86210-156-5, pg. 1

Преди преврата През 1975 г. водачът на консервативната Партия на справедливостта () Сюлейман Демирел наследява водача на Републиканската народна партия () Бюлент Еджевит като министър-председател на Турция. Демирел формира коалиция с Фронта на националистите (), ислямистката Партия на националното спасение () на Неджметин Ербакан и крайно дясната партия на Арпарслан Тюркеш – Партия националното действие (). Последната използва възможността, за да се внедри в службите за държавна сигурност, като по този начин сериозно задълбочава войната между различните противникови фракции.Gil, Ata. „La Turquie à marche forcée“, Le Monde diplomatique, February 1981.

От изборите от 1977 г. няма победител. Първо, Демирел продължава коалицията си с националистически фронт. През 1978 г. Еджевит успява да вземе пълната власт, благодарение на няколко депутати, които отиват от една партия към друга. През 1979 Демирел отново става министър-председател. В края на 70-те Турция е в нестабилна ситуация и с неразрешени икономически и социални проблеми, изправена пред стачки и частична парализа на политиката (Парламентът на Турция не успява да избере президент през шестте месеца, които предхождат преврата). От 1968 – 1969 г. пропорционалната изборна система създава трудности за появата на мнозинство в турския парламент. На интересите на индустриалците, които притежават най-големите холдинги в страната се противопоставят по-дребните бизнесмени, търговци, земевладелци, чиито интереси не винаги са едни и същи дори и между тях самите. Редица реформи в областта на земеделието и промишлеността, изискани от горната част на средната класа са блокирани от други.

Общата смъртност в резултат на насилието през 70-те години се оценява на 5000 души с около 10 убийства на ден. Повечето са били членове на левите и десните политически партии, ангажирани във всекидневни битки. Ултранационалистическата организация Сиви вълци, която е младежката организация на Партията на националното действие твърди, че е подпомагала силите за сигурност Самата организация е свързана и с атентата срещу папа Йоан-Павел II. Според сп. „Прожектор“ през 1978 г. е имало 3319 фашистки атаки, в които са убити 831 души, а ранените са 3121. В централния процес срещу лявата организация Революционен път във военния съд в Анкара, обвинението представя списъък с 5388 политически убийства преди преврата. Сред жертвите са 1296 дейци на десни организации и 2109 дейци на леви организации. Останалите не могат да бъдат причислени точноDevrimci Yol Savunması (Defense of the Revolutionary Path). Ankara, January 1989, p. 118 – 119.

През 1977 г. на площад Таксим са убити 35 души, а през 1978 г. в град Кахраманмараш в ново клане са убити над 100 души. През същата 1978 г. в анкарския квартал Бахчелиевлер са убити 7 души. След клането в Кахраманмараш през декември 1978 г. в 14 от тогавашните 67 провинции на Турция е обявено военно положение. По време на преврата военно положение е въведено в още 20 провинции.

Ход на преврата На 11 септември 1979 г. генерал Кенан Еврен заповядва ръчен доклад на пълен генерал Хайдар Салтик относно дали превратът трябва да се проведе или дали правителството има нужда от сериозно предупреждение. Докладът, който препоръчва подготовка за преврат, е написан след 6 месеца. Еврен го пази в сейфа на своя офис. Той казва, че единственият човек, който знае за него освен Салтик, е Нуретин Ерсин. Спори се дали това е ход от страна на Еврен, за да намеси политическия спектър, тъй като Салтик е близо до левицата, докато Ерсин – до десницата. Така се предотвратява намесата на политически организации след преврата.

На 21 декември генерали от Военната академия се събират, за да решат хода на действията. Претекстът за преврата се състои в предотвратяване на социалните конфликти през 1970-те, както и парламентарната нестабилност. Решават да издадат меморандум от президента Фахри Корутюрк към лидерите Сюлейман Демирел и Бюлент Еджевит. Това става на 27 декември. Лидерите получават писмото седмица по-късно.

Втори доклад, предаден към март 1980 г., препоръчва започването на преврат без повече отлагане или в противен случай по-нисшестоящи офицери може да се опитат да „вземат въпроса в техни ръце“ Еврен прави само минимални промени в плана на Салтик, наречен „Операция Знаме“ ().

Превратът е заплануван за 11 юли 1980 г., но е отложен след предложение за вот на недоверие към правителството на Демирел. Вотът е отхвърлен на 2 юли. На 26 август се прави среща във Върховния военен съвет (), където е избрана втора дата – 12 септември.

На 7 септември 1980 г. Еврен и 4 командири решават да отхвърлят цивилното правителство. На 12 септември Съветът за национална сигурност (), начело на който е Еврен, обявява преврата по националния канал. Съветът разширява военното положение, разпуска парламента на страната и правителството, суспендира конситуцията и забранява всички политически партии и синдикални организации. Те се позовават на кемалистката традиция на държавния секуларизъм и единството на нацията, които вече са били изтъкнати и при провежданите на предишните преврати и се обявяват против комунизма, фашизма, сепаратизма и религиозен догматизъм.

Управление на хунтата Икономика Един от най-видните ефекти на преврата е върху икономиката. В деня на преврата тя е на ръба на колапса с трицифрена инфлация, има повсеместна безработица и хроничен чуждестранен търговски дефицит. Икономическите промени между 1980 и 1983 година са свързани с Тургут Йозал, който е главната личност, натоварена с отговорност за икономическата политика от правителството на Демирел от 24 януари 1980 година. Йозал подкрепя Международния валутен фонд и поради това принуждава директора на централната банка в Турция Исмаил Айдъноолу да си подаде оставката поради съпротивата си срещу фонда.

Стратегическата цел е да се обедини Турция с „глобалната икономика“, която е подкрепяна от големия бизнес и да даде на турските компании способността да продават продуктите и услугите си на световния пазар.

Месец след преврата лондонският вестник „Международен банков преглед“ пише: „Усещане за надежда се вижда сред международните банкери, че турският военен преврат може да отвори пътя към по-голяма политическа стабилност като основна предпоставка за съживяването на турската икономика“. В периода 1980 – 1983 чуждестранният валутен курс се оставя да плува свободно. Насърчават се чуждите инвестиции. Националните предприятия, започнати от реформите на Ататюрк са насърчени към своите предприятия да включат и чуждестранно участие. Нивото от 85 процентно участие на държавата в икономиката преди преврата е сведено до относително малко значение на държавния сектор. Веднага след преврата Турция съживява отново проекта за язовира „Ататюрк“ и проекта „Югоизточен Анадол“ за поземлена реформа за решаване на проблема с недоразвития район на Югоизточна Турция. Той се превръща в многосекторна социална и икономическа програма за устойчиво развитие за 9 милиона души от района. Затворената икономика, произвеждаща само за нуждите на Турция, се субсидира за енергичен износ навън.

Драстичното нарастване на икономиката през този период е относително спрямо предишното ниво. Брутният вътрешен продукт остава доста под този на средноевропейските и европейски страни. Правителството замразява заплатите, докато икономиката регистрира значително свиване в публичния сектор, дефлационна политика и няколко последователни минидевалвации.

Конституция В рамките на 3 години генералите приемат 800 закона.History of the Kurdish Uprising a paper of the International Council on Human Rights Policy. Посетен на 31 октомври 2009. Превратаджиите са убедени в неефективността на действащата конституция. Решават да приемат нова конституция, в която се включват механизми за възпиране на пречките за функциониране на демокрацията. На 29 юни 1981 г. военната хунта назначава 160 души за членове на надзорно събрание, за да създадат новата Конституция на Турция. Тя включва ясни граници и ограничения на правилата за гласуване за президент, които са една от причините за преврата.

На 7 ноември 1982 година новата конституция е подложена на гласуване с референдум и е приета с 92 % от гласовете. На 9 ноември същата година Кенан Еврен е назначен за президент на Турция за следващите 7 години.

Трибунали При преврата са арестувани членове на леви и десни партии и са съдени от военен съд. За много кратко време са арестувани от 250 000 до 650 000 души. Сред задържаните 230 000 са съдени, 14 хил. са лишени от гражданство, 50 души са екзекутирани. Отделно хиляди са измъчвани, а други хиляди изчезват. Общо 1 683 000 души влизат в различни черни списъци. Сред преследваните са Еджевит, Демирел, Тюркеш и Ербакан, който е арестуван и временно отстранен от политиката.

След като се възползва от активността на Сивите вълци, генерал Кенан Еврен вкарва в затвора хиляди от тях. По онова време има 1700 организации в страната с около 200 000 членове и 1 милион симпатизанти.Herman, Edward S; Brodhead, Frank (1986). The Rise and Fall of the Bulgarian Connection. New York: Sheridan Square Publications. ISBN 978-0-940380-06-6, p. 50 В обвинителния акт от май 1981 г. срещу Партията на националното действие се обвиняват 220 членове на партията и техни сътрудници за 694 убийства.Searchlight (magazine), No.47 (May 1979), pg. 6. цитирано по Edward S; Brodhead, Frank (1986). The Rise and Fall of the Bulgarian Connection. New York: Sheridan Square Publications. ISBN 978-0-940380-06-6, p. 50

Еврен и другите участници в преврата осъзнават, че Тюркеш е харизматичен лидер, който би могъл да оспори тяхната власт, използвайки паравоенната организация „Сиви вълци“. След преврата в обвинителния акт на полковник Тюркеш турската преса разкрива близки връзки на партията му със силите за сигурност, както и с организираната престъпност (търговия с наркотици), която финансира на свой ред въоръжението и дейностите на наети фашистки настроени командоси в цялата страна.

Резултати 650 000 души са арестувани. 1 683 000 са вкарани в разни черни списъци. 230 000 души са съдени в 210 000 съдебни процеса. За 7000 души е поискана смъртна присъда. 517 души са осъдени на смърт. 50 от тях са екзекутирани (26 политически затворници, 23 криминални престъпници и член на ТАОА). Досиетата на 259 души, чиято смъртна присъда е поискана, са изпратени в парламента.