Латинска АмерикаНа основните романски езици, които се използват в региона: испански: América Latina или Latinoamérica португалски: América Latina френски: Amérique Latine е етнографско понятие, появило се през 19 век, чрез което се идентифицира регион на американския континент с мнозинство, говорещо езици, произлезли от латинския (главно испански или португалски, в по-малка степен френски).
Точното определяне на границите на региона е променливо. Във всички случаи влизат държави, чийто официален език е испански или португалски (Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Доминиканска република, Еквадор, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Хондурас и Чили). Някои включват френскоговорещи страни като Хаити, без да се вземат предвид културните аспекти, по същата причинаRouquié, Alain (1987). „Introduction – Qu'est-ce que l'Amérique latine?“. Amérique latine – Introduction à l'Extrême-Occident (en francés). Seuil. p. 15. ISBN 2-02-009770-2. и Белиз (англоговореща страна, но със силно присъствие на испанския език и култура), френскоговорещите регион на Канада, също се обсъжда., испаноезичните държави и владения на САЩ, особено Пуерто Рико и Американските Вирджински острови и френските владения на американския континент и Карибите (Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелми, Сен Мартен и Френска Гвиана).
От трите езика, които определят Латинска Америка, испанският и португалският са преобладаващи, оставяйки френския като език само на 3% от населението на региона. Думата латино е разширено и се отнася до хората, представители на латиноамериканската култура.
Регионът обхваща повече от двадесет милиона квадратни километра площ, което съответства на приблизително 13,5% от сушата на планетата. Поради своите размери Латинска Америка има голямо географско и биологично разнообразие. В региона се срещат всички климатични условия в света и се намират множество животински и растителни видове. Освен това се срещат някои от най-големите реки в света и важни хранителни, енергийни и минерални ресурси, сред които се открояват неговите находища на нефт, мед, литий и сребро.
Терминът латински от културна гледна точка се отнася до европейските народи, чийто език и цивилизация произлизат от Латинска Европа, областта под римска власт, и които използват романски езици (Испания, Франция, Италия, Португалия, Румъния и някои региони на Белгия и Швейцария)Francisco Gimeno Menéndez: „Situaciones sociolingüísticas dispares en el proceso de formación de las lenguas romances“. En Aemilianense: revista internacional sobre la génesis y los orígenes históricos de las lenguas romances, ISSN 1698 – 7497, N.º 1, 2004, págs. 171 – 223. и в допълнение към народите на други континенти, които споделят това културно наследство. В случая с американския континент регионите, които са били под колониалното управление на Испания, Португалия и Франция, са тези, в които тази латинска култура се е установила, смесвайки се с местни и субсахарски африкански влияния."La latinidad y su sentido en América Latina" Manuel Lucena Salmoral, ISBN 968-837-093-2 Обявяването на независимостта и миграционните течения от 19 и 20 век допринасят милиони испански, португалски и италиански имигранти, които добавят повече елементи към латинския характер (особено в Аржентина, Уругвай и Бразилия). Среща се обаче и важно миграционно движение на лица, носещи други европейски, азиатски или африкански култури.
От очертаното може да се установи, че културната идентичност на Латинска Америка се състои от етноси, различни по произход: коренно, иберийски и субсахарски, а също и европейско като латински, германски, келтски, славянски и англосаксонски, и с влиянията от арабския свят, особено от Левант, Източна Азия (предимно от Китай и Япония).
Концепция Етимология Концепцията за понятието латинска Америка, за разлика от другата – англосаксонска Америка, е въведена от френския политик и икономист Мишел Шевалие в Писма за Северна Америка,Chevalier, Michel (1836). Lettres sur l'Amérique du Nord, (en francés). Charles Gosselin et Cie. книга, която той публикува през 1836 г. след пътуване през САЩ, Мексико и Куба, макар и без използването на израза Латинска Америка. Испано-американците започват да използват прилагателното латинска в същия смисъл в началото на 50-те години на ХХ век, като го предпочитат пред по-тясното прилагателно испаноMónica Quijada (1998). «Sobre el origen y difusión del nombre „América Latina“ (o una variación heterodoxa en torno al tema de la construcción social de la verdad)». Revista de Indias LVIII (214): 598 – 599. поради колониалистичната конотация, която този термин има за американците по онова време.
Първият автор, който комбинира думите Латинска и Амирка в един термин, е чилийският философ и политик Франсиско Билбао на 22 юни 1856 г. на конференция в Париж, в която чете своя текст Инициатива на Америка: Идея за Федерален конгрес на републиките. В текста той предлага създаването на конфедерация от републиките в региона като алтернатива за търсене на модел за развитие, който отчита характеристиките на населението и географията му, в допълнение към възможността да се изправя срещу чужди империалистически проекти.Bilbao, Francisco; Bilbao, Manuel (1 de enero de 1866). Obras completas. Buenos Aires. Consultado el 7 de agosto de 2016. година по-късно колумбийският писател Хосе Мария Торес Кайседо също използва термина в стихотворението Двете Америки, публикувано в Париж, на 15 февруари 1857 г., където той потвърждава, че страните от региона трябва да се обединят, за да запазят своята територия и своя демократичен модел.Torres Caicedo, José María (15 de febrero de 1857). „Las dos Américas“. El Correo de Ultramar.
Дефиниция Изразът Латинска Америка има няколко различни употреби и конотации:Colburn, Forrest D (2002). Latin America at the End of Politics. Princeton University Press. ISBN 0-691-09181-1. В най-простия си смисъл Латинска Америка обикновено се отнася изключително до испаноезичните и португалскоговорещите страни на американския континент, включително Пуерто Рико, макар че е свободно присъединила се държава към САЩ. Това значение е синоним на Латинска Америка, но обикновено се счита за непълно, когато се изключват територии, които, без да са конкретно испаноезични или португалоезични, могат да се считат за повлияни от латинската култура. В по-общоприетото му значение изразът включва и френскоговорещите страни, тоест Хаити, френските отвъдморски територии в Америка и остров Клипертон. Според дефиницията на Кралската испанска академия Латинска Америка е съвкупност от американски държави, които са колонизирани от латинските държави, т.е. Испания, Португалия или Франция.Real Academia Española y Asociación de Academias de la Lengua Española (2014). „latinoamericano“. Diccionario de la lengua española (23.ª edición). Madrid: Espasa. ISBN 978-84-670-4189-7. Според Паниспанския речник по-подходящо да се използва специфичният термин Испаноамерика или, ако е включена Бразилия, която е португалоезична държава, терминът Ибероамерика.Diccionario panhispánico de dudas-Real Academia Española. „Latinoamérica“. Consultado el 15 de octubre de 2010. Друго по-малко прието значение включва и онези територии на Северна Америка, в които романските езици имат официален или преобладаващ характер, т.е. щатите Калифорния, Аризона, Невада, Ню Мексико, Тексас и Флорида, а също и испанско- и френскоговорещите територии на Квебек, Ню Брънзуик, Манитоба и Онтарио в Канада и Луизиана в САЩ. Вариант на предишния е включането на онези територии, които могат да се считат със значително присъствие на латинската културата, но като се изключат териториите, които са културно по-близки до англоамериканската култура. По този начин бившите северноамерикански територии със значително присъствие на испанския ще се включат, но френскоговорещите северноамерикански територии ще се изключат, тъй като са по-близки в културно отношение към англоамериканската култура, отколкото до латинската, въпреки езика. В този случай някои включват Белиз и Американските Вирджински острови, макар че официаният им език е английският, те имат силно присъствие на испанската и латинската култура. В международния геополитически жаргон е обичайно да се използва сложният термин Латинска Америка и Карибите за обозначаване на всички територии от Западното полукълбо, които се простират на юг от САЩ, включително Суринам и Гвиана.Colburn, Forrest D (2002). Latin America at the End of Politics. Princeton University Press. ISBN 0-691-09181-1.
Територии Суверенни държави
Териториите, които могат да бъдат част от Латинска Америка, също са споменати според буквалната конотация на термина (територии, в които се говорят романски езици): провинциите Квебек и Ню Брънзуик в Канада; щатите Луизиана, Флорида, Калифорния, Тексас, Аризона и Ню Мексико в САЩ с Пуерто Рико, която е свободно присъединила се държава към САЩ; и френските територии на Френска Гвиана, Клипертон, Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелми, Сен Мартен и Сен Пиер и Микелон.
Зависими територии
Трябва да се отбележи, че някои латиноамерикански райони зависят от определени държави.
Един от тях е Пуерто Рико от 1898 г., който след войната между Испания и САЩ става зависим от тази северноамериканска държава. Пуерто Рико не успява да отстои своята независимост, каквато имат Куба и Филипините, които също са били част от испанския суверенитет. Пуерто Рико е испаноезичен остров. Той е юридически двуезичен, в смисъл, че и испанският, и английският са официални езици, като испанският е народният език, на който се говори от цялото население. Английският се преподава като втори език, въпреки че по-малко от 5% от населението е напълно двуезично.
Френска Гвиана, Гваделупа и Мартиника не са колонии на Франция, но са част от Франция, като отвъдморски департаменти. От друга страна, островните райони Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелми и Сен Мартен са задгранични територии на Франция.
История Идеята за Латинска Америка се появява през 19 век и предполага, че регионът трябва да бъде дефиниран въз основа на европейски категории, по-специално латински. Следователно, строго погледнато, не може да има история на Латинска Америка преди 12 октомври 1492 г. Освен това и поради етногеографския характер на понятието, както местните, така и афроамериканските култури не са включени в концепцията. И накрая, от 1492 г. до наши дни, латинското присъствие на континента се променя географски и продължава да се променя по такъв начин, че територии, които преди няколко века са принадлежали на Латинска Америка, днес вече не принадлежат и обратно.
Преди XVI век: Предколумбов период
В Доколумбовата Америка се развили стотици култури и десетки цивилизации по целия континент. Разглежданите високи доколумбови култури са възникнали в Мезоамерика и Андите. От север на юг може да назоват културите на ацтеки, толтеки, теотиуакан, сапотеки, олмеки, маи, чибча, каняри, моче, наски, чиму, инки и тиуанако. Всички те са разработили сложни системи за политическа и социална организация и са забележителни със своите художествени традиции и религии.
В останалата част на континента културното развитие е не по-малко важно, тъй като са усъвършенствани системи за управление на околната среда, като например в Амазонка, в Бени е открито едно от първите конституционни демократични общества като ауденосауни.Mann, Charles (2006), 1491, Madrid, Taurus
Сред преобладаващите етнически групи в Северна Америка са яки, сериси, апачи, мохикани, навахо, шайени, ирокези, ескимоси, сиукси, чичимеки и др.
Американските цивилизации откриват и изобретяват високо усъвършенствани културни елементи като календари, сложни системи за генетично подобрение като тази, която генерира царевица и картофи, антисеизмични строителни системи, както и майсторство в каменната зидария, обширни системи за управление на околната среда. Нови системи за писане, нови политически и социални системи, напреднала металургия и текстилно производство.