Иван Славчев

Иван Славчев е български строителен инженер и изобретател.

Биография Иван Славчев е роден на 21 октомври 1921 г. в с. Ковачевец, Поповско. Завършва с отличие гимназия в Попово през 1940 г. Следва строително инженерство в Бреслау, Германия (сега Вроцлав, Полша), което завършва семестриално през 1944 г. Като студент работи, за да се издържа, като библиотекар и младши асистент в катедрата за стоманени строежи и индустриално строителство. През август 1944 г. защитава дипломна работа.

При завръщането си в България попада в плен, а част от документите му са унищожени след бомбардировка на влака, с който пътува през Югославия. След прибирането си в България търси работа в София. За кратко е асистент на професор Попов в Държавната политехника в София, където се дипломира отново с първия випуск на Политехниката през 1947 г. след успешно издържани проверочни изпити (ВТУ в Бреслау е опожарено в края на войната и липсва архив).

Професионален път Иван Славчев работи в Дирекцията на пътищата в София като безплатен стажант инженер от 1945 до 1947 г. Пише и издава книгата „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“.Славчев, Иван. „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“, София, 1945, 95 стр.

От 1947 до 1964 г. Иван Славчев работи по строителството на Димитровград – Азотно-торов завод (Химически комбинат Сталин), ТЕЦ „Марица 3“, Циментов завод „Вулкан“ и др.

Ръководи пряко строителството на завода за сярна киселина и ремонтно механичния завод. При строителството на гранулационните кули прилага за първи път в България система „пълзящ кофраж“, а при строителството на обединения корпус изобретява и използва за първи път „безподпорен кофраж за високи греди“, за което е удостоен с Димитровска награда.Вестник „Димитровградска правда“, юбилеен брой 20 години Димитровград, 1967, стр. 3 Проектира корпуси 121, 122 и 123. От 1949 до 1950 е главен инженер на строителството на комбината.

Подробна статика на безподпорния кофраж Иван Славчев дава в книгата си „Носещ кофраж“.Славчев, Иван. „Носещ кофраж“, Д.И. „Наука и изкуство“, София, 1952, 82 стр

От 1956 до 1959 г. работи по строителството на 35 000 тонен пристанищен силоз за зърно в Латакия, Сирия. За първи път системата „пълзящ кофраж“ е приложена от български строители извън границите на България.Чернев, М. Малчев, Г. Стаменов, М. „Дела на българските строители и архитекти в чужбина“, София, ДИ „Техника“, 1963, стр. 120-129

От 1964 до 1966 г. работи в Софстрой като главен инженер. От 1966 до 1969 г. работи в Министерството на строежите като началник отдел. По това време системата „пълзящ кофраж“ е приложена за първи път за строителство на жилищни сгради в Русе.Кореспонденция от Русе за вестник „Работническо дело“ от 14.10.1968

През 1967 г. авторски колектив начело с Иван Славчев изобретява „Метод за синхронизирано изпълнение на стени и плочи с пълзящ кофраж при многоетажни сгради“.Славчев, Иван. Ненов, Николай. Атанасов, Атанас. Виденов, Благой. Туча, Любен., Институт за изобретения и рационализации, „Авторско свидетелство 11 935“, 1967

Заедно с арх. Атанасов, Славчев е автор на „Наръчник за техническия ръководител в строителството“.Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.

Специализира строително калкулиране в централата на Хохтийф в Есен, ФРГ. Проектира спортен комплекс в Алжир, изготвя оферти за строителство на телевизионни кули в Кувейт, участва в оферти за строителство на първия мост над Босфора (Босфорски мост), болнични комплекси в Триполи и Бенгази, Либия и др.

От 1970 до 1975 г. е технически директор в клона на „Техноекспортстрой“ в Гьопинген, ФРГ. Дейността включва цялостно калкулиране и изпълнение на обекти във ФРГ. Първо прилагане на кофражни системи „НОЕ“ (едроплощен кофраж) за строителство до ключ с български работници във ФРГ, както и за жилищно строителство в България – в Стара Загора и София.

От 1976 до 1982 г. Славчев е главен специалист в строителна дирекция в „Техноекспортстрой“. Дейността му включва цялостно калкулиране и проектиране на обекти в Африка и Близкия изток. Разработва метод за изпълнение на тежки стоманобетонни съоръжения под вода по система „пълзящ бетон“.

От 1982 до 1988 г. работи в „Транскомплект“ по цялостното калкулиране и проектиране на обекти в Африка и Близкия изток, от където е преотстъпен като специалист по калкулиране на „BfB“, Брауншвайг, ФРГ през 1983 г.

През 1992 г. Славчев е представител на „Хохтийф“ в група за изготвяне на проекти за жилища на завръщащите се от Германия в Русия военнослужещи. Строителството се извършва от „Главболгарстрой“.

Иван Славчев умира в Етрополе на 9 юни 1995 г.

Държавни отличия Димитровска награда, 1952 г. орден „Червено знаме на труда“ – 2 пъти златна значка „Кольо Фичето“ – 2 пъти Почетен знак 1-ва степен на ГНС на Димитровград с протоколно решение № 50 от 29 август 1967 г. за особени заслуги по изграждането на Димитровград отличник на Министерството на строежите

Библиография Славчев, Иван. „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“, София, 1945, 95 стр. Славчев, Иван. „Носещ кофраж“, Д.И. „Наука и изкуство“, София, 1952, 82 стр. Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.

Източници

Исторически музей Димитровград Тричков, Ц. Занев, В. „Нови видове кофражи“, София, Д.И. „Наука и изкуство“, 1955, стр. 60-61 25 години на строителен устрем, Юбилейно издание на ДСУ в Хасково, 1974, стр. 9-10 Протоколна книга „Пълзящ кофраж – корпус 402 при АТЗ“, август 1950

Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Български изобретатели Категория:Български инженери Категория:Димитровградчани Категория:Родени в област Търговище Категория:Починали в Етрополе