Станислав Иванов Шумков () е български общественик, учен, журналист и писател от Македония, деец на българската емиграция в Северна Америка.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 379.
Биография Станислав Шумков е роден на 25 февруари 1866 година или в 1867 година в град Солун, тогава в Османската империя. Негов баща е видният български революционер и писател Иван Шумков, а брат на Станислав е Спас Шумков.Албум-алманах „Македония“, София, 1931. Емигрира в САЩ и завършва история и философия в Пенсилванския университет. Защитава докторска дисертация на тема „Българско възраждане“ и чете лекции в множество американски университети относно положението на българите в Македония.
„Бъдещето на балканските държави“, 1897 В 1897 година Шумков издава в САЩ книгата си „Бъдещето на балканските държави“, с която се стреми да информира американското общество за ситуацията на Балканите. В нея той отхвърля идеите на панславизма, тъй като „Не е възможно създаването на панславянски съюз дотогава, докато Русия не се откаже от сегашната си система на управление.“ Вместо това Шумков защитава необходимостта от бъдеща Балканска федерация: „Не е далеч денят, в който балканските държави ще трябва да създадат дългоочакваната конфедерация, ако не искат да отстъпят пред ненаситната алчност на някоя велика сила.“
По македонския въпрос Шумков отхвърля идеята за автономия на Македония, тъй като според него „нито една от балканските държави няма да отстъпи от претенциите си спрямо тези спорни области, намиращи се под турска власт, докато те не се присъединят към съответните страни“. Според него на България трябва да се дадат не само градовете с българско население като Битоля, Велес, Прилеп, но и принадлежащият към тях географски Солун. В 1899 година Шумков е представител на първото регистрирано емигрантско българско дружество „Васил Левски“ на Шестия македонски конгрес от 1 до 5 май. Конгресът упълномощава Шумков да представлява Върховния комитет в Америка. По-късно Шумков се оттегля от дейността на Върховния комитет, поради личен конфликт с Константин Стефанов, когото намира за гъркофил. По-късно Шумков пише в своя вестник „Македония“ (1907 – 1910): „Не се изискваше голяма прозорливост, за да се забележи, че Върховният комитет нямаше привърженици в Америка.“
В 1901 година Шумков се установява в България и става търговски представител на вършачки във Варна. Там се жени за дъщерята на емигранти от Одеса Амалия Розенберг, с която по-късно заминават отново за Америка. През април 1901 година е делегат от Варненското македоно-одринско дружество на Осмия македоно-одрински конгрес.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
В САЩ Станислав Шумков започва да редактира вестник „Македония“ (1907 – 1910) в Гранит Сити. Издава специален информационен вестник на английски език „Маседониън Хералд“. Публикува множество качествени материали и поддържа поредицата „Българите в Америка и македонското дело“. Шумков се среща със серия американски политици, включително с американския президент Теодор Рузвелт и държавния му секретар Джон Хей, и печата множество статии за положението на българите в Македония.
„Македонският въпрос и неговото правилно решение“, 1904 В 1904 година Шумков заедно с Георги Чакалов издава в САЩ книгата „Македонският въпрос и неговото правилно решение“. В тази книга отново Шумков и Чакалов се стремят да привлекат американското внимание към македонския въпрос и положението на българите в Османската империя, изключително влошено след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание. Но за разлика от „Бъдещето на балканските държави“, в тази книга Шумков и Чакалов възприемат защитавания от ВМОРО и ВМОК принцип „Македония за македонците“. За тях „македонци“ са всички етноси, населяващи географската област Македония:
Според Шумков и Чакалов, въпреки „доминацията на българския елемент“ в Македония, от практична гледна точка – за да се избегнат неодобрението на Европейския концерт и конфликт между балканските нации, които са пряко заинтересовани от решаване на македонския въпрос, както и да се избегне заплахата от европейски пожар – е добре да се приеме новият принцип „Македония за македонците“ вместо анексия от България. Отлагането на окончателното решение на македонския въпрос, според авторите, крие риска от конфликт между Турция и България и в крайна сметка от общоевропейска война. Според тях Македония може да бъде ядро на бъдеща балканска конфедерация.
В 1909 година Шумков издава емигрантско списание „Нов свят“ в Гранит Сити. След това се завръща в Османската империя и се занимава с публицистика. Кореспондент е на „Дейли Телеграф“ в Солун. Около края на 1909 година Шумков заминава за Битоля. Умира в 1919 година.
Родословие
Външни препратки
"Писмо из Америка (Специална кореспонденция). Македонския въпрос в Америка. Обрат в полза на македонските вожди. Проповед против Султана. God damn the Sultan", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. V, бр. 899, София, 23 януари 1904 година "The Intrigues of the Greeks. Shameless Machinations of a Degenarate Race. The Communication in St. Louis Post Dispatch", публикувано във в-к "Македония. Орган на българската емиграция в Америка", год. I, бр. 5, Гранит сити, САЩ, 1 февруари, 1908 година "Перспективата за скорошен мир", публикувано във в-к "Софийска Вечерна поща", год. XIV, бр. 289, София, 24 февруари 1913 година Shoomkoff, Stanoslav J. The Future of the Balkan States. Philadelphia, Bradley Bros. Print, 1897
Бележки
Категория:Родени в Солун Категория:Български общественици от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български националисти Категория:Дейци на ВМОК Категория:Българи в САЩ Категория:Личности (Гранит Сити) Категория:Възпитаници на Пенсилванския университет Категория:По произход от Цер