Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1879 г. до около 1902 г.През периода на Третата българска държава се счита, че носители на българския консерватизъм са чорбаджиите от турско врвме и през свободните времена точно те образуват Консервативната партия. Свободен глас, 09/03/1908, No. 10, 2 стр. С нея са свързани вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Отечество“.
История Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.
Още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886 – 1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 г. от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.
Участия в избори
Парламентарни година избори гласове % резултат 1879 Народно събрание 48 270 17,7%
1880 Народно събрание 88 260 30,8%
1881 Велико Народно събрание – –
1882 Народно събрание – –
1884 Народно събрание – –
1887 Народно събрание – –
1899 Народно събрание – –
1901 Народно събрание – –
1902 Народно събрание – –
Участия в правителства Правителство на Тодор Бурмов (17 юли/(5 юли датите по ст. стил)Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9) 1879 – 6 декември/(24 ноември) 1879) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов министерство на вътрешните работи – Тодор Бурмов министерство на народното просвещение – Тодор Бурмов, Георги Атанасович министерство на финансите – Григор Начович министерство на правосъдието – Димитър Греков
Първо правителство на Климент Търновски (6 декември/(24 ноември) 1879 – 7 април/(26 март) 1880) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович министерство на вътрешните работи – Димитър Греков, Тодор Икономов министерство на народното просвещение – Климент Търновски министерство на финансите – Григор Начович министерство на правосъдието – Димитър Греков
Правителство на Казимир Ернрот (9 май/(27 април) 1881 – 13 юли/(1 юли) 1881) – самостоятелно
министерство на народното просвещение – Михаил Сарафов, Константин Иречек министерство на финансите – Георги Желязкович
Правителство без министър-председател (13 юли/(1 юли) 1881 – 5 юли/(23 юни) 1882) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Константин Стоилов, Георги Вълкович министерство на вътрешните работи – Григор Начович министерство на народното просвещение – Константин Иречек министерство на финансите – Георги Желязкович
Правителство на Леонид Соболев (5 юли/(23 юни) 1882 – 19 септември/(7 септември) 1883) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Георги Вълкович, Константин Стоилов министерство на финансите – Григор Начович министерство на правосъдието – Димитър Греков министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Георги Вълкович, Григор Начович
Второ правителство на Драган Цанков (19 септември/(7 септември) 1883 – 12 януари/(31 декември) 1884) – коалиция с умерените либерали
министерство на финансите – Григор Начович министерство на правосъдието – Константин Стоилов
Трето правителство на Драган Цанков (12 януари/(1 януари) 1884 – 11 юли/(29 юни) 1884) – коалиция с умерените либерали
министерство на финансите – Григор Начович Министерство на външните дела и изповеданията – Марко Балабанов Министерство на общините, сградите, земеделието и търговията – Тодор Икономов Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов
Видни дейци Марко Балабанов (1837 – 1921) Тодор Бурмов (1834 – 1906) Георги Вълкович (1833 – 1892) Димитър Греков (1847 – 1901) Тодор Икономов (1835 – 1892) Климент Търновски (1841 – 1901) Григор Начович (1845 – 1920) Константин Стоилов (1853 – 1901) Иван Хаджиенов (1843 – 1923)
Бележки
Източници
Димитър Попов, „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]