Петронила Арагонска (на арагонски: Peironela, на каталонски: Peronella, на испански, астурски, галисийски, баски и португалски: Petronila, ; * 29 юни 1136, Уеска, Кралство Арагон; † 15 октомври 1173, Барселона) е кралица на Арагон, графиня на Собрарбе и на Робагорса (1137 – 1164), чрез брак графиня на Барселона (1137 – 1162). Отказва се от властта в полза на сина си Алфонсо през 1164 г.

Произход Петронила е дъщеря на Рамиро II Монаха (* 1086, † 1157), крал на Арагон и граф на Собрарбе и Робагорса, и съпругата му Агнес (Матилда) Аквитанска (ок. 1105, † ок. 1159), законна дъщеря на херцога на Аквитания и граф на Поатие Гийом IX.

Биография През 1134 г., след като нейният чичо, кралят на Арагон, крал на Памплона и граф на Собрарбе и Рибагорса, Алфонсо I Воинът, умираEspaña Sagrada, tomus XXIII, Chronicon Burgense, pag. 309Crónica de San Juan de la Peña, cap. 19, righe 228 - 230, pag. 464 без наследници и арагонските благородници назначават няколко регентиCrónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 1 - 15, pag. 465. След това те предлагат двете кралства на бъдещия баща на Петронила, Рамиро, брат на Алфонсо I,Crónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 17 - 18, pag. 465 който е монах от манастира Сен Пон дьо ТомиерCrónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 18 - 20, pag. 465 близо до Нарбон. Въпреки това наварските благородници, които не вярват в способностите на Рамиро, отказватCrónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 43 - 45, pag. 466 и решават да разделят двете кралства, избирайки Гарсия, потомък на краля на Навара Гарсия III СанчесCrónica de San Juan de la Peña, cap. 20, righe 59 - 60, pag. 467, така че наследниците на Алфонсо са Рамиро II Монаха в Кралство Арагон и Гарсия IV Рамирес Реставратора в Кралство Навара.

След това Рамиро получава папското разрешение да напусне манастира и да се ожени.Chronique de Robert de Torigni, abbé de Mont-Saint-Michel, Tome I, doc. 1159, pag 318 Рамиро е провъзгласен за крал на Арагон като Рамиро II и на 13 ноември 1135 г. се жени за Матилда (Агнес) от Поатие (Аквитанска).Chronicon sancti Maxentii Pictavensis, Chroniques des Eglises d'Anjou, pag 419

След раждането на ПетронилаRerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Brevi Historia Comitum Provinciæ e familia comitum Barcinonensium, pag 361 на 29 юли 1136 г. през месец октомври родителите правят дарение. #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - IInfante don RAMIRO de Aragón Преди края на същата година Рамиро се разделя със съпругата си Агнес, която се оттегля в манастира Санта Мария де Фонтевро, където умира между края на 1159 и 1160 г.

През 1137 г., на възраст около една година, Петронила е сгодена за графа на Барселона Раймон Беренгер IV.[Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, pag. 879] Брачният договор е подписан в Барбастро на 11 август 1137 г.; на 27 август в замъка Айербе Рамиро II съставя документ, в който се задължава да не взема важни решения без одобрението на бъдещия си зет. На 13 ноември същата година, запазвайки титлата на крал, Рамиро II абдикира #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - IInfante don RAMIRO de Aragón в полза на дъщеря си Петронила. Детето-кралица е отведено в Барселона, за да се образова в двора на Графство Барселона. Рамиро II делегира бъдещия си зет да управлява Кралство Арагон с титлата принц на Арагон и граф на Барселона, за да се противопостави на краля на Леон и Кастилия Алфонсо VII, който, след като е окупирал Кралство Навара през 1136 г., е навлязъл в Арагон, окупирал е част от кралството и, приемайки титлата император, му е наложил васалитет. Облечен с тази титла, Раймон Беренгер IV през 1140 г. преговаря с Алфонсо VII, като се съгласява да изтегли кастилците от Сарагоса, като им признава всички територии отдясно на река Ебро.[Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, pag. 879] Рамиро II, който умира в Уеска на 16 август 1157 г. #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - IInfante don RAMIRO de Aragón, прекарва последния период от живота си в манастира Сан Педро ел Вехо в Уеска и в своето имение Сан Урбес де Сарабло (Уеска), но не е сигурно, че той се е върнал окончателно към монашеския живот.

През 1143 г. в Самора, пред легата на папа Инокентий II, чийто суверенитет е признат над Кралство Арагон и Графство Барселона #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón, кралят на Кастилия Алфонсо VII признава брачния договор между графа на Барселона Раймон Беренгер IV и много младата кралица на Арагон Петронила, като по този начин се приема обединението на всички каталонски графства с Арагон и всъщност едно велико кралство Арагон. След това споразумение има сътрудничество между кралства Кастилия и Арагон в борбата срещу мюсюлманските кралства и през 1147 г., с помощта на генуезкия флот, те поставят Алмерия под обсада.[Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, pag. 880]

След като през 1150 г. кралица Петронила навършва 14 години – възрастта, изисквана от каноничното право за брак, тя се омъжва през август в Лерида за Раймон Беренгер IV Светия и бракът може да бъде консумиран. #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón

През 1157 г., след смъртта на баща си, Петронила наследява титлата на кралица на Арагон. #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón Мъжът ѝ умира през 1162 г.Gesta Comitum Barchinonensium е хроника, написана на латински от монасите от манастира Рипол през втората половина на 12 век и започва със завземането на властта от Годфрид Косматия и продължава до смъртта на Раймон Беренгар IV от Барселона. На втори път и след това на трети хрониката е разширена с делата на първите крале от Короната на Арагон, до Жак I от Арагонски.През август 1161 г. Раймон Беренгар IV Светият придружава своя племенник, граф на Прованс Раймон Беренгар II, в Торино, за да поиска и получи потвърждение на Графство Прованс от император Фридрих Барбароса. Но на връщане, в Борго Сан Далмацо, през 1162 г. Раймон Беренгер IV умира.Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Gestis Comitum Barcinonensium, cap. 17, pag 377Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Annales Sancti Victoris Massilienses, anno 1162, pag 3 España Sagrada Tomo. XLIII, Apendix, doc. XLIII, pag 466 След смъртта му Петронила остава единствената кралица в Арагон, докато управлява Графство Барселона от името на малолетния им син Раймон Беренгер, бъдещият Алфонсо II. След две години, на 18 юни 1164 г., тя абдикира в полза на сина си. който в този момент става крал на Арагон и приема името Алфонсо (Алфонсо II Целомъдреният) в чест на неговия прачичо Алфонсо I Боеца. От този момент има обединение на Арагон с каталонските графства. Петронила обаче продължава да управлява, тъй като Алфонсо II е все още непълнолетен.

Петронила умира на 17 октомври 1174 г. в Барселона и е погребана в Катедралата на Светия кръст и Света Евлалия. Тя е единственият управляващ суверен на Арагон: нейната потомка Хуана Кастилска е само формално такава. #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón

Брак и потомство ∞ 1150 в Лерида за Раймон Беренгер IV Светия (* 1113, Барселона; † 6 август 1162, Борго Сан Далмацо), син на графа на Барселона Раймон Беренгер III Велики и на графинята на Прованс и Геводан Дулса I, от когото има четирима сина и една дъщеря:

Педро Арагонски #ES Foundation for Medieval Genealogy :Re d'Aragona - Infanta doña PETRONILA de Aragón (* 1152, † пр. 1162 #ES Genealogy : Barcelona - Petronille (Ramon Berenguer IV "the Saint" of Barcelona)), наследник на трона на Арагон според завещанието на Петронила от 1152 г. Алфонсо II ЦеломъдренияRerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Brevi Historia Comitum Provinciæ e familia comitum Barcinonensium, pag 363 (* 1157, † 1196), кръстен Раймон Беренгер, a по-късно наречен Алфонсо в чест на своя чичо Алфонсо I Воина. Той е граф на Барселона от 1162 г. и след това крал на Арагон от 1164 до 1196 г. ∞ 18 януари 1174 г. в Сарагоса за Санча Кастилска, дъщеря на Алфонсо VII и полската княгиня Рикса, и сестра на краля на Кастилия Санчо III, от която има пет сина и три или четири дъщери Педро Арагонски (* 1158., † 5 април 1181, Монпелие), граф на Серданя и граф на ПровансRerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, Tomus XII, Ex Gestis Comitum Barcinonensium, cap. 22, pag 379, който през 1166 г., когато приема титлата „граф на Прованс“ с името Раймон Беренгер III Дулсе Арагонска (* 1160, Барселона, † 1 септември 1198, Коимбра), ∞ 1175 г. за крал Саншу I от Португалия, от когото има 11 деца Санчо Арагонски (* 1161 † 1223), граф на Сердан, граф на Прованс и граф на Русийон; ∞ 1. 1184 за Ерменесеинда от Рокабер, от която няма деца 2. 1185 за Санча Нюнес де Лара († 1210), от която има две деца.

Източници Bisson, Thomas N. The Medieval Crown of Aragon: A Short History. Oxford: Clarendon Press, 2000. Chaytor, Henry John. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuan, 1933. Stalls, William C. „Queenship and the Royal Patrimony in Twelfth-Century Iberia: The Example of Petronilla of Aragon“, Queens, Regents and Potentates, Women of Power, vol. 1 (Boydell & Brewer, 1995), 49 – 61.

Библиография Първични източници Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, tome XII. España Sagrada, volume XXIII. Chronicon sancti Maxentii Pictavensis. Cartulaire de l'abbaye de la Sainte-Trinité de Tiron, Tome I. España Sagrada, volume XLIII. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII. (архив)

Вторични източници Rafael Altamira, La Spagna (1031-1248), in Storia del mondo medievale, vol. V, 1999, с. 865 – 896 Edgar Prestage, Il Portogallo nel Medioevo, in Storia del mondo medievale, vol. VII, 1999, с. 576 – 610 Crónica de San Juan de la Peña. Chronique de Robert de Torigni, abbé de Mont-Saint-Michel, Tome I.

Бележки

Категория:Испански кралици Категория:Испанска аристокрация Категория:Починали в Барселона