Eмануил Филиберт Савойски, нар. още „Желязната глава“ (, ; * 8 юли 1528, Шамбери, Савойско херцогство; † 30 август 1580, Торино, пак там), e 10-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница (1553 – 1580), титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1553).
Той е и постоянен викарий на Свещената Римска империя, върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста, маркграф на Ивреа, маркграф на Суза, маркграф на Италия, маркграф на Жекс, граф на Асти, граф на Брес, граф на Шабле, граф на Женева, граф на Ромон, барон на Во, барон на Фосини, господар (синьор) на Пинероло и Верчели, венециански патриций (утвърден от Сената на Републиката на 22 юли 1574). Купува с акт от 15 ноември 1575 господарства Маро, Прелà и Порнасио (с Боргето и Монтегросо) от братовчедка си Рената Савойска-Танд, давайки ѝ в замяна феодалното владение на Риволи с графска титла и баронство Божè,Дн. местност Божé в град Боже ан Анжу (Baugé-en-Anjoux) в деп. Мен е Лоар, Франция. издигнато в случая в графство. Генерал на ескадрон в Имперската армия през 1546 г., комендант на кавалерия през 1547 г., боен и армейски генерал във Фландрия през 1522 г., кавалер на Ордена на Златното руно през 1546 г., кавалер на Ордена на жартиерата от 1556 г., известен испански генерал, победител в битката при Сен Кантен.
Произход Той е трети син на херцог Карл III Савойски, нар. още „Добрият“ (* 1486, † 1553), 9-и херцог на Савоя (от 1504), принц на Пиемонт, граф на Аоста, граф на Мориен, граф на Ница (1504 – 1553), граф на Асти (от 1531), титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1504), хранител на Пресветата плащаница, и на съпругата му инфанта доня Мария Беатрис Португалска (* 1504, † 1538), графиня на Асти (1531). Негови дядо и баба по бащина линия са Филип II Безземни, 7-и херцог на Савоя, и Клодин дьо Брос Бретанска, а по майчина – португалският крал Мануел I и доня Мария де Кастиля и Арагон. Има пет братя и три сестри, повечето от които починали като малки:
Адриан Йохан Амадей (* 1522, † 1523), принц на Пиемонт Лудвиг (* 1523, † 1536), принц на Пиемонт Катерина (* 1529, † 1536) Мария (* 1530, † 1531) Изабела (* 1532, † 1533) Емануил (* 1533, † дете) Емануил (* 1534, † дете) Джанмария (* 1537, † 1538)
Биография Ранни години Като дете Емануил Филиберт е подготвян за духовна кариера. Възпитателите му са Клод-Луи Аларде – свещеник в Женева и впоследствие епископ на Лозана, и Жан-Батист Прована дьо Лейни – епископ на Ница. Негов гувернант е Аймон Женевски, барон дьо Люлин, считан за отличен възпитател.
Двамата му по-големи братя Адриан и Лудвиг – наследници на Савойския трон, умират преждевременно, първият на годинка през 1529 г. в Ивреа, където дворът отива, да за избяга от чумата, а вторият през 1536 г., на 13-годишна възраст в двора в Мадрид. След смъртта на Лудвиг съдбата на Емануил Филиберт се променя, както и неговото образование, и на 8-годишна възраст той става принц на Пиемонт и единствен наследник на херцогската корона. Това е годината и на анексиране на голяма част от териториите на Савойското херцогство към Кралство Франция.
През юли 1545 г. Емануил Филиберт е изпратен да потърси помощ от чичо си – императора на Свещената Римска империя, крал на Испания (Кастилия и Арагон) и принц на Нидерландия Карл V, който го посреща сърдечно и подчертава подкрепата си за Савойското херцогство.
В услуга на Имперската корона През 1546 г., на 18-годишна възраст, е назначен от Карл V за комендант на кавалерията на Фландрия и Бургундия. Воден от желанието да върне на Савоя отнетите от французите земи, Емануил Филиберт участва в редица имперски битки като тези при Инголщат (1546) и Мюлбург (24 април 1547). При Мюлбург е под командването на херцога на Саксония Мориц и изпълнява заповедите с такава точност и бързина, че допринася за окончателната победа. Това е и период на финансови лишения за младия принц и на сближаване с кралица Мария Унгарска, с краля на Португалия Жуау III, с Херцога на Ферара, Модена и Реджо Ерколе II д'Есте и с кардинала на Тренто Христофор Мадруцо, които го подкрепят и впоследствие.
През 1548 – 1550 г. е в Брюксел, където се сближава с братовчед си Филип II, крал на Испания. През 1551 г. участва в защитата на Барселона от френска морска атака. През същата година е под командването на Феранте I Гонзага, по онова време губернатор на Милано, в борбата му срещу французите в Пиемонт.
През октомври 1552 г. в ролята си на комендант на Фландърската кавалерия взима участие в трагичната обсада на църковното Княжество Мец, което остава окончателно във френски ръце. Вследствие на военния неуспех мястото за командир на Имперската армия в Нидерландия се овакантява и на 27 юни 1553 г. Емануил Филиберт е назначен за неин върховен главнокомандващ с императорски декрет. Изборът му е приветстван от испанци, италианци, немци и фламандци. Той налага строга военна дисциплина веднага след встъпването си в длъжност: забранени са неоправданите отсъствия, проститутките и просяците са изгонени от военните лагери, въведено е смъртното наказание за изнасилване и други видове насилие и грабежи срещу цивилни. Разпорежданията му започват да се прилагат веднага, но това не намалява популярността му сред военните. Непоколебимата му увереност в неговите решения му спечелва прозвището „Желязната глава“.Jean Lullin, Notice historico-topographique sur la Savoie: suivie d'une généalogie raisonnée de la Maison Royale de ce nom, с. 164.
На 19 юли 1553 г. Емануил Филиберт, начело на императорските войски, завзема крепостта на Хесдин. Той се опитва да договори с краля на Франция Анри II мирен договор, но без успех поради липсата на споразумение относно връщането от французите на Савойските държави на легитимния им суверен.Fernand Hayward, Histoire de la Maison de Savoie, T.II, p.13
Херцог на Савоя и мирен договор от Като Камбрези
През август 1553 г. във Верчели умира бащата му Карл III Савойски и на 15 юли 1554 г. Емануил Филиберт е официално коронясан за херцог на Савоя. Целта му е да работи с всички сили, за да възстанови отнетите на Дом Савоя земи.Hayward, ibid, p.13 Уверен в своя късмет и силен в правата си, той приема за военен девиз латинската фраза Spoliatis arma super sunt, която подчертава факта, че онези, които са лишени от притежанията си и са измамени в правата си, нямат друга възможност освен военната: херцогът завладява своите територии с меч.
Военното положение в Пиемонт е тежко. Френската окупация на страната, която през 1536 г. става провинция на Кралство Франция, се оказва доста интелигентна: и първият губернатор Гийом Дю Беле – просветен приятел на Рабле, и Шарл дьо Косе дьо Брисак – губернатор и военен командир през 50-те години, забраняват грабежите и кражбите, облекчават данъчната тежест, насърчават търговията с Франция, подпомагат най-бедните хора с храна и милостиня. Често жителите на местата, подчинени на херцогството, по-точно – на испанското управление, емигрират, за да се поставят под френска закрила. Самият Емануил Филиберт е принуден да признае способността на такава политика в сравнение с много по-твърдата линия на испанско управление. При новината за смъртта на баща му принцът назначава Рене дьо Шалан за генерален губернатор на Савойското херцогство и за ръководител на Херцогския съвет. Савойците притежават единствено Верчели, Асти, Чева, Фосано, Кунео, Ница, Ивреа и Вале д'Аоста. Това са изолирани помежду си владения, чиято отбрана зависи повече от ангажираността на отделните командири, отколкото от испанските войски, малко склонни към военна офанзива и привикнали на отбранителна война. През есента на 1553 г. например едва не пада Верчели, окупиран само за два дни от Брисак; защитен и спасен от Асти, градът е отново окупиран и междувременно французите взимат в плен Рене дьо Шалан и други савойски лидери. Емануил Филиберт, притеснен от възможността французите, благодарение на Шалан, да окупират или да нахлуят във Вале д'Аоста, праща в Пиемонт адмирал Андреа Прована ди Лейни със задачата да осигури отбраната на долината и да реорганизира херцогската власт във все още савойските територии. Посещението на Лейни и най-вече малкото пари, които успява да си осигури, са доказателство за безопасността на долината, както и пътуването му до други градове на Пиемонт и преди всичко до Ница, чиято защита внимателно пренарежда. Военното положение обаче не се подобрява: опитният Брисак успява да превземе Сантия, а след това и Алесандрия. В Северна Италия херцогът на Алба Фернандо Алварес де Толедо се оказва лош командир на бойното поле и жесток грабител в провинцията, с което провокира гнева на французите и отчаянието на местните жители. За щастие през 1555 г. херцогът е назначен за вицекрал на Неапол и на негово място в Ломбардия са изпратени кардинал Кристофоро Мадруцо – епископ на Тренто, от години близък с Емануил Филиберт, и маркизът на Пескара Франческо Фердинандо д'Авалос като военен командир.
През 1555 г. херцог Емануил Филиберт I е назначен за управител на Хабсбургска Нидерландия, на чийто пост остава до 1559 г.
С Мирния договор от Восел между Франция, Испания и Свещената Римска империя (5 февруари 1556 г.), който запазва военната ситуация де факто, намаляват и надеждите на Емануил Филиберт да си върне загубените територии. През същата година Карл V абдикира в полза на сина си Филип II – крал на Испания, Неапол и Нидерландия, който препотвърждава позицията му на губернатор на Нидерландия. Единственият забележителен резултат, който Емануил Филиберт успява да постигне в Хабсбургска Нидерландия, е намаляването на извънредните военни данъци, тежащи почти изцяло върху страната, и приносът на испанската хазна за изплащане на военните ѝ дългове.
Примирието от Восел е нарушено същата година. На 10 август 1557 г. Емануил Филиберт се отличава в победоносната за императора битка при Сен Кантен (Пикардия) между френската армия, начело на която стоят маршал херцог Ан дьо Монморанси и адмирал барон Гаспар дьо Колини, и испанската армия на Филип II и нейните савойски части. Победата е забележително военно-политическо събитие. Пленени са маршалът и най-добрите френски командири, 16 броя артилерия, 200 кавалеристи и 4000 пехотинци.